Чревен сок

Чревният сок (на латински: succus entericus) представлява светложълт воднист секрет, който се произвежда от жлезите на тънкото черво. Тук, заедно с панкреатичният и жлъчният сок, които се изливат върху хранителния химус, се извършва разграждането и усвояването на хранителните вещества.

Секрецията на чревния сок се стимулира по два начина:

Механичен – от механичните дразнения и натиск на частично смляната храна върху нервно-жлезния апарат в стените на тънките черва.
Химичен – от химични подбудители, съдържащи се в хранителната каша: стомашният и панкреатичният сок, слабите разтвори от солна киселина, продуктите от разпадането на белтъчините и въглехидратите, и др.

Чревният сок има алкална реакция: pH ≈ 8. При човека за едно денонощие се отделят около 2 литра чревен сок.

Съдържание редактиране

Съдържанието на чревния сок е:

Неорганични соли: 0,65% натриев хлорид и 0,35% натриев карбонат.
Ензими:
- Ерепсин – протеолитичен ензим, който разгражда белтъчините.
- Ентерокиназа – отделя се най-силно в горната част на тънкото черво, като осигурява превръщането на неактивния трипсиноген в активен трипсин.
- Нуклеаза – разгражда сложните белтъци (нуклеопротеиди).
- Липаза – отделя се в малки количества и се активира от жлъчните киселини. Разгражда мазнините до глицерин и висши мастни киселини. По-слаба е от панкреасната липаза.
- Амилаза – разгражда полизахаридите.
- Инвертаза, малтаза и лактаза – разграждат съответстващите дизахариди.