Правителство на Марин Райков

Правителството на Марин Райков е деветдесет и първото правителство на Република България (третото служебно), назначено с Указ № 56 от 13 март 2013 г. на Росен Плевнелиев[1]. Управлява страната до 29 май 2013 г., след което е наследено от правителството на Пламен Орешарски.[2][3][4]

Правителство на Марин Райков
Flag of Bulgaria.svg 91-во правителство на България
Период
Вид служебно правителство
Сформирано 13 март 2013 г.
Разпуснато 29 май 2013 г.
Личности и партии
Председател Марин Райков
Партия(и) безпартийни
Държавен глава Росен Плевнелиев
Първоначален състав
Министри 16
~ мъже 12
~ жени 4
Хронология
Назначено от Росен Плевнелиев
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Борисов 1
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Орешарски

ПолитикаРедактиране

Вътрешна политикаРедактиране

Кабинетът идва на власт след подадената оставка на кабинета „Борисов“ в отговор на Антимонополните протести в страната и след провалените 3 опита за съставяне на правителство.[5][6] Мандатът на правителството е прекратен на 29 май 2013 г. с избирането на правителството на Пламен Орешарски[7][8].

Външна политикаРедактиране

СъставянеРедактиране

Кабинетът, предложен от Росен Плевнелиев, е формиран от независими експерти.

КабинетРедактиране

Сформира се от следните 16 министри и един председател[9].

министерство име партия
министър-председател,
външни работи
Марин Райков безпартиен  
заместник министър-председател,
регионално развитие и благоустройство
Екатерина Захариева ГЕРБ  
заместник министър-председател,
труд и социална политика
Деяна Костадинова безпартиен  
заместник министър-председател1 Илияна Цанова безпартиен  
вътрешни работи Петя Първанова безпартиен  
здравеопазване Николай Петров ГЕРБ  
земеделие и храни Иван Станков безпартиен  
икономика, енергетика и туризъм Асен Василев безпартиен  
култура Владимир Пенев безпартиен  
образование, младеж и наука Николай Милошев безпартиен  
околна среда и води Юлиан Попов безпартиен  
отбрана Тодор Тагарев безпартиен  
правосъдие Драгомир Йорданов безпартиен  
транспорт, информационни технологии и съобщения Кристиан Кръстев безпартиен  
физическо възпитание и спорт Петър Стойчев безпартиен  
финанси Калин Христов безпартиен  
министър без портфейл Роман Василев безпартиен  

Образование на министритеРедактиране

Разпределението на министрите според завършения университет е следното:

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ДВ. Указ № 56 от 13 март 2013 г. на Росен Плевнелиев. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 25 от 13 март 2013 г.
  2. УКАЗ № 56. // Администрация на Президента на РБ, 13.03.2013.
  3. Президентът Росен Плевнелиев издаде укази за назначаване на служебното правителство и за разпускане на Народното събрание. // Администрация на Президента на РБ, 13.03.2013.
  4. Конституция на Република България. // Народно събрание, 13.07.1991. Посетен на 12.03.2013. Чл. 99 ал. 5: Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.
  5. Плевнелиев обявява служебния кабинет на 12 март. // Vesti.bg, 11.03.2013. Посетен на 12.03.2013. Президентът Росен Плевнелиев ще обяви състава на служебния кабинет утре, а не в сряда, както бе анонсирано предварително, съобщават източници от президентството.[неработеща препратка]
  6. Плевнелиев ще обяви състава на служебния кабинет утре. // ИКОНОМЕДИЯ/Dnevnik.bg, 11.03.2013. Посетен на 12.03.2013. Президентът Росен Плевнелиев ще обяви състава на служебното правителство утре – вторник, 12 март, а не в сряда, както възнамеряваше. Това съобщава държавният глава в интервю за австрийския вестник „Щандард“.
  7. Решение за избиране на Министерски съвет на Република България. Обн. ДВ. бр. 48 от 31 май 2013 г.
  8. Новият премиер поиска седмица-две толеранс, посетен на 3.06.2013
  9. ДВ. Решение за избиране на Министерски съвет на Република България. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 60 от 30 юли 2009 г.