Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Младежки годиниРедактиране

Юлиан Георгиев Попов е роден е на 21 септември 1959 г. в град София, Народна република България. През 1985 година отваря в дома си първата (след Втората световна война) българска частна галерия „357“. От 1985 до 1990 г. е редактор в списание „Факел“. През този период превежда и представя редица неизвестни дотогава в България автори, като Даниил Хармс (автор на първия български превод на пиесата му „Елизавета Бам“), Дмитрий Пригов и други. Редактор е на 2 сборника на Владимир Висоцки. Правнук на македонския деец Никола Габровски и на Георги Рафаилович.

Професионална кариераРедактиране

Той е сред създателите на частния Нов български университет и негов пръв изпълнителен директор. Директор е на британската благотворителна организация „Friends of Bulgaria“. Председател е на управителния съвет на Европейския Институт за Ефективност на сградите, базиран в Брюксел и на управителния съвет на фондация „Елизабет Костова“. До встъпването си в длъжност министър на околната среда и водите е председател на борда на Българското училище по политика и член е на борда на Американския университет в България. Член е на Настоятелството на Новия български университет, Консултативния съвет на Кеймбриджката програма за устойчиво лидерство и Стратегическия борд на Тунизийското училище по политика. Той е политически съветник за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация.

Юлиан Попов създава първия български блог за актуални политически публикации.[1]

Негови статии за европейска политика, разширяване на Европейския съюз, енергетика и устойчиво развитие са публикувани във водещи международни издания, като „Би Би Си“, „Ал-Джазийра“, „Financial Times“, „The Independent“, „EU Observer“, „European Voice“ „The Scotsman“ „Gazeta Wyborcha“, „Dziennik“ и др.

От 1994 г. живее в Лондон. Получава и британско поданство.

Политическа кариераРедактиране

На 13 март 2013 г. е назначен за служебен министър на околната среда и водите.[2]

Във връзка с назначението си се отказва от британското си гражданство.[3]

БиблиографияРедактиране

  • „Английска България или Швейцария на Балканите“, Сиела, 2004 г.
  • „Островът на мъглите“, Сиела, 2006 г., второ издание 2010 г.

Автор е и на стотици статии, публикувани в България и чужбина – за разрастването на Европа, английския живот и политика, образованието по света.

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране