Отваря главното меню

Шишманци

селище в България

Шишманци е село в Южна България. То се намира в община Раковски, област Пловдив.

Шишманци
Village hall, Shishmantsi.jpg
Общи данни
Население 955 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,69 km²
Надм. височина 156 m
Пощ. код 4133
Тел. код 03156
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 83380
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Раковски
Павел Гуджеров
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Шишманци
Костадин Иванов
(НДСВ)
Шишманци в Общомедия

ГеографияРедактиране

Село Шишманци е разположено в Горнотракийската низина на 25 км източно от град Пловдив, до магистрала Тракия. Разположено е на площ от 19,69 кв.км с надморска височина 139 м.

НаименованияРедактиране

До 1934 година името на селото е Автоево.[1]Най-ранните сведения за селото, под името Актав татаран от нахия Филибе (Пловдив) са във подробния регистър на акънджиите от 1472 г.[2]. Дефтера от 1472 г. изброява имената на 3 глави на домакинства, обложени с по 33 акчета извънреден данък за рекрута на акънджийските отряди, като всичките имена са мюсюлмански.[2]

Сведения за Шишманци, под имената Акто и Актав има в турски регистри от 1488 (село Акто – НБКМ-Сф, ОО – ОАК 121/9, л.25а) и 1570 г.(село Актав – Istanbul – BOA, TD 498, s.383 – 386). Във вакъфския дефтер ТД 498 от 1570 г., който съдържа и описи на мюлкове (лична собственост) на османската аристокрация, селото е посочено като мюлк на Михримах султан – дъщеря на султан Сюлейман I и съпруга на великия везир Рюстем паша (Г.Бойков – пос.съч. – стр. 27, бел. 129 – цит. по него – б.а.).</ref>

През 1932 г. общинарите молят държавните власти да сменят името на селото с Александрово в чест на император Александър, но от министерството им отговорили, че селото е съществувало по времето на Иван Шишман и предлагат името Шишманци.[3]

ИсторияРедактиране

Първоначално селото се е намирало на север от баирите в местността Юртишата. Малко преди Освобождението селото е преместено в днешното си място до река Сребра.

През 1879 г. започва строителството на училище. През 1892 г. е построен и храмът „Успение на Пресвета Богородица“.

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Автоево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

След Чирпанското земетресение през април 1928 г. през селото минава цар Борис III, чиято кола затъва и селяните с впрегнати волове му помагат да продължи. След това на селото са отпуснати средства за построяване на мост и нова сграда на училището.[3] Училището е завършено през декември 1928 г. През следващата година е основано и селското читалище. През 1932 г. е построена сегашната сграда на кметството.

През 1957 г. започва стоежа на нова читалищна сграда, която е открита през 1961 г.[3]

През 1982 г. в селото са построени три многоетажни жилищни блокове.

От 2015 г. ежегодно читалището организира национален конкурс „С музиката на Никола Ганчев

ПромишленостРедактиране

На 19 август 1979 г. започва стоежът на Стоманолеярен завод в покрайнините на селото. На 14 юни 1982 г. е направена първата отливка в завода. През 1996 г. стоманолеярният завод е обявена в несъстоятелност. Десет години по-късно на неговото място започва да функционира Екологичен завод за твърди битови отпадъци.

Културни и природни забележителностиРедактиране

ЛичностиРедактиране

Родени в Шишманци
  • Минко П. Пройчев (1888 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“, IV степен[5]
  • Найден Паунов (1895 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Първа рота на Десета прилепска дружина[6]
  • Петко Георгиев (1897 – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение през май 1923 година[7]
  • Никола Ганчев (1919 – 2001), музикант – кавалджия, музикален педагог, един от най-добрите български кавалджии на 20 век
  • Минчо Пашов (1961) - щангист

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  2. а б Г.Бойков. „Татар Пазарджик от основаването на града до края на ХVII в.“, Сф, 2008 г., стр.27
  3. а б в Чапански, Н., „Живото наследство на община Раковски“, 2014, ISBN 978-954-92778-3-8.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 826.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.587.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.542.
  7. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 708.
Карта на обектите в град Раковски и общината