Отваря главното меню

BL 15"/42 Mark I е първото британско корабно оръдие с калибър 381 mm. Разработено е през 1912 г. Оръдие е широко използвано както в британския флот, така и в бреговата артилерия, и остава на въоръжение рекордно дълъг срок.

15" морско оръдие Mk I
BL 15"/42 Mark I
Animated gun turret.gif
анимация на цикъла на изстрел от кула с оръдие Mark I
Обща информация
На въоръжение в Великобритания Великобритания
Производител Vickers Limited, Великобритания Великобритания
Година на производство 1912 г.
Произведени 184
Технически данни
Калибър, mm 381
Дължина на цевта, mm/клб 16520/43,36
Тегло (бойно) 101,6 т
(оръдие със затвора)
Зареждане Разделно зареждане
Ъгли на стрелба
Възвишение (max) +30°
Снижение (min) -5°
Хоризонтален -150°/+150°
Огневи възможности
Далекобойност, km 22,4 при 20°;
29,72 при 30°;
40,37 при 45°
Скорострелност
изстрела/минута
2
15" морско оръдие Mk I
BL 15"/42 Mark I
в Общомедия
15-дюймово оръдие в бреговия вариант води огън с голям ъгъл на възвишение

УпотребаРедактиране

Оръдията са поставяни на линейни кораби от различни типове от 1915 до 1944 г. HMS Vanguard става последния линеен кораб, построен за Кралския флот през 1944 г., въоръжен с този тип оръдия.

Кораби, въоръжени с 15 дюймовите оръдия Mark I:

Оръдието е използвано също и в бреговата отбрана. Пет оръдия са поставени в Сингапур през 1930-те години. Две крайбрежни оръдия („Клем“ и „Джейн“) са поставени близо до Уенстоун-Фарм в Кент през 1940 г.

ПроизводствоРедактиране

 
Два орудия пред Имперския военен музей; по-близкото е от HMS Ramillies, по-далечното от HMS Resolution.

Всичко са произведени 184 оръдия. Впоследствие те са сваляни от корабите, ремонтират се и се връщат вече на други кораби, удължавайки, по този начин, своя срок на служба. По заводи производството се води така:

Две оръдия, едно от линкора HMS Ramillies (лявото) и едно от линкора HMS Resolution (дясното), са поставени пред Имперския военен музей в Лондон.

Описание и ТТХРедактиране

 
Разрез на британското 381 мм морско оръдие Марк 1. 1 – рамка на затвора; 2 – казенник; 3 – кожух на ствола; 4 – телова намотка; 5 – лайнер (вкладна цев); 6 – вътрешна тръба A; 7 – външна тръба B; 8 – стопорен пръстен; 9 – бутално гнездо; 10 – муфа; 11 – зарядна камера; 12 – начало на нарязката; 13 – пръстеноводни издатини за съединяване със салазките на лафета

Това оръдие е с традиционната, за британските от онова време, телова конструкция (на вътрешната тръба на ствола, на лайнера, се навиват няколко слоя стоманена тел с правоъгълно сечение, затворени отгоре от външна тръба-кожух) със затвор от бутален тип. Теглото на оръдието, включая теглото на затвора, съставлява 101,6 тона (98,7 тона без затвора).

Дължината на ствола на оръдието е 15 715 мм (42 калибра), пълната дължина на ствола е 16 520 мм (43,36 калибра). Оръдието води огън със снаряди с маса 871 кг с дулна скорост 732 – 785 м/с. Оръдието има ситна нарезка с постоянна извивка с ход 30 калибра и дълбочина под 1% от калибъра – 3,16 мм с ширина на нарезите от 11,3 мм (броя нарези е 76). Ширината на полето е 4,44 мм.

Първоначално се използват три вида снаряди: бронебоен, полубронебоен и фугасен – всичките с еднаква маса – 871 кг, снаряжени с лидит (52.3 кг в полубронебойния). Първите два типа снаряди са с мек бронебойно калпаче. В периода 1918 – 1919 г. е приет бронебоен снаряд със същата маса с твърдо бронебойно калпаче, съдържащ 20 кг шелит (смес от 2/3 тринитрофенол и 1/3 от по-неспособния към детонация динитрофенол). Тогава със шелита е заменен и лидита в снарядите от другите типове. Според някои данни, паралелно с шелита са използвани амотол и тринитротолуол. Заряда се състои от кордит MD45. Пълният заряд тежи 194 кг, намаления – 146 кг.

Максималната далечина на стрелба с оръдията Mark I съставлява 22 400 метров (при ъгъл на възвишение от 20°) и 29 720 метров (при ъгъл на възвишение от 30°), обаче за оръдията на бреговата артилерия, приспособени за големи ъгли на възвишение, максималната далечина на стрелбата достига 40 370 м. Живучестта на ствола съставлява 350 изстрела с пълен заряд.

Снаряди от времето на Втората световна войнаРедактиране

108-фунтов (49 кг) заряд кордит, 1/4 заряд Бронебоен снаряд Mk XXII BNT

ЛитератураРедактиране

  • Burt, R. A.. British Battleships, 1919 – 1939. 2nd. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 2012. ISBN 978-1-59114-052-8.
  • Buxton, Ian Lyon. Big Gun Monitors. Tynemouth, World Ship Society, 1978. ISBN 0-905617-06-1.
  • Campbell, John. Naval Weapons of World War II. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
  • Raven, Alan, Roberts, John. British Battleships of World War Two: The Development and Technical History of the Royal Navy's Battleship and Battlecruisers from 1911 to 1946. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1976. ISBN 0-87021-817-4.
  • Roskill, Captain Stephen Wentworth. H.M.S. Warspite: The Story of a Famous Battleship. London, Futura Publications, 1974. ISBN 0-86007-172-3.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „15" морское орудие Mk I“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.