Отваря главното меню

Никола Андреев (гостиварски войвода)

български военен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация
(пренасочване от Никола Андреев (македоно-одрински опълченец))
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Андреев.

Никола Панов (Пенов) Андреев, известен като Гостиварчето и Арнаутчето, е български военен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Никола Андреев
български военен деец

Роден
Починал
Никола Андреев в Общомедия
Гостиварската чета на Никола Панов Андреев, 1905 година.

БиографияРедактиране

Роден е в гостиварското село Горно Йеловце, тогава в Османската империя. Войвода е на чета на ВМОРО в Гостиварско през 1905 година.

На 28 август 1905 година четата на Никола Панов заминава за големия събор в Лешочкия манастир на Света Богородица. Минава през Дервента и отсяда при учителя Коце Янчевски в Раотинце. Тука ги чака учителят от Йелошник Тодор Томев. През нощта срещу 28 август Томев повежда четата към Лешок през Слатинското поле. В местността Калиново са забелязани от албанците Паязид и Якуп, с които четата влиза в престрелка, като Якуп загива, а Паязид е тежко ранен. Четата се връща назад и се укрива в Жеден. Жителите на Слатина разпитват ранения Паязид и заедно със 7000 души башибозук от другите околни албански села обсаждат Лешочкия манастир. Тетовският каймакамин предупреждава водачите им Мехмед паша от Ратае, Алим бег Дерала, Адем ага Тресия и Абдул Меджит да не влизат в манастира. Игуменът Еротей Лешочки успява да убеди албанците да не да не правят нищо на около 3000-те гости на събора. Албанците пет дни обсаждат манастира и не позволяват на никого да напусне до идването на 2000 редовна войска и 200 конници, начело с Алай бег Гали. След претърсването на манастира, редовната войска разпръсва албанския башибозук. Според Атанас Попончев властите арестуват 14 души - тримата братя Атанас, Ясре и Спиро, синове на поп Онче от Лалошови, Гюрчин Деспотов от Гюрчеви, Столе Кочов от Цинцарови, Йосиф Аврамов от Кашамеви, Стоян Иванов от рода Иванови или Костадинови, Търпо Ковачев от Варвара, Симче от Кубурови, братята Трипун и поп Търпе Мойсоски от Брезно, Мойсо от Непрощено, Сане Ристов-Гуле от Тетово и Стоян от Вратница.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година Андреев е войвода на Скечанската партизанска чета на Македоно-одринското опълчение.

По-късно служи във 2 рота на 2 скопска дружина. През Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота. Носител е на кръст „За храброст“ IV степен.[10]

Загива на 7 Март 1917 г.[11][12]

БележкиРедактиране

  1. Петрушевски, Илија. Сто години од сардисувањето на Лешочкиот манастир "Св. Атанасиј". // Македонско сонце, 582. 28. 8. 2005 г.. Посетен на 28 април 2014 г.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 48.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 109.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 11.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 51.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 503.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 137.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 72.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 42, 894.
  11. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 103.
  12. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 12