Милош Станишев (юрист)

Тази статия е за българския юрист. За племенника му, български офицер, вижте Милош Станишев (офицер).

---

Милош Наков Станишев е един от първите български юристи в следосвобожденска България. В кариерата си е израснал до главен прокурор (според днешните понятия).

Милош Станишев
български юрист
Роден	1865 г. Кукуш, Османска империя
Починал	1935 г. София, България
Учил в	Женевски университет

Биография

Милош Станишев е роден през 1865 г. в град Кукуш, тогава в Османската империя. Баща му Нако Станишев е известен български възрожденец, а брат му Константин е един от първите академици на БАН. Другият му брат Димитър (Мицо) е баща на станалите известни впоследствие д-р Константин Станишев и професор Александър Станишев. Имал е и още един брат Атанас, също оставил наследници в България.

В автобиографичната си книга инж. Христо Станишев описва как в 1880 година седем будни момчета са изпратени тържествено от целия Кукуш за София, където да постъпят в новооткритата в 1879 г. класическа гимназия. В групата са и Христо, и Милош (двамата не са кръвни роднини, но двата рода скоро се сродяват чрез сватба на брат на Милош с първа братовчедка на Христо). Инициатор на поканата към кукушани, да изпратят ученици, е бил първият директор на гимназията Георги Стаменов.

След завършването на средното си образование Милош заминава за Женева, където следва право и в 1889 година се дипломира като юрист.

Интересен епизод в живота на наскоро постъпилия студент е участието му в Студентския доброволчески легион, съставен по инициатива на българските студенти в Женева и участвал в Сръбско-българската война и по-конкретно в сраженията при обсадата на Видин и отбраната на Видинската крепост. В списъка на доброволците Милош е под номер 52.

В 1888 година за обучението на Станишев в Женева са отпуснати 400 лева парична помощ.Докато следва, Милош Станишев се оженва за швейцарката Жозефин (1867 – 1954) и после я довежда със себе си в София, където тя живее до смъртта си.

В 1909 г. Кузман Шапкарев 2 пъти го споменава мимиходом във второто издание на своя книга:

„

... г. Милош Н. Станишев, бивш секретар в княжеский дворец, а напоследне помощник-прокурор в апелативний съд ...

“

„

... Покойний Нако С. Станишев остави четирма синове, но едвай ли и наследник, който да предводителствува съотечествениците си кукушани по народното поле. Наистина, най-старий от тях, пок. Константин, свършивш в Москва, и до смъртта си занимавал е професорска катедра в един руски лицей; а най-малкий, Милош, свършивш в Женева, и днес занимава прокурорска длъжност в българската столица, имаха шансове да покажат талантите си, но обстоятелствата не им съдействуваха, така щото в родното им място сложено е мнението: „Умря Нако С. Станишев, заедно с него умря, се погреба и изчезна и Кукуш в народоцърковно отношение.“ ...

“

В книгата-сборник „За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма“ има съставен показалец на личните имена, срещани в текстовете, и там пише:

„

Станишев, Милош Н. – най-малък син на Нако Станишев, завършил юридически науки в Женева, виден столичен юрист

“

Професионалният път на Милош Станишев подлежи на изследване. Според роднините му, живели преди това, Станишев в късните си години е бил началник на всички прокурори, т.е. главен прокурор съгласно днешните понятия. Самата длъжност „главен прокурор“ обаче е била създадена в 1947 година по съветски образец, 12 години след смъртта на Станишев.

Милош Н. Станишев умира на 1 септември 1935 година в София. Той и жена му Жозефина имат дъщеря Олга – търсена учителка по френски език в София, която живее почти век (1894 – 1992), прекарва последните си десетилетия в Женева и умира там.

Родословие

Стоян Станишев

Нако Станишев (около 1810 – 1875)

Неша

Магда М. Бучкова

Атанас Станишев

Константин Станишев (1840 – 1900)

Милош Станишев (1865 – 1935)

Димитър Станишев (1852 – 1940)

Рушка Станишева (1857 – 1929)

Константин Станишев (1897 – след 1945)

Георги Станишев (1882 – след 1943)

Мария Кавракирова (около 1882 – 1971)

Константин Станишев (1877 – 1957)

Милош Станишев (1891 – 1915)

Александър Станишев (1886 – 1945)

Христо Станишев (1884 – 1976)

Неша Крапчева (1897 – 1983)

Данаил Крапчев (1880 – 1944)

Крум Станишев (1881 – ?)

Катерина Червениванова (1882 – ?)

Георги Станишев (1912 – след 1945)

Димитър Станишев (1906 – 1995)

Радка Йосифова (1908 – 2012)

Константин Йосифов (1893 – 1977)

Ирина Талева (? – 1976)

Димитър Талев (1898 – 1966)