Отваря главното меню

5,25" QF Mark I – 133 mm британско универсално оръдие, използвано в Кралския флот на Великобритания по време на Втората световна война. На въоръжение в линейните кораби тип „Кинг Джордж V“, линкора „Вангард“, крайцерите ПВО тип „Дидо“ и подобрен „Дидо“, планирано да се поставя и на линкорите от типа „Лайън“. Разрабатено е като оръдие, способно с еднаква ефективност да поразява надводни цели тип „разрушител“ и да се бори с авиация. Като зенитно оръдие се оказва малоефективно.

133 mm универсално оръдие
5.25" QF Mark I
HMS King George V secondary turret SLV Green.jpg
133 mm оръдия QF Mark I в двуоръдейна кула на линкора „Кинг Джордж V“
Обща информация
На въоръжение в Великобритания Великобритания
Производител Великобритания Великобритания
Година на производство 19401966 г.
Технически данни
Калибър, mm 133
Дължина на цевта, mm/клб 6668/50
Тегло (бойно) 4362
Зареждане Разделно-гилзово зареждане
Ъгли на стрелба
Възвишение (max) +70°
Снижение (min) -5°
Огневи възможности
Далекобойност, km 21,4
Скорострелност
изстрела/минута
7 – 8 изстрела в минута
133 mm универсално оръдие
5.25" QF Mark I
в Общомедия

КонструкцияРедактиране

Оръдието има самоскрепена конструкция със свободен лайнер и полуавтоматичен клинов затвор. Живучестта на ствола първоначално е 750 изстрела с пълен заряд, с внедряването на новите сортове барути тя е доведена до 2000 изстрела. Зареждането е разделно-гилзово, което в съчетание с големия брой ръчни операции предопределя сравнително ниската за универсално оръдие скорострелност. Използва снаряди от два типа: полубронебойни с дънен взривател и фугасни, с челен механичен взривател. Освен това има и с осветителни снаряди.

Оценка на оръдиетоРедактиране

Ефективността на артилерията по леки надводни кораби се оценява като напълно достатъчна. Далечината на стрелба стига за бой с всеки вид лек кораб[1].

Пригодността на оръдието против въздушни цели се оказва съмнителна. Голямата досегаемост по височина (15 km) при ъгъл на възвишение 70° като че ли позволява воденето на ефективен огън по високолетящи цели. Но британския флот до края на Втората световна война така и не получава радиолокационен взривател. Използва се само механичен, със забявящ механизъм, но позицията на боеприпасите винаги изостава на един залп[1]. Още по-неефективни 133 mm оръдия се оказват против нисколетящ цели, от типа на торпедоносците. Фактически оръдията могат да произведат само два-три изстрела до пускането на противниковите торпеда, без прецизно настройване на забавителите на взривателите на снарядите[1]. Този факт подтвърждава боя на „Принс оф Уелс“ срещу японската авиация. Положение се влошава и от ниските скорости на наводка на тежките кули – 10 – 11° в секунда. Появата в хода на войната на високо скоростни самолети, независимо от предназначението им, прави 133 mm установки практически безполезни – те просто не успевят да съпровождат своите цели, особено на близки дистанции[2]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Кофман В.Л.. Линейные корабли типа „Кинг Джордж V“. 1997, 20 с..
  2. Кофман В.Л.. Линейные корабли типов „Лайон“ и „Вэнгард“. 1997, 62 с..

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „5,25" QF Mark I“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.