Отваря главното меню

Худ (линеен крайцер, 1918)

Худ (на английски: HMS Hood) е линеен крайцер на Британския Кралски флот.

„Худ“
HMS Hood
British Battlecruiser HMS Hood circa 1932.jpg
„Худ“ през 1932 г.
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Линеен крайцер
Производител John Brown & Company в Клайдбанк, Великобритания.
Живот
Заложен 1 септември 1916 г.
Спуснат на вода 22 август 1918 г.
Влиза в строй 15 май 1920 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 24 май 1941 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 267,5 m
Ширина 31,7 m
Газене 9,0 m
(средно)
Задвижване 4 парни турбини Brown-Curtis;
24 парни водотръбни котли Yarrow;
4 гребни винта;
144 000 к.с.
Скорост 31,9 възела
(59,1 km/h)
Водоизместимост 41 125 t (стандартна)
47 430 t (пълна)
Броня пояс: 305 mm;
горен пояс: 127 – 178 mm;
траверси: 38 mm;
палуба: 25+76+38 mm;
барбети: 305 mm;
кули ГК: 381 – 279 mm;
бойна рубка: 76,2 – 280 mm
Екипаж 1477 души
Далечина на
плаване
7500 морски мили при 14 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x2 381 mm;
12x1 140 mm;
Зенитна артилерия:
4x1 102 mm
Самолети 1 катапулт
1 хидроплан Fairey III
Торпеда 2x1 533 mm ТА (подводни)
4x1 533 mm ТА (надводни)[1]
„Худ“
HMS Hood
в Общомедия

Кръстен е в чест на Самуел Худ, английски адмирал от XVIII – XIX век.

При строителството на „Hood“ е планирано да се отчете опита от Ютландското сражения, в резултат на което КВМФ на Великобритания губи три линейни крайцера. Независимо от всички усъвършенствания, корабът потъва на 24 май 1941 г. в бой с германския линкорBismarck“ („Бисмарк“).

ПроектиранеРедактиране

Варианта на проект №3, изпълняващ всички изисквания на Адмиралтейството, е завършен на 27 март 1916 г.

На 7 април проекта е утвърден от Адмиралтейството.

На 13 април поръчката за построяването на 4 линейни крайцера са насочени към корабостроителниците на компаниите „Фейрфилд“, „Джон Браун“, „Кемел Лерд“, а на 13 юни и „Армстронг Уитуорт“.

Поръчаните линейни крайцери са причислени към типа „Адмирали“ и от 14 юли 1916 г. са с имената „Худ“, „Родни“ и „Ансон“ (9 октомври), „Хоу“ (16 октомври).

СтроителствоРедактиране

На 1 септември 1916 г. е повторно презаложен в корабостроителницата на „Джон Браун и К°“ в Клайдбанк. Заводски номер 406.

На 8 февруари 1917 г. Военният Кабинет взема решението да се продължи строителството само на „Худ“, но работите по другите кораби от този проект са прекратени едва на 9 март.

На 22 август 1918 г. е спуснат на вода в присъствието на вдовицата на контраадмирал Хорас Худ, потомка на адмирал Самуел Худ. Масата при спускането е 22 000 тона.

На 17 март 1919 г. е дадена заповедта за разглобяването на построените секции на трите други кораба. Мотивацията е, че в първоначалния проект са открити толкова много слаби места, че при тяхното отстраняване от първоначалния проект няма да остане нищо.

На 9 януари 1920 г. е подготвен за изпитанията.

На 20 януари 1920 г. „Худ“ пристига в Розайт.

На 5 март, с края на заводските изпитания, се връща в Клайд.

На 7 март по време ходовите изпитания на Аранската мерна миля в района на Фърт оф Клайд, при водоизместимост 42 200 тона и форсирана СЕУ до 151 280 к.с. развива скорост 31,07 възела (при 207 об/мин на валовете).

До края на март са ходовите изпитания и пробните артилерийски стрелби.

На 29 март кораба е предаден на флота.

На 5 май е назначен първия командир на „Худ“ – капитан-лейтенант Майкъл Томкинсон (Michael W. Tomkinson).

Стапелният период от постройката на кораба е 24 месеца, дострояването на вода е 20 месеца, което сумарно е двойно повече отколкото при „Куин Елизабет“ и тройно, отколкото на „Ринаун“.

Стойността на кораба при построяването съставя 6 025 000 фунта стерлинги.

КонструкцияРедактиране

КорпусРедактиране

Корпуса на крайцера има необичайни пропорции, свързани с първоначалното изискване за малко газене[2].

Изцяло нитованият корпус е събран по надлъжната система на набор.

Кораба има два вътрешни вертикални кила при ДП (диаментрална плоскост), и докови килове.

Корпуса е разделен от водонепроницаеми прегради на 25 отсека. Всички напречни прегради достигат до горната палуба. Двойно дъно има на 218 метра. Има скулови килове.

Форштевенът е с яхтена форма.

Котелните и турбинните отделения заемат 90 м в средната част на кораба.

Отношение L/B=8,42. Увеличение в газенето с 1 см е равно на 50 тона.

Метацентричната височина при нормална водоизместимост е 0,99 м, при пълна – 1,28 м. Ъгъл на залязване е 69° и 73° съответно.

ВъоръжениеРедактиране

Главен калибърРедактиране

8 оръдия калибър 381 мм (15"/42 Mark I) в двуоръдейни куполни установки тип Mk.II. Целият боекомплект е 848 снаряда (106 на ствол). Във военно време 120 на ствол[2].

Максималният вертикален ъгъл на възвишение е 30°, при това далечината на полет на снаряда Greenboy е 27 200 м (147 кабелта).

Сектора на обстрел е 300° за всяка кула. Оръдията на „Худ“ могат да водят огън по много остри ъгли без да повреждат надстройките, разположени в това отношение доста удачно[2]. Зареждането е възможно в произволна позиция на ствола (до ъгли не по-големи от 20°).

Завъртането им се осъществява с помощта на хидравлика.

Ъгловата скорост на завъртането на кулата е 2°/секунда.

Вертикалната скорост на насочване на ствола е 5°/сек.

Диаметъра на барбета е 9 метра.

Кулите на ГК имат формата на многостен, тяхното брониране е изпълнено от круповска цементирана броня с дебелина: чело – 381-мм, отпред странично – 305-мм; отстрани и кърмата – 279-мм, покрив – 127-мм.

Общата маса на въртящата се част на кулите на ГК е 860 тона.

Противоминен калибърРедактиране

140-мм скорострелни оръдия образец BL.Mk.I в установки CPII, на лафет образец Mk.II, ъгъл на възвишение 30°, далечина на стрелбата 16 200 м (87 кбт) брониране: отпред 38 мм; отстрани 25 мм; отзад е открита. 150 снаряда на ствол. Опита от използването на скорострелките с тегло на снаряда 37,2 кг – с четвърт по-лек, отколкото при стандартните британски шестидюймовки, показва, че те са по-удобни не само за ниските гърци, но и за по-силните моряци на „Владетелката на моретата“. Зареждащите реално могат да поддържат заявената скорострелност до 1 изстрел на 5 секунди, осигурявайки примерно същото тегло на минутния залп, което имат 152-мм оръдия[2].

Зенитни оръдияРедактиране

4 102-мм оръдия с дължина на ствола 45 калибра образец QF.Mk.V в установки образец Mk.III.HA, с ъгъл на възвишение 80°. Монтирани са на оръдейни лафети образец Mk.IV. Оръдията са ръчно зареждане и насочване имат скорострелност 9 – 12 изстрела в минута, досегаемостта по височина е 8700 метра. Боекомплектът е 200 снаряда на ствол. 2 47-мм салютни оръдия Хочкис с боекомлект 64 изстрела на ствол. (демонтирани през 1939 г.)

БрониранеРедактиране

305-мм наклонен (12°) брониран пояс, с височина 2,9 м, поставен на основа от тиково дърво на протежение 171,4 м (Зад него обшивката на корпуса има дебелина 51 мм), от него до горната палуба (с ширина 2,75 м) има 178-мм пояс. Хоризонталната защита се състои от три палуби. Като цяло тя изглежда много внушително, достигайки над погребите в сумарно 165 мм, обаче нейната ефективност силно се намалява от многослойността.

Енергетична установкаРедактиране

Съдовата енергетична установка има 24 водотръбни котела Яроу с водогрейни тръбички с малък диаметър, на нефтено отопление, разположени в 4 котелни отделения. Работното налягане на парата е 16,5 кгс/см². Сумарната площ на нагряване е 16 254 м². Изискват почистване на всеки 500 часа работа.

Четирите турбинни агрегата се намират в три машинни отсека. В носовото отделение, най-широкото, са поставени два агрегата, работещи за двата външни вала, в средното – още един агрегат, за вътрешния вал по левия борд, в кърмовото – агрегата за вътрешния вал по десния борд. В състава на всеки агрегат влиза по една турбина ниско налягане и високо налягане. От предната страна на турбините високо налягане на агрегатите за външните валове е поставена маршевата турбина за икономичния ход. Така, в икономичен режим крайцера плава с две машини. Използването на зъбна предавка позволява да се намалят оборотите на вала до 210 в минута, което повишава КПД на винтовете.

На всеки ТЗА има свой кондензатор, разположен непосредствено под турбината за ниско налягане (поддържа вакум до 0,075 кгс/см², повърхността му е 2267 м²). Има също и два спомагателни кондензатора (един в средното, другия в кърмовото МО).

8 динамомашини (2 дизелни, 2 турбинни, 4 парни), всяка с мощност около 200 кВт, осигуряват захранване от постоянен ток (220 В). Четирите вала са с диаметър 724-мм.

Винтовете са трилопастни с постоянна стъпка с диаметър 4,57 м, маса 20,3 тона.

Руля е един полубалансирен. Управлява се с помощта на рулева трансмисия „Девис“.

Комините са с размер 5,5×7,5 м.

Запаса гориво е 4000 т максимално. На ходовите изпитания разчетния фактически разход на гориво съставя 7,5 т/час на икономична скорост на хода 14 възела, което съответства на максимална далечина на плаване от 7500 морски мили. На 18 възела далечината съставлява около 5000 морски мили, при 20 – около 4500[2].

Подводна защитаРедактиране

В средната част на корпуса на дължината на главния броневи пояс са поставени бордови издатини (були), с ширина 3 метра, които се делят от вертикална и надлъжна прегради. Вътре булите имат също напречни прегради поставени на всеки 6 метра. Були са запълнени със запоени по краищата парчета стоманени тръби (счита се, че това способства за максималното разсейване на ударната вълна и съхранява непотопимостта).

История на службатаРедактиране

На 17 май 1920 г. става флагман на бригадата линейни крайцери „Рипалс“, „Ринаун“, „Тайгър“, в Портланд (флаг на контраадмирал Кейз). Лятото, по време на похода към Швеция е посетен от шведския крал. До 1923 бригадата влиза в състава на Атлантическия флот.

В течение на двадесет години (до влизането в строй на немския линкор „Бисмарк“ през 1940 г.) „Худ“ е най-големият линеен кораб в света. Ако не бяха договорите, то кораба не дълго би останал най-голям. Към момента на подписване на съглашенията в Англия, Япония и САЩ са проектирани и вече са заложени къде по-големи кораби от същия клас [2]. В тези години на всеобщо внимание към флота кораба е народен любимец: неговите параметри са известни на всеки англичанин[3], екипажа на кораба го нарича седемте Б[4][2]. Популярността на корабя е причината за това, че по-голямата част от времето си той прекарва в походи в чужбина, „демонстрирайки флага“. В частност от ноември 1923 до септември 1924 г. „Худ“ заедно с крайцера „Рипалс“ извършва околосветско плаване, изминавайки над 40 000 мили. За времето на този поход „Худ“ е посетен от над 750 000 човека.

От 3 юни 1929 г. до 28 май 1931 г. ремонт в Портсмът:

  • Увеличена е вместимостта на горивните цистерни до 4600 тона;
  • Платформата за излитане на колесни самолети е пренесена от поркрива на кула „Х“ на кула „В“;
  • Вместо демонтираният от юта катапулт е поставен друг, въртящ се, тип F-IV-H;
  • На флагщока е поставен подемен кран;
  • Побордно от комините са поставени 2 осемстволни 40-мм зенитни автомата „Пом-пом“ образец Mk.VIII;
  • и друго.

Сега при празна водоизместимост от 42 037 т и средно газене 8,8 м метацентричната височина е 0,95 м, а ъгъла на залязване – 64°; при пълна от 48 000 т, средното газене е 10 м.
До ремонта издръжката на „Худ“ струва 270 000 лири годишно, а след това – 400 000 на година.

През януари 1935 г. „Худ“ се сблъсква с „Ринаун“. Форщевена на „Ринаун“ нанася удар в района на 340-я шпангоут. В борда се образува вдлъбнатина с метър и половина дълбочина и е силно повреден единия винт, огънат е вала („Худ“ трябва да влезе в док).
През 1938 г. от кораба са свалени всички едностволни 102-мм оръдия, преместени за на други места 140-мм (които вече са само 6) и са добавени 4 сдвоени универсални 102-мм оръдия. На 13 август 1939 г. той преминава в Скапа Флоу, където влиза в състава на флота на Метрополията.

Втора световна войнаРедактиране

Към началото на Втората световна война, през 1939 г. се базира в Скапа Флоу на Оркнейските острови, влизайки в ескадрата линейни крайцери (заедно с „Рипалс“).

  • 4 – 10 септември 1939 – патрулира района между Исландия и Фарьорите.
  • През октомври влиза в прикритието на конвоя с желязна руда от Нарвик за Великобритания.
  • През декември прикрива канадския конвой (5 пътнически лайнера с 1-ва канадска дивизия).

През 1940 г. са поставени 3 сдвоени 102-мм оръдия и 5 ракетни установки „UP“ („Unrotated Projectile“); в началото на 1941 г. е поставен артилерийски радар тип „284“ – над далекомера на кулоподобната надстройка.

Операция „Катапулт“Редактиране

След поражението на Франция е преведен в Средиземно море (пристига в Гибралтар на 23 юни). На него вдига своя флаг адмирал Джеймс Сомървил. Влиза в състава на съединение „Н“ (състав: самолетоносача „Арк Роял“; линкорите „Валиант“ и „Резолюшън“; лекия крайцер „Аретуза“; 4 разрушителя и др.[5]). Задачата на съединението е да неутрализира френския флот (предотвратяване на попадането на бойните кораби в ръцете на немците според договора им с правителството на Виши), базирани в порт Мерс ел Кебир във френски Алжир.

На френското командване са предложени следните варианти:
(a) Да се присъединят към британския флот за борба с Нацистка Германия;
(b) Да преведат корабите си в произволно британско пристанище, след което екипажите им ще бъдат репатрирани във Франция;
(c) Да преведат корабите си в неутрални пристанища, където те ще бъдат интернирани до края на войната.

Ултиматума завършва с думите:

В случай на ваш отказ да приемете тези справедливи предложения, аз, с огромно съжаление, изисквам, вие да потопите своите кораби за което имате шест часа.

Най-накрая, ако гореуказаното не бъде изпълнено, аз имам заповед от Правителството на Негово Величество да използвам цялата необходима сила, за да предотвратя попадането на вашите кораби в ръцете на немците.

Преговорите не водят до нищо, и, когато френските кораби планират да напуснат порта, англичаните откриват огън (17:55, на 3 юли). Огъня на „Худ“ взривява линкора „Бретан“ (997 загинали), всичко жертви стават над 1000 френски моряка.

В края на 1940 г. „Худ“ се връща на базата на Скапа Флоу.

Последен бойРедактиране

 
Преследването на „Бисмарк“: с червено – немската ескадра, жълто – британския флот
  • На 19 април 1941 г. постъпва известие за излизането в морето на немски тежки кораби – линкора „Бисмарк“ (флаг на адмирал Гюнтер Лютиенс) и тежкия крайцерПринц Ойген“ („Prinz Eugen“). „Худ“ е подготвен за прехващане на това съединение (командир на „Худ“ е капитан 1 ранг Ралф Кер (Ralf Kerr).
  • На 21 май е получено донесение за движението на немските кораби към Северния Атлантик за действия против конвоите на съюзниците.
  • На 22 май съединението под командването на вицеадмирал Ланселот Холанд (Lancelot E. Holland), в състав: линейният крайцер „Худ“ (флаг на командващия) и линкора „Принц на Уелс[6], а също 6 разрушителя – „Electra“, „Anthony“, „Echo“, „Antelope“, „Icarus“ и „Achates“ излизат в морето за тяхното прихващане.[7]
 
Битката в Датския пролив
  • вечерта на 23 май британските крайцери „Норфолк“ и „Сафолк“ засичат групата на „Бисмарк“, плаваща със скорост 27 възела в Датския пролив. С помощта на наскоро установения радар, „Сафолк“ следи движението на „Бисмарк“ през нощта и предава координатите на основните сили. Плана на британците се заключава в това, да се сближат с „Бисмарк“ от тъмната (южна) страна, при това, че силуета на немските кораби се вижда на светлия фон в северната част на небето. Обаче в 00 – 28 „Сафолк“ гиди контакта с „Бисмарк“ и плана не сработва: опасявайки се да изгубят „Бисмарк“, Холанд заповядва да се прекрати движението към оптималната точка на срещата и да се обърне на юг-югозапад, изпращайки при това разрушителите на север. В това време германските кораби, стремейки се да заобиколят паков лед, в 00 – 41 изменят курса, в резултат на което групата разрушители се разминава с тях на разстояние само 10 мил, без да забележат противника. Малко преди 03 – 00 „Сафолк“ отново открива „Бисмарк“ на радар и предава неговите координати. Hood и Prince of Wales се намират се в този момент на разстояние 35 мили (65 км), малко отпред по курса на немците. Холанд заповядва да обърнат по посока на противника и да се увеличи скоростта до 28 възела. Британските кораби се оказват в неизгодно положение: срещата под тъп ъгъл означава бой на дълга дистанция, при който тънката палубна броня на „Худ“ попада под навесен огън. Ситуацията още повече се влошава в 03 – 20, когато „Бисмарк“ прави още един завой на запад: вече ескадрите плават практически с паралелни курсове.
  • В 05 – 35 на 24 май, дозорните на Prince of Wales забелязват германската ескадра на разстояние 17 мили (31,5 км). Немците знаят за присъствието на противника от показанията на хидрофоните и скоро също забелязват на хоризонта мачтите на британските кораби. Холанд има избор: или да продължи съпровождането на „Бисмарк“, в очакване на пристигането на линкорите от ескадрата на адм. Тови или да атакува самостоятелно. Холанд решава да атакува и в 05 – 37 издава заповед за сближение с противника.
  • в 05:52 Hood открива огън от дистанция примерно 13 мили (24 км)[8].
  • „Худ“ на пълен ход продължава сближението с противника, стремейки се да съкрати времето за попадане под навесния огън. Междувременно немските кораби се прицелват по крайцера: първият 203-мм снаряд от Prinz Eugen попада в средната част на „Худ“, в съседство с кърмовата 102-мм установка и предизвиква силен пожар на запаса от снаряди и ракети. В 05:55 Холанд заповядва завой на 20 градуса наляво, за да могат кърмовите кули да стрелят по „Бисмарк“.
 
Рисунка на Дж. Лич, командир на линкора Prince of Wales. (Направена за 2-рата разследваща комисия, 1941 г.). На рисунката е показан огненият фонтан, възникнал миг преди взрива. Предполага се, че това е пожар на кордита, изригнал през вентилацията на машинното отделение
  • Около 06:00, още не завършил завоя, когато крайцера е покрит от залп на „Бисмарк“ от дистанция от 8 до 9,5 мили (15 – 18 км). Практически незабавно в района на гротмачтата възниква гигантски фонтан от огън, след което прозвучава мощен взрив, който разкъсва крайцера по средата. Кърмата на „Худ“ бързо потъва. Носовата част се издига и известно време се люлее във въздуха, след което потъва и тя (в последния момент обречения разчет на носовата кула дава още един залп). Prince of Wales, намиращ се на разстояние половин миля, е засипан от отломките на „Худ“.

Крайцера потъва за три минути, отнасяйки със себе си 1415 човека, включая вицеадмирал Холанд. Спасяват се само трима моряка, които качва пристигналия след два часа разрушител HMS Electra[9].

РазследванеРедактиране

Не е установена със 100% точност причината за гибелта на „Худ“ и до днес. Съществуват само множество повече или по-малко правдоподобни различни теории.

От протокола на разпит на очевидец:

„Два снаряда от втория залп на „Принца Ойген“ падат при левия борд, а трети в палубата в съседство на 102-мм оръдие. След това нагоре се издигна огромен стълб от огън в кърмовата част по левия бордв района на 102-мм оръдие. Аз добре виждах хората от разчетите на тези оръдия. Те се събираха при левия борд. След това видях огромен стълб от огън с височината на гротмачтата. Струва ми се, че два други снаряда преминаха през втория комин, а трети проби кърмовата кула на „Худ“. Когато „Худ“ получи това попадение, неговия комин падна на левия борд, а след това се показа жълт стълб от пламък, от взрива от барбета на кула „Х“. Страшният блясък за няколко секунди ме ослепи, и когато аз отново можех да виждам през окулярите, аз видях голям облак черен дим и как във въздуха лети 15-дюймов ствол с парче от конструкцията, напоминящ на покрива на кулата“.

— Сержант от морската пехота Т. К. Брукс (старшина на 133-мм кула на линкора „Принс оф Уелс“)

Оценка на проектаРедактиране

Към момента на строителството кораба става доста необичаен за моряците, които не са свикнали към това, че добре въоръжен и силно брониран кораб може да развива скорост от 31 възела. За това има разногласия по повод това, към кой клас да се отнесе този кораб – към линкорите или към линейните крайцери. Явявайки се най-големия боен кораб към момента на построяването, той съчетава в себе си висока огнева мощ, съответстваща на линкорите от типовете „Куин Елизабет“ и „Ривендж“, силно брониране (макар и малко по-слабо от тези кораби, но като цяло то е достатъчно мощно) и висока скорост на хода. По този показател „Худ“ превъзхожда почти всички както линкорите, така и линейните крайцери. Така, британците успяват да създадат напълно балансиран кораб, който превъзхожда всички кораби, способни да поддържат такъв (или даже по-бърз) ход, и е по-бързоходен от по-мощните кораби (което му позволява да се търси изгодна за себе си дистанция на бой). Към момента на завършването на строежа „Худ“ не е най-силния боен кораб в света. В строй влизат японските „Нагато“ и „Муцу“ и американските „Колорадо“ и „Мериленд“, имащи по-мощните 406-мм оръдия. Ако се разгледа защитата, то крайцера в най-добрия случай има паритет с „Куин Елизабет“, „Исе“ или „Ню Мексико“. Но му остава способността да се изплъзне на превъзхождащ го опонент или бързо да настигне и да се разправи с по-слабия[2].

Кораба си има и недостатъци. Това са недостатъчното брониране на палубите (което, най-вероятно, и изиграва фаталната роля в съдбата на линейния крайцер), барбетите и траверсите. За своето време „Худ“ е кораб, който е много трудно да се преодолее в бой, но при липсата на сериозни модернизации към началото на Втората световна война е остарял. Бронирането му не е съществено усилвано, ъгъла на възвишение на оръдията не е увеличаван (което негативно се отразява на далечината на стрелба), а износването на механизмите не му позволява да развива повече от 27 – 28 възела.

В крайна сметка, този един от най-балансираните към момента на своята поява кораб, към началото на войната вече е опасно да се поставя под удара на съвременните бързоходни линкори „Бисмарк“, „Ришельо“, „Норт Каролина“ и „Литорио“. Те имат превъзходство по скорост от 2 – 3 възела (освен „Норт Каролина“), равенство или даже превъзходство във въоръжението (8 380-мм оръдия – „Бисмарк“, „Ришельо“, 9 381-мм оръдия – „Литорио“, 9 406-мм оръдия – „Норт Каролина“), а също и като цяло по-силно брониране, за това „Худ“ бледнее пред всички, без изключения, „еднокласници“.

„Худ“ независимо от 20-годишната разлика във възрастта, не е по отношение на новите линкори такъв остарял кораб, както броненосците от края на XIX век по сравнение с „Дредноут“[2].

Може да докува само на три места: Портсмът, Розайт и частният док „Гладстон-Док“ в Ливърпул.

В Розайт за него е специално модернизиран Кралски док №2.

Поради претоварването по отношение на първоначалния проект (газенето е с 1,14 м повече от проектното) част от главния броневи пояс влиза под водата, съответно се намалява надводния борд. По същата тази причина е склонен към заливане от големи маси вода. При високи скорости кърмата е постоянно заливан от вода.

ИзточнициРедактиране

  1. Всички данни са приведени към момента на влизане в строй.
  2. а б в г д е ж з и Кофман, 2009
  3. Кораба има народния прякор „Mighty Hood“, примерно „Якия Худ“
  4. „Britain’s Biggest Bullshittingest Bastard Built Ву Brown“, което примерно означава следното: „Най-голямото, Най-лайняно Британско Копеле, Построено От Браун“.
  5. В състава на група H също влизат: самолетоносачите Eagle и Illustrious, линейният крайцер Renown и линкора Nelson
  6. „Принс оф Уелс“ е приет в състава на флота едва на 31 март 1941 г., неговата артилерия не е проверена както трябва, екипажа му се състои от новобранци и на борда му още има работници, отстраняващи недонаправените неща.
  7. В проследяването на групата на „Бисмарк“ вземат участие и други сили на британския флот и морската авиация
  8. Холанд заповядва да се стреля по главния кораб, предполагайки, че това е „Бисмарк“, а всъщност първи плава Prinz Eugen. Скоро грешката става ясна и огъня е пренесен към „Бисмарк“.
  9. Тед Бригс (Ted Briggs), Боб Тилбърн (Bob Tilburn) и Бил Дъндас (Bill Dundas)

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „HMS Hood (1918)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.