Чернова:Градиентно спускане

Градиентно спускане (на английски: Gradient Descent) е метод (алгоритъм) за намиране на локален минимум на диференцируема функция.

Идеята е чрез итеративен подход да се намери най-ниските стойности на функция, като се правят постепенни стъпки в посока обратна на градиента. Обратното на градиентно спускане е градиентно изкачване, което има за цел да намери локален максимум, чрез стъпване в посока на градиента. Метода на градиентното спускане е широко използван в машинното обучение, за минимизиране на функцията на загубата.

Има три вида алгоритъма за обучение на невронни мрежи чрез градиентно спускане. Те са batch gradient descent, mini-batch gradient descent и стохастично градиентно спускане, който е е в основата на тренирането на повечето невронни мрежи в днешно време.

Описание

Градиентното спускане се базира на наблюдението, че ако функцията с множество променливи $f(x)$: $D_{f}\rightarrow \mathbb {R}$ е диференцируема в околност $U_{\delta }(a)\in D_{f}$, то $f$ намалява най-бързо ако се премине от $a$ в посока на отрицателния градиент $-\nabla f(a)$. Всяка следваща стъпка се изчислява според формулата $a_{n+1}=a_{n}-\eta \nabla *f(a_{n})$. От нея следва, че за достатъчно малка скорост на обучение $\eta \in \mathbb {R} _{+}$ , имаме $f(a_{n})\geq f(a_{n+1})$. Изваждаме градиента $-\nabla f(a)$, защото искаме да движим срещу него и към локалния минимум.

Имайки предвид това, при прилагане на метода се започва от предположение $x_{0}$ за локален минимум от $f$ и се разглежда последователността $x_{0},x_{1},x_{2}...x_{n}$, такава, че $x_{n+1}=x_{n}-\eta \nabla x_{n},n\geq 0$. Стойността на размера на стъпката $\eta$ може да се променя след всяка итерация. Получава се монотонна редица $f(x_{0})\geq f(x_{1})\geq (f(x_{2}))...\geq f(x_{n})$. Накрая редицата трябва да е сходяща и да се доближава до желания локален минимум.

Пример за градиентно спускане в реалния свят

Градиентното спускане може да бъде илюстрирано чрез конкретен сценарий. Да си представим, че човек се намира високо в планината и иска да слезе (т.е. да намери локалния минимум). Пред него, обаче има гъста мъгла и видимостта е изключително намалена. Пътеката за слизане не се вижда, така че той е принуден да използва само информацията от стръмността на наклона. Логично е този човек да следва местата с най-голям наклон надолу за да слезе възможно най-бързо. Така след като изпробва няколко посоки, той накрая ще успее или да слезе от планината или да заседне в някоя дупка (т.е. локален минимум или седлова точка).

В този пример, човекът представлява алгоритъма, а пътят поет надолу по планината, последователността от точки $x_{0},x_{1},x_{2}...x_{n},$ които човекът ще изследва. Стръмността на пътят представлява производната на функцията $f$ в точка $x_{n}$. Пътят по който се движи е в съответствие с отрицателния градиент на $f$ в т. $x_{n}$. Времето в което пътува преди отново да се съобрази с наклона на пътя е размерът на стъпката..

Литература

J. W. Neuberger (2009). Sobolev gradients and differential equations