Чернова:Ибрахим Татарлъ

Ибрахим Тосун Татарлъ
	Ибрахим Тосун Татарлъ
Политик,български общественик,учен
Роден	26.02.1925 г. Град.Никопол
Починал	24.03.2013 г. (на 88 години)

Ибрахим Тосун Татарлъ(İbrahim Tosun Tatarlı) е български общественик, политик и учен, съосновател на политическа партия-ДПС (Движение за права и свободи). Избиран е за депутат от ДПС в VII Велико Народно Събрание, както и в XXXVI Народно събрание в XXXVII Народно събрание^[1].

Произход и образование

Ибрахим Тосун Татарлъ e роден в град Никопол (област Плевен) на 26 февруари 1925 година, в семейство на занаятчии и земеделци. Женен е и има две дъщери- една от които е бизнес дамата Мая Татарлъ.Тя има дъщеря на име Айя Татарлъ.

Завършва гимназията в родния си град Никопол СУ „Христо Ботев” като последната година от своето средно образование се премества в СУ „Христо Ботев” – град Славяново. Военната си служба Ибрахим Татарлъ отслужва в „Трудовата повинност“. Следва в Юридическия факултет на Софийски университет „Св. Кл. Охридски”. Завършва специалността през 1954 г. и след това записва „Турска литература и култура“ в Института за източни езици в Москва, която завършва през 1965 г. През 1973 г. защитава докторска дисертация върху жизнения път и творчеството на Сабахаттин Али в Института по Изтокознание при Руската академия на науките. По-късно Ибрахим Татарлъ става професор, а през 1994 г. и доктор на филологическите науки^[2].

През т.нар. Възродителен процес името на Ибрахим Татарлъ е насилствено сменено на Илко Татаров.

Почива на 88-годишна възраст на 24 март 2013 г. Погребан е в Централните Софийски гробища^[3].

Работа и кариера

В периода 1949 – 1951 г. Ибрахим Татарлъ работи като редактор на страницата на турски език на вестниците „Народен трудовак“ и „Трудово дело“. От 1950 до 1953 г. е главен редактор е на в-к „Ейлюлджю чоджук“(Септемврийче). Свален е от поста заради несъгласието му да бъдат побългарявани окончанията на бащините имена на турците и мюсюлманите в страната. За кратко през 1954 г. работи като юрист-стажант в София, а от 1954 до 1962 г. е сътрудник, а по-късно и завеждащ Културния отдел и член на редколегията на списание „Йени хаят” (Нов Живот). Между 1957 и 1959 г. преподава турска история и култура в НАТФИЗ като подготвя артисти за държавните турски естрадни театри в районите със смесено население. През 1960 г. става хоноруван преподавател по история на турска литература в Катедра “Ориенталистика” в СУ „Св. Климент Охридски”. След конкурс през 1962 г. е назначен за редовен асистент, а след това последователно става старши асистент (1967 г.) и доцент (1975 г.). Изхвърлен е от университета през 1981 г. в навечерието на т.нар. Възродителен процес. Продължава служебния си пък като старши научен сътрудник II степен (дн. доцент) в секция „Късен османски феодализъм и националноосвободителните движения на Балканите“, а след това в секция „Културна история на балканските народи“ в Института по балканистика при БАН. През 1982 е назначен за старши научен сътрудник I степен (професор) към същия институт. През 1991 г. година става професор и в Полувисшия духовен ислямски институт, а след това и в наследилият го Висш ислямски институт.^[4]

Политическа дейност

След промените в България от 1989 година, Ибрахим Татарлъ навлиза активно в политическия живот. Заедно с Ахмед Доган е сред основателите на политическа партия Движение за права и свободи (ДПС).^[5]

И. Татарлъ е депутат в VII Велико народно събрание, където е член на Комисията за изработването на нова Конституция на Република България и на Комисията за правата на човека. Избран е в XXXVI Народно събрание, в което член на Законодателната комисия и зам.-председател на Комисията по културата и зам.-председател на Парламентарната група на ДПС. За последен път е народен представител в XXXVII Народно събрание, в което служи като зам.-председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, член на Комисията по култура и зам.-председател на Парламентарната група на ДПС^[6].

Библиография

- Художествени методи и литературни направления в новата турска литература. София: “Наука и изкуство“, 1966, 66 с.
-Турски разкази. София: „Народна култура“, 1966, 512 с.
-Османски извори за похода на Владислав III Ягело и Ян Хуниади (1443-1444 г.). София: 1969 .
-Съдът на боговете. София: "ОФ", 1973, 251 с.
-Турски морски новели. София: "Георги Бакалов", 1980, 305 с.
-IV национална конференция на движение за права и свободи. София: 2000, 112 с.
-Движение за права и свободи -фактор за демокрация, разбирателство и сигурност в страната и на Балканите. София: 2003, 168 с.
-Турски култови сгради и надписи в България. Благоевград: "БОН", 2003, 300 с.
-Мустафа Кемал Ататюрк, нова Турция, Балканите и света. София: "Фаворит-АМ", 2003, 222 с.
-Турската литература в контекста на световната литература. София: "Фаворит-АМ", 2004, 164 с.
-Художествени методи и литературни направления в новата и най-новата турска литература. Благоевград: "БОН", 2004, 169 с.
-Джеляледин Руми Мевляна • Студии и откъси от произведенията на големия суфист, поет и мислител от ХIII век. София: 2006, 311 с.
-Настрадин Ходжа: Студия и избрани анекдоти I. София: "Фаворит-АМ", 192 с.
-Правата на човека, на нациите и на малцинствата. София: 2009, 840 с.
-Проблеми на турската култура в България/ Bulgaristan`da Türk kültürünün Sorunları. София: 2010, 480 с.
-Сабахаттин Али в контекста на турската литература и световните цивилизации. София: 2011, 368 с.

Източници:

[1] ttps://www.omda.bg/page.php?tittle=проф._Ибрахим_Татарлъ&IDMenu=376&IDArticle=1010

[2] ttp://portalturkey.blogspot.com/2009/02/blog-post_15.html

[3] ttps://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/127518

[4] ttps://www.ciela.com/pravata-na-choveka-na-naciite-i-na-malcinstvata.html

[5] ttps://www.vesti.bg/bulgaria/politika/ibrahim-tatarly-dogan-shte-ostane-vechen-lider-2837431

[6] ttps://www.ciela.com/pravata-na-choveka-na-naciite-i-na-malcinstvata.html

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]