Щракаща съгласна
вид съгласни звукове
Щракащите съгласни са група съгласни звукове, които се учленяват със задната част на езика, допряна до задното небце. По този начин се създава подналягане в устната кухина, което принуждава въздуха да нахлуе внезапно при разтваряне на зъбите или устните. Щраканията са устнени или носови, преградни или преградно-проходни, средноезични или странични, звучни и беззвучни. Сравнително широко се използват в група езици в Южна Африка.[1] В повечето останали езици присъстват главно като междуметия, например в българския цъкането при изразяване на отрицание или недоумение („ц—ц...“).
Начини на учленение на съгласните звукове |
---|
Шумни |
Преградни |
Африкатни (преградно-проходни) |
Проходни |
Шипящи |
Сонорни |
Носови |
Едноударни |
Трептящи |
Приблизителни |
Плавни |
Гласни |
Полугласни |
Странични |
Въздухопотоци |
• Белодробни |
• Изтласкващи |
• Имплозивни |
• Щракания |
Време за начало на озвучението |
• Звучни |
• Беззвучни |
• Придихателни |
Бележки
редактиране- ↑ click | speech sound // www.britannica.com. Посетен на 26 ноември 2021.