15" морско оръдие Mk I

15" морско оръдие Mk I; BL 15"/42 Mark I
	Цикъл на изстрел от кула с оръдие Mark I
История на производството
Производител	Vickers Limited, Великобритания
Година на производство	1912 г.
Произведени	184
История на службата
На въоръжение в	Великобритания
Характеристики на оръдието
Калибър, mm	381
Дължина на ствола, mm/калибра	16520/43,36
Маса на оръдието със затвора, kg	101,6 т; (оръдие със затвора);
Принцип на зареждане	Разделно зареждане
Скорострелност, изстрела/минута	2
Характеристики на артилерийската установка
Възвишение (max)	+30°
Снижение (min)	-5°
Ъгъл на завъртане, °	-150°/+150°
Максимална далечина на стрелбата, m	22,4 при 20°;; 29,72 при 30°;; 40,37 при 45°
	15" морско оръдие Mk I; BL 15"/42 Mark I в Общомедия

BL 15"/42 Mark I е първото британско корабно оръдие с калибър 381 mm. Разработено е през 1912 г. Оръдието е широко използвано както в британския флот, така и в бреговата артилерия, и остава на въоръжение рекордно дълъг срок.

15-дюймово оръдие в бреговия вариант води огън с голям ъгъл на възвишение

УпотребаРедактиране

Оръдията са поставяни на линейни кораби от различни типове от 1915 до 1944 г. HMS Vanguard става последният линеен кораб, построен за Кралския флот през 1944 г., въоръжен с този тип оръдия.

Кораби, въоръжени с 15 дюймовите оръдия Mark I:

Линейни кораби тип „Куин Елизабет“ (5 кораба с осем оръдия всеки)
Линейни кораби тип „Ривендж“ (5 кораба с осем оръдия всеки)
Линейни крайцери тип „Ринаун“ (2 кораба с шест оръдия всеки)
HMS Hood – Линеен крайцер (8 оръдия)
Линейни крайцери тип „Глориъс“ (2 кораба с четири оръдия всеки)
Монитори тип „Еребус“ (2 кораба с две оръдия всеки)
Монитори тип „Маршал Ней“ (2 кораба с две оръдия всеки)
Монитори тип „Робъртс“ (2 кораба с две оръдия всеки)
HMS Vanguard – Линеен кораб (8 оръдия, свалени от линейните крайцери Корейджъс и Глориъс)

Оръдието е използвано също и в бреговата отбрана. Пет оръдия са поставени в Сингапур през 1930-те години. Две крайбрежни оръдия („Клем“ и „Джейн“) са поставени близо до Уенстоун-Фарм в Кент през 1940 г.

ПроизводствоРедактиране

Два оръдия пред Имперския военен музей; по-близкото е от HMS Ramillies, по-далечното от HMS Resolution

Всичко са произведени 184 оръдия. Впоследствие те са сваляни от корабите, ремонтират се и се връщат вече на други кораби, удължавайки по този начин своя срок на служба. По заводи производството се води така:

Armstrong Whitworth, Elswick, Нюкасъл: 34
Armstrong Whitworth, Openshaw, Манчестър: 12.
William Beardmore & Company, Parkhead, Глазгоу: 37
Coventry Ordnance Works, Ковънтри: 19
Royal Arsenal, Woolwich: 33
Vickers Limited, Шефилд: 49

Две оръдия, едно от линкора HMS Ramillies (лявото) и едно от линкора HMS Resolution (дясното), са поставени пред Имперския военен музей в Лондон.

Описание и ТТХРедактиране

Разрез на британското 381-мм морско оръдие Марк 1. 1 – рамка на затвора; 2 – казенник; 3 – кожух на ствола; 4 – телова намотка; 5 – лайнер (вкладна цев); 6 – вътрешна тръба A; 7 – външна тръба B; 8 – стопорен пръстен; 9 – бутално гнездо; 10 – муфа; 11 – зарядна камера; 12 – начало на нарязката; 13 – пръстеноводни издатини за съединяване със салазките на лафета

Това оръдие е с традиционната за британските от онова време телова конструкция (на вътрешната тръба на ствола, на лайнера, се навиват няколко слоя стоманена тел с правоъгълно сечение, затворени отгоре от външна тръба-кожух) със затвор от бутален тип. Теглото на оръдието, включая теглото на затвора, съставлява 101,6 тона (98,7 тона без затвора).

Дължината на ствола на оръдието е 15 715 мм (42 калибра), пълната дължина на ствола е 16 520 мм (43,36 калибра). Оръдието води огън със снаряди с маса 871 кг с дулна скорост 732 – 785 м/с. Оръдието има ситна нарезка с постоянна извивка с ход 30 калибра и дълбочина под 1% от калибъра – 3,16 мм с ширина на нарезите от 11,3 мм (броя нарези е 76). Ширината на полето е 4,44 мм.

Първоначално се използват три вида снаряди: бронебоен, полубронебоен и фугасен – всичките с еднаква маса – 871 кг, снаряжени с лидит (52,3 кг в полубронебойния). Първите два типа снаряди са с мек бронебойно калпаче. В периода 1918 – 1919 г. е приет бронебоен снаряд със същата маса с твърдо бронебойно калпаче, съдържащ 20 кг шелит (смес от 2/3 тринитрофенол и 1/3 от по-неспособния към детонация динитрофенол). Тогава с шелита е заменен и лидита в снарядите от другите типове. Според някои данни паралелно с шелита са използвани амотол и тринитротолуол. Зарядът се състои от кордит MD45. Пълният заряд тежи 194 кг, намаленият – 146 кг.

Максималната далечина на стрелба с оръдията Mark I съставлява 22 400 метра (при ъгъл на възвишение от 20°) и 29 720 метра (при ъгъл на възвишение от 30°), обаче за оръдията на бреговата артилерия, приспособени за големи ъгли на възвишение, максималната далечина на стрелбата достига 40 370 м. Живучестта на ствола съставлява 350 изстрела с пълен заряд.

Снаряди от времето на Втората световна войнаРедактиране


108-фунтов (49 кг) заряд кордит, 1/4 заряд	Бронебоен снаряд Mk XXII BNT

ЛитератураРедактиране

Burt, R. A. British Battleships, 1919 – 1939. 2nd. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 2012. ISBN 978-1-59114-052-8.
Buxton, Ian Lyon. Big Gun Monitors. Tynemouth, World Ship Society, 1978. ISBN 0-905617-06-1.
Campbell, John. Naval Weapons of World War II. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
Raven, Alan, Roberts, John. British Battleships of World War Two: The Development and Technical History of the Royal Navy's Battleship and Battlecruisers from 1911 to 1946. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1976. ISBN 0-87021-817-4.
Roskill, Captain Stephen Wentworth. H.M.S. Warspite: The Story of a Famous Battleship. London, Futura Publications, 1974. ISBN 0-86007-172-3.

Външни препраткиРедактиране

15-inch (38.1 cm) Mark I ((en))
Английское орудие 381 мм/42 ((ru))
Images from the Vickers Photographic Archives ((en))
HMS Vanguard site ((en))
The IWM guns ((en))
„Closing the breech of a 15 inch gun at Explosion!“ The Museum of Naval Firepower, Gosport, UK в ((en))
Terry Gander, Twentieth century British coast defence guns ((en))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „15" морское орудие Mk I“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.