Црешево
Црешево или Черешово (на македонска литературна норма: Црешево) е село в община Гази Баба на Северна Македония.
| Црешево Црешево | |
| — село — | |
  Црешево  Црешево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Гази Баба |
| Географска област | Църногория |
| Надм. височина | 332 m |
| Население | 1278 души (2002) |
| Пощенски код | 1040 |
| МПС код | SK |
География редактиране
Селото е разположено в областта Църногория, североизточно от Скопие в подножието на Скопска Църна гора.
История редактиране
В XIX век Црешево е село в Скопска каза на Османската империя. Църквата „Свети Спас“ е от 1850 година. В 1872 година в нея работи Евгений Попкузманов.[1] В 1854 година Дичо Зограф изписва иконостаса.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Черешово (Црешево) живеят 535 българи християни.[3]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Черешево има 720 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Црешово като българско село.[6]
Според преброяването от 2002 година Црешево има 1278 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1263 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 1 |
| сърби | 12 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Личности редактиране
- Родени в Црешево
Божко Богданов, български революционер от ВМОРО, четник на Богдан Баров[8]- Величко Велянов (1874 – 1943), български революционер, скопски окръжен войвода на ВМОРО
- Иван Йовчев, български революционер от ВМОРО, четник на Трифун Аджаларски[9]
- Никола (Коле) Китанов, български революционер от ВМОРО, четник на Богдан Баров[8] и на Михаил Чаков[10]
Бележки редактиране
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 229.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 183.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 9 октомври 2007
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51