Отваря главното меню

Чонгара или Чонгора (на турски: Cevizköy, Джевизкьой) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Бунархисар, Вилает Лозенград (Къркларели).

Чонгара
Cevizköy
— село —
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 225 m
Население 1023 души (2000)
Пощенски код 39300
Телефонен код 0288

ГеографияРедактиране

Чонгара се намира на река Имралъдере в южното подножие на Странджа източно от Бунархисар и западно от Виза (Визе).

ИсторияРедактиране

В 19 век Чонгара е българско село във Визенска каза на Османската империя. През 1867 година в селото започва работа български учител, който година и половина по-късно е принуден да напусне поради съпротивата на местни гъркомани. От 1871 година в Чонгара служи български свещеник. В 1872 година гръцкият учител отново е заменен с български.[1]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Чонгара (Tchongara) е село с 280 домакинства и 1460 жители българи.[2]

В 1899 година бунархисарският учител Христо Настев с помощта на жителите на Чонгара Илия Ковачев и Петър основава в селото комитет на ВМОРО.[3]

В 1909 година в землището на Чонгара са настанени турци бежанци от анексираната Босна, което води до сблъсъци с местното население.[4]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото, част от Бунархисарска каза, живеят 150 български екзархистки и 150 патриаршистки семейства.[5]

По време на Балканската война 6 души от Чонгара се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Българското население на Чонгара се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

ЛичностиРедактиране

Родени в Чонгара
Починали в Чонгара
  •   Иван Петров Петров, български военен деец, полковник, загинал през Балканската война[8]
  •   Тодор Панов Георгиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война[9]
  •   Цани Атанасов Карамаждраков, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[10]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. в. „Право“, 7, № 22, 7 август 1872, цит. по Извори за българската етнография, т. 1. Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 153.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 62-63.
  3. Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени“, София, 1981, стр. 310.
  4. Дебърски глас, година 1, брой 26, 27 септември 1909, стр. 4.
  5. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 294.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 888.
  7. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 224. Посетен на 2 септември 2015.
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 95
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 52
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 17, л. 1