Чернова:История на Мексико

Историята на Мексико датира от заселването на американския материк през беринговия проток към 21 хил.г. пр.н.е. Първите заселници в Мексико са ловци-събирачи, които към 11 хил.г. пр.н.е. първи населяват днешната територия на Мексико. Към 7 хил.г. пр.н.е. в Мексико настъпва земеделска революция, в резултат от която се повишава производителността на труда. В Мексико се появяват първите големи градове, а с тях възникват и древните мезоамерикански държави в Доколумбова Америка, сред които изпъкват империята на ацтеките и държавите на маите.

В историята на Мексико има три значими репери, въз основа на които тя се систематизира, а това са: земеделската революция; възникването на пиктографската писменост на олмеките ок. 900 г. пр.н.е. /които са първопроходци на местните цивилизации които ги наследили/ и откриването на Америка.[1]

Историята на Доколубово Мексико е неразривна част от тази на Централна Америка (Мезоамерика), територия обхващаща по-голямата част от днешно Мексико, Гватемала, Салвадор, Белиз и части от Никарагуа, Хондурас и Коста Рика.

Историята на Доколумбово Мексико се разделя на три периода:

  1. период на формиране (от 1800 г. пр.н.е. до 200 г.);
  2. класически период (от 200 г. до 900 г.);
  3. посткласически период (от 900 г. до 1500 г.).[2]

През 16 век Мексико е колонизирано от испанците след завладяването на Ацтекската империя. Историята на Нова Испания продължава три века до наполеоновите войни, които разбутват цялата политическа архитектура в Новия свят. Мексиканската война за независимост (16 септември 1810 — 27 септември 1821) завършва с формирането на Първата мексиканска империя (1821 – 1823), просъществувала кратко. През 1824 г. е провъзгласена Първата мексиканска република (1824 – 1835), трансформирана в Централистка република Мексико (1835 – 1846), която с началото на Мексиканско-американската война преминава във Втора мексиканска република (1846 – 1863).

Поражението в мексиканско-американската война със загубата на 55% от територията на Мексико в резултат анексия на Тексас, и така наречената мексиканска цесия от договора от Гуадалупе Идалго, води до тежка вътрешна криза, изродила се в така наречената война за реформи (1857 – 1861). Втора френска интервенция води до създаването на Втора мексиканска империя (1863 – 1867), отхвърлена от така наречената Възстановена република (1863 – 1867), последвана от Порфириат. Новата история на Мексико от средата на XIX век до 1911 г. е изцяло детерминирана от загубата на повече от половината от територията на страната в резултат от мексиканско-американската война.

Мексиканската революция сваля диктатурата, но остава в историята като един от най-кръвопролитните конфликти в историята. По време на бушуващата гражданска война в Мексико, и по време на Първата световна война, се получава известната телеграма на Цимерман. Свалянето на диктатурата в Мексико след края на ПСВ води стабилизация и подобряване на влошените мексикано-американски отношения дотогава.[3]

Източници

редактиране