Отваря главното меню

Белона (на английски: Bellona, – Белона) са тип британски леки крайцери на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Серията също е позната с името подобрен/усъвършенстван/модифициран „Дидо“. От проекта са построени 5 единици: „Белона“ (на английски: HMS Bellona (63)), „Роялист“ (на английски: HMS Royalist (89)), „Диадем“ (на английски: HMS Diadem (84)), „Блек Принс“ (на английски: HMS Black Prince (81)) и „Спартан“ (на английски: HMS Spartan (95)).

Леки крайцери тип „Белона“ (Подобрен „Дидо“)
Improved Dido-class light cruisers
HMS Diadem dock.jpg
Лекият крайцер „Диадем“ от типа „Белона“ (Подобрен „Дидо“)
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Леки крайцери тип „Белона“ (Подобрен „Дидо“)
Производител Fairfield Shipbuilding and Engineering Company и др. във Великобритания.
Живот
Заложен 30 ноември 1939 г.
Спуснат на вода 29 септември 1942 г.
Влиза в строй 29 октомври 1943 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани/потопени
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 147,8/156,1 m
Ширина 15,4 m
Газене 4,5 m
(при стандартна водоизместимост)
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
4 парни водотръбни котли;
4 гребни винта;
62 000 к.с.
Скорост 32,25 възела
(59,7 km/h)
Водоизместимост 5950 t (стандартна)
7 350 – 7420 t (пълна)
Броня пояс: 76 mm
траверси: 25 mm
палуба: 51 – 25 mm
кули: 13 mm
Екипаж 530 души
(600 като флагман)
Далечина на
плаване
5100 морски мили при 15 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x2 133 mm[1]
Зенитна артилерия::
3x4 40 mm
6x2 20 mm
Торпеда 2x3 533 mm ТА[2]

Усъвършенствана версия на крайцерите от типа „Дидо“.

ПроектиранеРедактиране

Опита от първите години на войната показва важността на малокалибрената скорострелна артилерии, която е най-ефективното средство против пикиращите бомбардировачи[3]. В този план крайцерите от типа „Дидо“ се оказват изоставащи: ако на по-големите крайцери има възможност за поставяне на допълнителни автомат на покривите на кулите и надстройките, то при тях свободно пространство за това практически отсъства. Опита за замяна на третата кула с трета установка „Пом-пом“ на крайцера „Phoebe“ през 1942 г. показва увеличена ефективност на ПВО в близката зона. На основа на това е решено при дострояването на останалите крайцери от типа „Dido“ да бъде по изменен проект с намаляване до четири на броя на 133 mm установки и вече три четиристволни автомата „Bofors“[4][5].

КонструкцияРедактиране

Крайцерите от типа Подобрен „Дидо“ имат малко отличия от изходния проект. Освен замяната на третата кула („Q“) с трети многостволен „пом-пом“, те се отличават с нова конструкция на ходовата рубка и мостика, вертикални комини и мачти без наклон. Благодарение на намаляването на „горното“ тегло е усилена защитата на погребите и мостиците с допълнителна 19 mm броня. Макар водоизместимостта при това да нараства малко, за разлика от предшествениците им, новите кораби не изпитват проблем с мореходността по време на службата им в северните ширини. Всичките пет крайцера са оборудвани в качеството на флагмани.

ВъоръжениеРедактиране

Главният калибър се състои от осем 133 mm оръдия Mk.I в четири двуоръдейни кули Mk.II. Бое­запаса включва в себе си 340 изстрела за ствол[6]. Оръдието осигурява на 36,3 kg снаряд далечина на стрелбата до 22 000 m и досегаемост по височина 14 900 m[3].

Подобрения „Дидо“ получава новите, по-съвършени установки RP10 Mark II. Те имат по-висока скорост на наводка – по 20 °/s във вертикалната и хоризонталната плоскости[1] Установките получават дистанционна силова трансмисия RP10* за вертикалното и хоризонталното наведение. Зареждането е разделно гилзово. В боекомплекта влизат два типа снаряди – полубронебойни за надводни цели и фугасни за въздушни. Данни за състава на боекомплекта на крайцерите отсъстват, но към края на войната за 133 mm оръдия до половината фугасни снаряди имат радиолокационен взривател[7]. В отличие от установките на „Дидо“ с ръчно зареждане, новите установки получават автомат с настройване на времевата задържка на взривателя[8].

Автоматичните зенитки

Поради ниската зенитна ефективност на главния калибър и картечниците, при носовите курсови ъгли, типа „Дидо“ е практически беззащитен. Поставянето на „Оерликони“ на покровите на кулите на главния калибър и крилете на мостика се оказва невъзможно, единствената възможност е замяната на една от носовите кули на ГК с учетверен зенитен автомат. Решават да заменят третата кула с „Пом-пом“ със собствен директор за огъня, поставен непосредствено зад него, тъй като учетворените „бофоси“ от САЩ не пристигат навреме. Разположението се оказва много удачно. Зенитното въоръжение се допълва от шест сдвоени 20 mm/70 „Оерликона“.

Торпедно въоръжениеРедактиране

Крайцерите са въоръжени с два тритръбни торпедни апарати „TR-IV“ калибър 533 mm.

СлужбаРедактиране

Име Корабостроител дата на залагане дата на спуск на вода дата на влизане в строй Забележи
Белона Fairfield 30 ноември 1939 29 септември 1942 29 октомври 1943
Спартан Vickers 21 декември 1939 27 август 1942 10 август 1943 потопен на 29 януари 1944 г. от планираща бомба Hs.293 при Анцио (Италия).
Роялист Scotts март 1940 30 май 1942 10 септември 1943
Блек Принс Harland & Wolff 1 декември 1939 27 август 1942 20 ноември 1943
Диадем Vickers 15 декември 1939 26 август 1942 6 януари 1944 повреден от торпедо на 12 август 1944 г., ре­монт – до края на войната.

ИзточнициРедактиране

  1. а б DiGiulian, Tony. Britain 5.25"/50 (13.4 cm) QF Mark I. // сайт navweaps.com. Посетен на 22 октомври 2016. (на английски)
  2. Всички данни се привеждат към момента на влизане в строй
  3. а б Патянин, Дашьян, 2007
  4. Обаче доставката им от САЩ не се състоява и поставят три четиристволни „Пом-пома“.
  5. British Cruisers, 1980, p. 290
  6. British Cruisers, 1980, p. 421
  7. Campbell, Naval Weapons WW2, 2002, p. 44
  8. Campbell, Naval Weapons WW2, 2002, p. 46

ЛитератураРедактиране

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-69919-130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
  • Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
  • Campbell, John.. Naval Weapons of World War Two. ISBN 0-87021-459-4.
  • Raven, Alan. Roberts, John. British Cruisers of World War Two. ISBN 0-87021-922-7.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа «Улучшенный „Дидо“»“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.