1984 Голяма награда на Канада

1984 Голяма награда на Канада е 17-о за Голямата награда на Канада и седми кръг от сезон 1984 във Формула 1, провежда се на 17 юни 1984 година на пистата Жил Вилньов, Монреал в Канада.

 Гран При на Канада
Карта на пистата
Жил Вилньов
Дължина писта4.410 km
Обиколки70
Състезание308.700 km
Дата17 юни 1984
ВремеСухо
Победител
Пилот
– време
Нелсон Пикет
1:46:23.748
Полпозишън
Пилот
– време
Нелсон Пикет
1:25.442
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Нелсон Пикет
1:28.763 (55)

Репортаж

редактиране

Спорът относно спирането на ГП на Монако след само навършени 31 обиколки, преди две седмици се разнесе из падока по време на уикенда в Монреал. От ФИЗА обявиха че няма да настъпят промени относно резултатите от това състезание.

Поради факта че ГП на Канада и 24-те часа на Льо Ман се провеждат в една и съща седмица, Джонатан Палмър е освободен само за това състезание от екипа на РАМ. На негово място трябваше да бъде тест-пилота на Рено Филип Стрейф, но французина отказа след като и той също трябваше да кара в Льо Ман. В крайна сметка, Майк Такуел е назначен на мястото на Палмър за състезанието в Монреал. Спирит също трябваха да сменят техния пилот Мауро Балди, с 29-годишния холандец Хуб Ротенгатер, правейки своя дебют във Формула 1.

За трети път този сезон, Нелсън Пикет класира своя Брабам на пол-позиция. До него на първа редица се нареди Ален Прост с Макларън-ТАГ, въпреки повредата по двигателя в събота. След тях са Елио де Анджелис с Лотус-Рено, Дерек Уорик със заводския отбор на Рено, Ферари-тата на Рене Арну и Микеле Алборето, Найджъл Менсъл, Ники Лауда, Аертон Сена с Толеман и Андреа де Чезарис с Лижие. Патрик Тамбей направи само три бавни обиколки по време на квалификациите след като, контузията получена в предишното състезание все още не е отшумяла, от което Рено решиха да участват само с Уорик.

Всички очакваха това състезание да е отново доминирано от пилотите на Макларън. Прост поведе след старта, но след само половин обиколка, Пикет излезе начело. След тях са Ферари-тата на Алборето и Арну, които изпревариха де Анджелис, Уорик, Менсъл, Лауда, Сена и де Чезарис. Лауда изпревари Менсъл след втората обиколка, след което в 14-а обиколка се намираше трети. Пилотите на Ферари отново изпитваха проблеми, първо Алборето отпадна с повреда по двигателя, а Арну загуби няколко позиции след като меките гуми на италианеца започнаха да се деградират. Двигателят на Прост не вървеше на високи обороти в някои части от трасето, което е и причината той да не се доближи до Пикет. С новите гуми Рене Арну си върна загубените позиции и се върна на четвърто място. Кеке Розберг който тръгна от 15-а позиция, изпревари Сена за седма позиция в 19-а обиколка.

С преполовяването на половината дистанция и двата Уилямс-а напуснаха състезанието. Първо Жак Лафит отпадна с повреда по турбото, след което Розберг също преполови участието си с проблем в горивната система. Майк Такуел в своето единствено участие за РАМ, завърши само 29 обиколки преди да получи повреда по турбото. Рикардо Патрезе водеше битка с Тирел-ът на Мартин Брандъл за 13-а позиция преди италианеца да я загуби, както и състезанието след като заби своето Алфа Ромео в огражденията. Притеснителното за Пикет дойде след като съотборника му Корадо Фаби (който заместваше брат си Тео поради ангажименти в КАРТ), както и пилота на Ероуз Тиери Бутсен, задвижван с БМВ, отпаднаха с едни и същи повреди по двигателя и по турбото. Бразилецът обаче нямаше пободни проблеми и все още водеше класирането с голяма преднина пред останалите. Все още изпитвайки проблем с недостатъчна скорост, Прост е изпреварен от съотборника си Лауда в 44-та обиколка.

Найджъл Менсъл водеше битка със своя съотборник де Анджелис. Въпреки опитите си на опитния италианец да блокира атаките на британеца, Менсъл излезе пред Елио в 42-рата обиколка като в същото време лидерите ги затвориха с обиколка. След като изпревари и Ферари-то на Арну за четвърта позиция, Менсъл започна да губи предавки и скоро е задминат от французина и от де Анджелис. Дерек Уорик е пред битката между Лотус-ите и Арну, преди да спре в бокса за проверка за спукана гума. Британецът спря отново след като управлението се е влошило след което се прибра в бокса за трети път, този път окончателно с повреда по долната част на шасито. Арну намали скоростта си поради счупен ауспух, което прати де Анджелис обратно на четвърто място.

Пикет контролираше състезанието прецизно и без никакви проблеми. Бразилецът дори намали скоростта си и до финала имаше преднина от две секунди и половина от Ники Лауда. Ален Прост завърши в обиколката на лидерите. След тях са де Анджелис, Арну, Менсъл, Сена, Манфред Винкелхок с АТС, Джони Чекото и Филип Алио. Еди Чийвър е на пета позиция, преди на отпадне осем обиколки до финала без гориво. След края на състезанието Пикет трябваше да махне дясната си обувка, след като кракът му е зачервен поради новия преден нос на Брабам BT53.

Класиране

редактиране
Поз No Пилот Конструктор Обиколки Време/Отпадане Място Точки
1 1   Нелсон Пикет Брабам-БМВ 70 1:46:23.748 1 9
2 8   Ники Лауда Макларън-ТАГ-Порше 70 + 2.612 8 6
3 7   Ален Прост Макларън-ТАГ-Порше 70 + 1:28.032 2 4
4 11   Елио де Анджелис Лотус-Рено 69 + 1 Об. 3 3
5 28   Рене Арну Ферари 68 + 2 Об. 5 2
6 12   Найджъл Менсъл Лотус-Рено 68 + 2 Об. 7 1
7 19   Айртон Сена Толеман-Харт 68 + 2 Об. 9
8 14   Манфред Винкелхок АТС-БМВ 68 + 2 Об. 12
9 20   Джони Чекото Толеман-Харт 68 + 2 Об. 20
10 9   Филип Алио РАМ-Харт 65 + 5 Об. 26
11 23   Еди Чийвър Алфа Ромео 63 Без гориво 11
ДКФ 3   Мартин Брандъл Тирел-Форд 68 Дисквалифициран 21
Отп 17   Марк Сюрер Ероуз-Форд 59 Двигател 23
Отп 16   Дерек Уорик Рено 57 Шаси 4
НКл 21   Хуб Ротенгатер Спирит-Харт 56 Не е класиран 24
ДКФ 4   Щефан Белоф Тирел-Форд 52 Дисквалифициран 22
Отп 26   Андреа де Чезарис Лижие-Рено 40 Спирачки 10
Отп 2   Корадо Фаби Брабам-БМВ 39 Турбо 16
Отп 18   Тиери Бутсен Ероуз-БМВ 38 Двигател 18
Отп 22   Рикардо Патрезе Алфа Ромео 37 Инцидент 14
Отп 6   Кеке Розберг Уилямс-Хонда 32 Горивна система 15
Отп 5   Жак Лафит Уилямс-Хонда 31 Турбо 17
Отп 10   Майк Такуел РАМ-Харт 29 Турбо 25
Отп 24   Пиеркарло Гинзани Осела-Алфа Ромео 11 Ск.кутия 19
Отп 27   Микеле Алборето Ферари 10 Двигател 6
Отп 25   Франсоа Хесно Лижие-Рено 7 Турбо 13
НСт 15   Патрик Тамбе Рено

Класиране след състезанието

редактиране
Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1   Ален Прост 32.5
2   Ники Лауда 24
3   Рене Арну 16.5
4   Елио де Анджелис 15.5
5   Дерек Уорик 13
Генерално класиране при отборите
Поз Конструктор Точки
1   Макларън-ТАГ-Порше 56.5
2   Ферари 25.5
3   Лотус-Рено 20.5
4   Рено 20
5   Уилямс-Хонда 11

Източници

редактиране
Предходно състезание:
1984 Монако
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1984
Следващо състезание:
1984 Детройт

Предходна година:
1983
Голяма награда на Канада Следваща година:
1985