Чорлу̀ (на турски: Çorlu) е град в Република Турция, Източна Тракия. Градът е част от вилаета Родосто, а населението му е 279 251 жители (2020).

Чорлу
Çorlu
Турция
41.1597° с. ш. 27.8028° и. д.
Чорлу
Мармара
41.1597° с. ш. 27.8028° и. д.
Чорлу
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетРодосто
Площ899 km²
Надм. височина161 m
Население279 251 души
311 души/km²
Пощенски код59860 – 1
Телефонен код(+90)282
МПС код59
Официален сайтwww.corlu-bld.gov.tr
Чорлу в Общомедия

За историята и състоянието на Чорлу през 1762 г. споменава Руджер Йосип Бошкович. Тогава там живели около 3000 турци, 250 гръцки семейства, 100 арменци и 10 евреи. Имало е 3 джамии, гръцка и арменска черкви, медресе и хан (страноприемница).[1]

През XIX век в две махали на града живеят и българи преселници от Странджанско, Средногорско и Севлиево.[2]

При избухването на Балканската война през 1912 година 5 души от Чорлу са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] В 21 век Чорлу е съвременен промишлен град на територията на който се намират многобройни фабрики и заводи, предимно от текстилната и шивашката промишленост. В града живеят и работят много преселници от България.

Личности

редактиране
Родени в Чорлу
  •   Иван Христов Танев, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[4]
  •   Кочо Андонов, македоно-одрински опълченец, 18-годишен, четата на Никола Андреев[5]
  •   Кочо Гараев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд[6]
  •     Манук Авдикян (Авдукян), 24 (30)-годишен, македоно-одрински опълченец, Сярска чета, 15 щипска дружина[7]
  •   Пеньо Чернеолу (1820 – 1865) (Хвърковатият, Шипкалията), български хайдутин[8][9]
  •   Петър Кръстев Гарбижанов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина[6]
Починали в Чорлу
  •   Петър Дим. Димитров, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 14 декември 1912 година[10]
  •   Спас Марков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 5 януари 1913 година[11]

На Чорлу е наречена улица в квартал „Орландовци“ в София (Карта).

  1. Руджер Йосип Бошкович, „Дневник на едно пътуване“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1975, с. 22
  2. Райчевски, С. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV – XX век, С., Изд. „Отечество", 1994, с.123.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 689.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.
  6. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 139.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 11.
  8. Чернев, Тенчо. Сведения за Пеньо Чернеолу // literaturensviat.com, декември 1987. Посетен на 10 януари 2023.
  9. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 147.
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 99
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 40