Отваря главното меню

Второто велико народно събрание заседава в град Свищов на 1 юли 1881 година.

Свикано е след държавния преврат от 27 април 1881 година с цел да даде извънредни правомощия на княз Александър. Изборите се провеждат 14/27 юни и 21 юни/4 юли 1881 година в условията на извънредно положение в цялата страна и при масиран натиск на правителството на генерал Казимир Ернрот в полза на княза. В деня на първия тур на изборите на много места, като Орхание, Кюстендил, Плевен, Габрово и Никопол, възникват безредици и сблъсъци между привърженици и противници на правителството, а в Оряхово се намесва армията и девет войници са ранени.[1]

На първия тур всички избрани депутати са проправителствени. Провеждането на втория тур е отменено в най-крайно опозиционните райони – Плевенски окръг и Оряховска околия – където е въведено военно положение. На втория тур са избрани само четирима опозиционни депутати (Петко Каравелов, Петко Славейков, Драган Цанков и Михаил Сарафов), всички те кандидати в Търново, но и те не са допуснати до заседанията на парламента.[1]

На събранието присъстват 307 народни представители. За председател е избран бившия екзарх Антим I[2]. При абсолютното мнозинство на Консервативната партия на монарха с акламации и без гласуване са дадени пълномощия да управлява еднолично чрез укази в продължение на 7 години. В този период Търновската конституция е премахната. Единственото заседание на парламента продължава около половин час, включително тронното слово и заключителното изказване на княз Александър.[1]

ЗаконопроектиРедактиране

  • Закон за пощите[3]
  • Закон за телеграфите[4]
  • Закон за настойничеството[5]
  • Закон за събранията [6]
  • Закон за преобразуване на десятъка в даждие от пари[7]
  • Закон за административното деление територията на Княжеството[8]
  • Закон за чиновниците[9]
  • Закон за околийските и окръжните началници[10]
  • Закон за общините и за градското управление[11]
  • Закон за окръжните съвети[12]
  • Закон за ветеринарните лекари при Министерството на вътрешните дела [13]
  • Закон за определяне границите на околиите в Кяжество България[14]
  • Закон за публичните търгове[15]
  • Закон за риболовството[16]
  • Закон за печата[17]
  • Закон за преустройството на съдилищата[18]
  • Закон за българското поданство[19]
  • Закон за полицията на шосетата[20]
  • Закон за направата, поправката и поддръжката на държавните пътища[21]
  • Закон за надзора и събиране на даждието[22]
  • Закон за престъпни деяния против особата на Негово Височество Княза[23]
  • Закон за устройството на Образцов чивлик – град Русе[24]
  • Закон за столичното градоначалство[25]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в Цачевски, Венелин. Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник. София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-260-6. с. 312 – 316.
  2. Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“, Книгоиздателска къща „Труд“, С., 2008 г., с. 426 – 427 ISBN 954-528-790-X (В някои източници за председател на II ВНС е посочен Тодор Поппетров Икономов)
  3. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 30/31 от 13 май 1881 г.
  4. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 30/31 от 13 май 1881 г.
  5. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 76 от 17 октомври 1881 г.
  6. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 41 от 16 март 1882 г.
  7. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 62 от 12 юни 1882 г.
  8. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 91 от 21 август 1882 г.
  9. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 123 от 8 октомври 1882 г.
  10. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 116 от 9 октомври 1882 г.
  11. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 117 от 12 октомври 1882 г.
  12. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 118 от 14 октомври 1882 г.
  13. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 130 от 11 ноември 1882 г.
  14. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 132 от 18 ноември 1882 г.
  15. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 5 от 15 януари 1883 г.
  16. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 15 от 10 февруари 1883 г.
  17. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 15 от 10 февруари 1883 г.
  18. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 16 от 12 февруари 1883 г.
  19. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 26 от 18 март 1883 г.
  20. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 37 от 5 април 1883 г.
  21. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 39 от 9 април 1883 г.
  22. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 43 от 26 април 1883 г.
  23. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 50 от 19 май 1883 г.
  24. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 67 от 25 юни 1883 г.
  25. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 94 от 3 септември 1883 г.