Милош Станишев (юрист)
Тази статия е за българския юрист. За племенника му, български офицер, вижте Милош Станишев (офицер).
Милош Наков Станишев е един от първите български юристи в следосвобожденска България. В кариерата си е израснал до главен прокурор (според днешните понятия).
| Милош Станишев | |
| български юрист | |
 | |
| Роден |
1865 г.
|
|---|---|
| Починал | 1935 г.
|
| Учил в | Женевски университет |
Биография редактиране
Милош Станишев е роден през 1865 г. в град Кукуш, тогава в Османската империя. Баща му Нако Станишев е известен български възрожденец, а брат му Константин е един от първите академици на БАН. Другият му брат Димитър (Мицо) е баща на станалите известни впоследствие д-р Константин Станишев и професор Александър Станишев. Имал е и още един брат Атанас, също оставил наследници в България.
В автобиографичната си книга[1] инж. Христо Станишев описва как в 1880 година седем будни момчета са изпратени тържествено от целия Кукуш за София, където да постъпят в новооткритата в 1879 г. класическа гимназия. В групата са и Христо, и Милош (двамата не са кръвни роднини, но двата рода скоро се сродяват чрез сватба на брат на Милош с първа братовчедка на Христо). Инициатор на поканата към кукушани, да изпратят ученици, е бил първият директор на гимназията Георги Стаменов.
След завършването на средното си образование Милош заминава за Женева, където следва право и в 1889 година се дипломира като юрист.[2]
Интересен епизод в живота на наскоро постъпилия студент е участието му в Студентския доброволчески легион[3], съставен по инициатива на българските студенти в Женева и участвал в Сръбско-българската война и по-конкретно в сраженията при обсадата на Видин и отбраната на Видинската крепост[4]. В списъка на доброволците Милош е под номер 52.
В 1888 година за обучението на Станишев в Женева са отпуснати 400 лева парична помощ.[5]Докато следва, Милош Станишев се оженва за швейцарката Жозефин (1867 – 1954) и после я довежда със себе си в София, където тя живее до смъртта си.
В 1909 г. Кузман Шапкарев 2 пъти го споменава мимиходом във второто издание на своя книга[6]:
| „ | ... г. Милош Н. Станишев, бивш секретар в княжеский дворец, а напоследне помощник-прокурор в апелативний съд ... | “ |
| „ | ... Покойний Нако С. Станишев остави четирма синове, но едвай ли и наследник, който да предводителствува съотечествениците си кукушани по народното поле. Наистина, най-старий от тях, пок. Константин, свършивш в Москва, и до смъртта си занимавал е професорска катедра в един руски лицей; а най-малкий, Милош, свършивш в Женева, и днес занимава прокурорска длъжност в българската столица, имаха шансове да покажат талантите си, но обстоятелствата не им съдействуваха, така щото в родното им място сложено е мнението: „Умря Нако С. Станишев, заедно с него умря, се погреба и изчезна и Кукуш в народоцърковно отношение.“ ... | “ |
В книгата-сборник „За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма“[7] има съставен показалец на личните имена, срещани в текстовете, и там пише:
| „ | Станишев, Милош Н. – най-малък син на Нако Станишев, завършил юридически науки в Женева, виден столичен юрист | “ |
Професионалният път на Милош Станишев подлежи на изследване. Според роднините му, живели преди това, Станишев в късните си години е бил началник на всички прокурори, т.е. главен прокурор съгласно днешните понятия. Самата длъжност „главен прокурор“ обаче е била създадена в 1947 година по съветски образец, 12 години след смъртта на Станишев.
Милош Н. Станишев умира на 1 септември 1935 година в София. Той и жена му Жозефина имат дъщеря Олга – търсена учителка по френски език в София, която живее почти век (1894 – 1992), прекарва последните си десетилетия в Женева и умира там.
Родословие редактиране
| Стоян Станишев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Нако Станишев (около 1810 – 1875) | Неша | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Магда М. Бучкова | Атанас Станишев | Димитър Станишев (1852 – 1940) | Рушка Станишева (1857 – 1929) | Константин Станишев (1840 – 1900) | Милош Станишев (1865 – 1935) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Станишев (1882 – след 1943 | Мария Кавракирова (около 1882 – 1971) | Константин Станишев (1877 – 1957) | Милош Станишев (1891 – 1915) | Александър Станишев (1888 – 1945) | Христо Станишев (1884 – 1976) | Неша Крапчева (1897 – 1983) | Данаил Крапчев (1880 – 1944) | Крум Станишев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Станишев (1906 – 1995) | Радка Йосифова (1908 – 2012) | Константин Йосифов (1893 – 1977) | Ирина Талева (? – 1976) | Димитър Талев (1898 – 1966) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ Христо Станишев, „Път от миналото към бъдещето“, Съставители Ангелина Огнянова и Олга Кръстева, Издателство ОРБЕЛ, София, 1995
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
- ↑ Студентски доброволчески легион[неработеща препратка]
- ↑ Отбраната на Видинската крепост
- ↑ Танчев, Иван. Българската държава и обучението на българи в чужбина (1879 – 1892), София 1994, с. 173.
- ↑ Кузман Шапкарев, Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавлнение нещо и за живота на Нака С. Станишев
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 613.