Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Черешница (дем Костур).

Черѐшница е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

Черешница
Общи данни
Население 42 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24 044 km²
Надм. височина 362 m
Пощ. код 2824
Тел. код 074388
МПС код Е
ЕКАТТЕ 80618
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Кирил Котев
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Черешница се намира в планински район. Близо до него се намира село Златолист и град Мелник.

ИсторияРедактиране

През XIX век Черешница е чисто българско и се числи към Демирхисарската кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Черешница (Tchéreschnitsa) е посочено като село със 150 домакинства и 480 жители българи.[1]

На 8 септември 1869 година жителите на Черешница изхвърлят гръцките книги от църквата и ги заменят със старобългарски. През 1871 година Атанас Поппетров от Либяхово, открива първото българско училище в селото.[2] През 1872 година местният патриот хаджи Ангел Янев предприема обиколка из българските земи и събира значителна сума за училището от Дупнишката, Горноджумайската, Софийската, Русенската и други общини.[3]

При потушаването на Кресненско-Разложкото въстание башибозуци, водени от черкезина Юсуф Ефенди, разоряват селото и подлагат на клане жителите на Черешница.[4] Британският консул в София Уилям Палгрейв пише, че в клането е участвала и редовна войска . В доклад от 25 ноември 1878 година той описва събитията по следния начин:

... село Черещница в Македония ... състоящо се от сто и петдесет къщи, с изцяло българско население, възлизащо, както се говори, на осемстотин души или горе-долу толкова, било внезапно и без всякакво предупреждение обградено и нападнато от смесени турски сили, отчасти редовни и отчасти башибозуци, командвани от турски офицер. Те веднага нападнали и избили жителите, които не оказали никаква съпротива, ограбили селото и след това го изгорили. От цялото село само девет души, по-точно четирима мъже, три жени и две деца, успели да избягат. Те пристигнали миналата седмица на българска територия в Кюстендил и единият от тях, от когото в присъствието на владиката на града беше записана същността на горната информация, дойде в София. Досега за съжаление неговият разказ получи предостатъчно потвърждение от всички места.[5]

Палгрейв предава и предположенията, че сред причините за клането е и отстояваната от селото позиция по отношение на църковно-просветната борба:

Село Черешница не е взело участие във въстаническото движение, разгърнало се в съседство. Обаче жителите преди осем години сменили фанариотската с църковната власт [на Екзархията] и основали в селото българско училище за децата. Затова се предполага, че изтребването им от турските войски може отчасти да се е дължало на гръцко подстрекателство или внушение.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Черешница, на СИ от Валовища, 1/2 час до Ковачово. Почва плодородна в жита и грозде; изнася се и вино. В църквата се чете по български; училище няма. Къщи 70.[6]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година, селото е населявано от 440 жители, всички българи – християни.[7]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Tchirechitza) вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на Черешница се състои от 520 българи екзархисти.[8]

В миналото жителите на Черешница за се занимавали главно със земеделие. Отглеждали са тютюн и чрез продажбата му са се прехранвали.

Днес голяма част от населението на Черешница се е изселило в по-големите градове. Постоянните жители са възрастни хора, които се занимават със земеделие и скотовъдство.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Село Черешница е разположено във формата на подкова, обърната на юг. В околностите на селото в западна посока могат да се видят част от прочутите Мелнишки пирамиди. Поради високата си набожност хората са възстановили три параклиса – „Света Петка“, „Света Богородица“ и „Свети Георги“. Църквата „Свети Никола“, намираща се в центъра на селото, е от ХІХ в., построена с две отделения – мъжко и женско.

В селото пролетта идва рано, а есента идва късно.

Редовни събитияРедактиране

Едно от най-големите събития е селският панаир, който се отбелязва в края на месец юли в чест на „Св. Петка“. Първоначално панаирът се е организирал през месец октомври, но поради студеното време се измества честването му през юли. Носи се легенда, че около преди 100-на години на децата от селото са се случвали нещастия и измирали. На един свещеник му се присънило, че в тази местност точно под едно определено дърво ще намерят заровена икона на „Св. Петка“. Събрали се хората от селото и започнали да копаят в корените на дървото. Докато копаели, в изкопа паднало едно 12-годишно момиче. Всички се уплашили, че отново ги е сполетяло нещастие, но момичето било живо и здраво, и им извикало да продължават да копаят. Намерили в корените на дървото икона на светицата. Издигнали параклис в нейна чест. Оттогава тази местност, намираща се на около 2 км от с. Черешница, се нарича „Св. Петка“.

ЛичностиРедактиране

Родени в Черешница
  •   Атанас Василев, деец на ВМРО, убит от михайловисткото крило[9]
  •   хаджи Ангел Янев, български възрожденски общественик
  •   Васил Черкезов – Херкулес, Черкеза (? – 1925), български революционер от ВМОРО и ВМРО,[10] четник на Яне Сандански, оженен за вдовицата на убития от Сандански Борис Шабов от Черешница,[11] обесен от михайловисти в 1925 година в Мелник заедно с двамата му синове Атанас и Борис[12][9]
  •   Георги Манолов Илиев, полковник-инженер от БА. Роден 1951 г. Завършил ВНВУ-"В .Левски" – В.Търново и Военна Академия „Георги С. Раковски“ – София. Служил в редовете на Българската армия и Генералния щаб.
  •   хаджи поп Димитър Ангелов (Черешничкият поп) (ок.1830 – 1897), български църковен деец и общественик
  •   Стамат Неделчев (1874 – ?), български революционер, деец на ВМОК
  •   Стоян Борисов, народен певец.

БележкиРедактиране

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.138 – 139.
  2. Тасев, Христо. „Борба за национална просвета в Мелнишкия край“. София, 1987, стр. 53.
  3. Ванчев, Йордан. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр.82
  4. Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание 1878 – 1879, София 1979, с. 92 – 93, 110.
  5. а б Британски дипломатически документи по българския национален въпрос, т. 1, (1878 – 1893), с. 62 – 63 (в доклад от декември 1878 г., Палгрейв уточнява, че нападателите са редовна войска и черкези, с. 80, 88).
  6. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 854.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
  8. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.192 – 193.
  9. а б Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. София, Веда МЖ, 1999. с. 598.
  10. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 100
  11. Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват: Спомени. София, Любомъдрие, 1994. с. 8.
  12. Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват: Спомени. София, Любомъдрие, 1994. с. 20.