Чарлз II

(пренасочване от Чарлс II)

Чарлз II (на английски: Charles II; * 1630; † 1685) е крал на Англия и Ирландия от династията Стюарт от Реставрацията (1660) до смъртта си през 1685 г. и крал на Шотландия от 1649 до 1651 г. и от Реставрацията до смъртта си.

Чарлз II
Charles II
крал на Англия, Ирландия и Шотландия
Sir Peter Lely (1618-80) - Charles II (1630-1685) - RCIN 405672 - Royal Collection.jpg
Роден
Починал
Погребан Уестминстърско абатство, Великобритания

Религия англиканство
католицизъм
Награди Орден на жартиерата
Управление
Период 29 май 16606 февруари 1685
де юре от 30 януари 1649
Коронация 2 февруари 1660
Предшественик Ричард Кромуел (де факто)
Чарлз I (де юре)
Наследник Джеймс II/VII
Coat of Arms of England (1660-1689).svg
Семейство
Род Стюарти
Баща Чарлз I
Майка Хенриета-Мария Бурбон-Френска
Братя/сестри Хенриета-Анна Стюарт
Мария-Хенриета Стюарт
Елизабет Стюарт
Джеймс II
Хенри Стюарт
Съпруга Катерина де Браганса (21 май 1662)
Партньор Нел Гуин
Подпис CharlesIISig.svg
Чарлз II в Общомедия

Произход и ранни годиниРедактиране

Той е втори син на Чарлз I и Хенриета-Мария Бурбон-Френска, роден на 29 май 1630 г. Прекарва младежките си години във времето на Гражданската война, а след екзекуцията на баща си през 1649 г., бяга във Франция. След това отива в Холандия, а през 1651 г. заминава за Шотландия, където е прокламиран кралският му сан.

Водената от Чарлз 10 000 армия е разбита през септември 1651 при Уустър от Оливър Кромуел. Той се спасява и следващите седмици планира бягството си във Франция. Осем години Чарлз обикаля Европа преди да бъде поканен да се върна в Англия от нацията.

Крал на Англия, Ирландия и Шотландия (1660 – 1685)Редактиране

КоронацияРедактиране

Чарлз пристига в Лондон, за да бъде коронясан на 29 май 1660 г., навръх 30-ия си рожден ден. Той е извънредно толерантен към тези, които осъждат баща му на смърт – само 9 от заговорниците са екзекутирани. Той е и същевременно силно толерантен по отношение на религията – не само заради политическа мъдрост, но и поради морални съображения.

Кралската власт и привилегии са силно ограничени от Парламента. Чарлз финансира администрацията си, чрез митнически данъци и пенсията, която е получавал от Луи XIV (първи братовчед на Чарлз). Кралският прерогатив – душата на Тюдоровата монархия почти изчезва. В този период от историята на Англия се оформят политическите течения в Парламента, които ще са основа по-късно на двете големи политически партии в Англия. Благородниците развиват Консервативната партия, с намерение да запазят властта на краля над Парламента. От друга страна търговците – протестанти и техните поддръжници от времето на Гражданската война създават парията на Вигите, която да се бори за разширяване на външната търговия и първенство на Парламента на политическата сцена.

Брак с Катерина де БрагансаРедактиране

Чарлз II се жени за португалската инфанта Катерина де Браганса на 21 май 1662 г. Според предбрачния договор Англия получава като зестра от Португалия пристанищните градове Танжер и Бомбай, които по-късно стават опорни пунктове за британската колонизация на Северна Африка и Индия. Бракът на английския крал с португалската инфанта не е посрещнат добре от английската общественост поради католическата вяра на младоженката, която дори не е коронясана като кралица.[1]

УправлениеРедактиране

 
Чарлз II

Първото десетилетие от царуването на Чарлз е съпроводено от много проблеми[2]. Поражението от Холандия в третата морска война за контрол върху външната търговия коства на Чарлз подкрепата на населението. Чумата и големият пожар в Лондон през 1666 г. превръщат английската столица в руини. През 1667 г. холандски кораби прекосяват Мейдуей, потапят 5 линейни кораба и отвличат кралския кораб. Кралят и съветът му са осмяни, защото нямат достатъчен интерес към държавното управление.

През 1668 г. Чарлз влиза в съюз със своя доскорошен враг – холандците и с шведите срещу съюзника си Луи ХІV, защото Франция напада испанската монархия и заплашва да завземе нейни ключови територии. Този Троен съюз принуждава Луи да прекрати войната, но създава предпоставки за нова, още по-голяма война, този път срещу холандците.

През 1670 г. френската дипломация привлича на своя страна както Чарлз (договора от Дувър), така и Швеция. Френската поддръжка се дължи на обещанието на Чарлз, че в удобно време ще възстанови католицизма. Това време никога не идва за Чарлз и той никога не връща Англия под контрола на Рим. Вигите използват католицизма за да подронят авторитета на краля. Те разпалват нова антикатолическа вълна в Англия. Вигите повдигат тази параноя за да отстранят от правото да наследи короната братът на Чарлз – католикът Джеймс. Тайтъс Оутс, англикански свещеник, се обявява за антикатолически пожари и обвинява кралицата и приближените ѝ, че искат да убият Чарлз. Десет души стават жертва на фалшиви доказателства, манипулацията на Оутс успява, жертвите са екзекутирани, а в страната се надига мощна антикатолическа вълна. Доминиращите в Парламента виги се опитват да изключат от заемането на всякакви публични длъжности католиците. Последните години от царуването на Чарлз са заети с осигуряването на трона на брат му Джеймс и засилването на Консервативната партия.

По времето на Чарлз е запълнена 11-годишната празнина на безвластие, съществуваща между царуването на баща му и неговото царуване. Чарлз е бил интелигентен и е покровителствал развитието на науката. Бил е толкова романтичен и популярен сред народа, че е бил поканен след смъртта на Оливър Кромуел да се възкачи на престола.

Чарлз умира на 6 февруари 1685 г. след усложнения от удар. Той няма законни деца. Най-голямото му извънбрачно дете – Джеймс Скот, херцог Монмът, прави опит след смъртта му да стане крал на Англия и е екзекутиран по заповед на чичо си Джеймс II, брат на Чарлз.

ИзточнициРедактиране

  1. Historical Dictionary of the British Monarchy. Scarecrow Press, 24 февруари 2011. ISBN 978-0-8108-5779-7. с. 90 – 91. Посетен на 15 юли 2012.
  2. Гаврилов, Борислав. История на новото време. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011. ISBN 978-95407-3081-3. с. 109.