Црешево
Црешево или Черешово (на македонска литературна норма: Црешево) е село в община Гази Баба на Северна Македония.
Црешево Црешево | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Скопски |
Община | Гази Баба |
Географска област | Църногория |
Надм. височина | 332 m |
Население | 1278 души (2002) |
Пощенски код | 1040 |
МПС код | SK |
География
редактиранеСелото е разположено в областта Църногория, североизточно от Скопие в подножието на Скопска Църна гора.
История
редактиранеВ XIX век Црешево е село в Скопска каза на Османската империя. Църквата „Свети Спас“ е от 1850 година. В 1872 година в нея работи Евгений Попкузманов.[1] В 1854 година Дичо Зограф изписва иконостаса.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Черешово (Црешево) живеят 535 българи християни.[3]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Черешево има 720 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Црешово като българско село.[6]
Според преброяването от 2002 година Црешево има 1278 жители.[7]
Националност | Всичко |
македонци | 1263 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 1 |
сърби | 12 |
бошняци | 0 |
други | 2 |
Личности
редактиране- Родени в Црешево
- Ангел Николов (1890 – 1926), български революционер, деец на ВМРО[8]
- Божко Богданов, български революционер от ВМОРО, четник на Богдан Баров[9]
- Величко Велянов (1874 – 1943), български революционер, скопски окръжен войвода на ВМОРО
- Иван Йовчев, български революционер от ВМОРО, четник на Трифун Аджаларски[10]
- Никола (Коле) Китанов, български революционер от ВМОРО, четник на Богдан Баров[9] и на Михаил Чаков[11]
- Траян Стоилков (? – 1926), български революционер, деец на ВМРО[8]
Бележки
редактиране- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 229.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 183.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 9 октомври 2007
- ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 939.
- ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51