Ероуз Гран При Интернейшънъл (на английски: Arrows Grand Prix International) е бивш тим от Формула 1, участник в Световния шампионат на Формула 1 от19772002 г.

Ероуз Гранд При Интернейшънъл
Arrows A4 Brands Hatch.jpg
БазаЛинфийлд
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
ОснователFlag of the United Kingdom.svg Том Уокиншоу
Известни пилотиFlag of the United Kingdom.svg Деймън Хил
Flag of Italy.svg Рикардо Патрезе
Flag of Germany.svg Хайнц-Харолд Френцен
Flag of Italy.svg Микеле Алборето
Flag of Austria.svg Герхард Бергер
Flag of Belgium (civil).svg Тиери Бутсен
ШасиTWR Arrows A--(1977-1991; 1997-2002)
Footwork Arrows FA--(1992-1996)
ДвигателХарт
Муген-Хонда
Ямаха
Косуърт
Участие във Формула 1
Дебют1978 ГН Бразилия
Активност1978-2002
Състезания368
Шампион-
Шампион при пилотите-
Победи-
Общо точки164
Първи позиции1
НБО-
Първа победа-
Последна победа-
Последен старт2002 ГН Германия
Ероуз Гранд При Интернейшънъл в Общомедия

Познат през годините е познат и като Футуърк Харт (на английски: Footwork).

ИсторияРедактиране

Основана е през 1977 година с подкрепата на италианския финансист Франко Амброзио. Названието Arrows („Стрели“) произхожда от абревиатурата на имената на основателите: Франко Амброзио, Алан Рийс, Джаки Оливър, Дейв Уос и Тони Саутгейт. Отбора е създаден след като основателите на новия екип напускат екипа на Шадоу (на английски: Shadow).

Първоначално базата на Ероуз е в английския град Милтън Кинс, където е създаден първия болид, само за 53 дни. От Ероуз сключват договор с италианския пилот Рикардо Патрезе, който печели и първите точки за екипа, завършвайки трети в състезанието за Голямата награда на САЩ-Запад.

Амброзио напуска тима в началото на 1978-а, тъй като е вкаран в затвора за нарушения на финансовото законодателство на Италия и финансови машинации (част от операцията „Чисти ръце“, по дело срещу корупцията при политици и предприемачи в Италия). В същото време от бившия тим „Шадоу“ обвиняват „Ероуз“ в нарушения на авторските права, заявявайки че болида Ероуз ФА/1 (Arrows FA/1) е копие на проекта Шадоу ДН9 (Shadow DN9). И преди Голямата награда на Австрия - 1978 лондонския Върховен Съд удовлетворява претенциите на Шадоу към Ероуз, забранявайки да използват болида Ероуз ФА/1 (Arrows FA/1) в стартове от Формула 1.

 
Деймън Хил с „Ероуз“ в Голямата награда на Великобритания 1997.

Футуърк ЕроузРедактиране

Японският бизнесмен Уатору Охаши става ключов инвеститор в Ероуз през 1990 година. Върху болидите е поставено логото на компанията му - Футуърк, а през 1991 година екипа официално приема името Футуърк. През 1991 година закупуват двигатели Порше, но резултатите не са според очакванията и по средата на сезона ги сменят с клиентски двигатели на Косуърт. През 1992 в екипа вече използват двигатели от Муген - компания, специализирана разработка и производство на двигатели на Хонда за различни спортни серии. Ероуз се състезава с името Футуърк до 1996 година, когато отново приема името Ероуз, след като Оливър и Рийс изкупват акциите на Охаши.

TWR ЕроузРедактиране

През март 1996 година, екипа е закупен от предприемача Том Уокиншоу, оглавяващ TWR Group, а през септември Уокиншоу подписва договор със Световния шампион от Формула 1 за същата година Деймън Хил за първи пилот, и наема бразилеца Педро Диниз за втори пилот. С номер 1 на болида и с двигателите на Ямаха, болида не успява да завърши много от първите състезания в началото на сезона, въпреки добрите карания на Хил.

 
Болид „Ориндж Ероуз“ в Голямата награда на САЩ, 2000 година
 
Френцен състезаващ за Ероуз през 2002 за Голямата награда на Франция

В средата на годината, в старта за Голямата награда на Унгария - 1997 година, Хил прави фурор, създавайки най-доброто състезание за Ероуз в историята на екипа и най-запомнящото се състезание в Унгария от години. След като тръгва от втора позиция на старта, след Михаел Шумахер, още в края на първата обиколка Хил вече е начало. До края на състезанието е натрупал почти една минута преднина пред следващите го пилоти. В последната обиколка получава повреда в скоростната кутия породена от хидравличен теч и въпреки невъзможността да сменя предавки продължава към финала, но само метри преди края е изпреварен от бившия си съотборник в Уилямс и бъдещ Световен шампион Жак Вилньов.

В края на сезона Уокиншоу заменя двигателите Ямаха с такива произведени от Браян Харт. Двигателите са преработени и се състезават под името „Ероуз“ през 1998 и 1999 година, след което са заменени от Супертек (2000), Аижатех (2001) и Косуърт (2002).

Към средата на 2002 година парите свършват и отборът банкрутира, без да е завършил сезона.