Уикипедия

9-а френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“

Училище в София

9-а френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ е средно езиково училище в София, създадено през 1961 г. под името 9 СПУ с изучаване на френски език „Георги Кирков“. От началото на 1990-те години носи името на френския благородник, поет, дипломат и политик Алфонс дьо Ламартин (1790 – 1869), който посещава българските земи през 1832 г.

9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“
Lycée Français Alphonse de Lamartine
Информация
СедалищеСофия, България
Основаване1961 г.
Видезикова гимназия
ДиректорЕмилия Богданова-Иванова
Публични характеристики
Цветове              
ПатронАлфонс дьо Ламартин
Навигация
Карта Местоположение в София
АдресСофия, бул. „Патриарх Евтимий“ № 35
Телефон02 – 987 6402
E-maillycee@feg.bg
Сайтwww.feg.bg

История

редактиране

Ранни години

редактиране
 
Един от първите подготвителни класове на гимназията през 1961 г.

През 1881 г. мисионери – методисти основават американско девическо училище в гр. Ловеч, което набира популярност и престиж през следващите десетилетия и през 1927 г. става Американски колеж и започва да издава гимназиални дипломи. Колежът е насилствено закрит през 1948 г. като проводник на „капиталистическа идеология“, но през 1950 г. на негово място е създадено Средно училище за чужди езици – първата „нова“ езикова гимназия в България, добила популярност с историята от филма „Вчера“. Четири паралелки изучават френски език, една – английски и една – немски език. През 1956 г. английската паралелка се премества в София и поставя началото на Първа английска гимназия. През 1958 г. френският отдел се премества във Варна и основава варненската Френска гимназия. През 1960 г. от немския отдел възниква софийската немска гимназия, а през следващата 1961 г. от нея се отделя 9-а френска гимназия.

Установяване

редактиране
 
Френският президент Франсоа Митеран в гимназията по време на посещението си в България през 1989 г.

При създаването си през 1961 г. френската, заедно с немската гимназия, се помещава в квартал „Надежда“. За учебната 1963 г. се настанява в настоящата си сграда на булевард „Патриарх Евтимий“ в идеалния център на София, в сградата на 9-а обикновена гимназия. Последният випуск на обикновената гимназия завършва през 1965 г. и гимназията става чисто езикова. От 1977 г. се откриват и паралелки с испански език, но през 1991 г. те са изнесени в новоучредената 164-та испанска езикова гимназия „Мигел де Сервантес“.

През 1976 г. Френската гимназия е наградена с орден „Кирил и Методий“ I степен, а през 1977 г. е приета за асоциирано училище към ЮНЕСКО. При историческата си визита в България през 1989 г. президентът на Франция Франсоа Митеран специално посещава Френската гимназия, където остава повече от предвиденото, нарушавайки протокола.

Обучение

редактиране

Френската гимназия има установени традиции и висок авторитет в обучението по френски език. Интензивното изучаване на езика се извършва по програма, включваща 20 часа по френски седмично в подготвителен и 8-и клас и от 6 до 8 часа в класовете след 8-и. Предметите история, география, биология/физика, химия, и философия се изучават на френски език.

През петте години на обучение се изучава задълбочено и хронологично френската литература и култура във всички нейни жанрове.

Традиции

редактиране

Девизът на училището е „Ще стане – защото сме заедно!“ Много важна е приемствеността – повече от половината преподаватели в гимназията са нейни възпитаници. В годините след основаването на гимназията френският език отстъпва по популярност на другите западни езици – неговият силен период е началото на XX век. Въпреки това влизането във „Френската“ е трудно – поне 10 ученика се борят за 1 място, а балът е съизмерим с този в другите елитни столични гимназии. Последното доказва, че стимулът за кандидатстване в голяма степен се дължи на високия престиж и на традициите на учебното заведение.

Изкуства

редактиране

Френската гимназия има изградени традиции в областта на театъра. Всяка година се подготвя и изнася театрална постановка по различни пиеси от класически френски автори.[1] Училището има хор.

Практикуват се и часове по фотография, правят се вътрешни конкурси и изложби по стените на училището.

Спортни постижения

редактиране

Волейболният и Баскетболният отбор на гимназията участват в престижната лига за купа „Кларис“, която обединява елитните столични гимназии, а футболният отбор е участник в Българската училищна футболна лига. Училището има изяви и в спортовете ски, тенис, плуване, тенис на маса, шахмат.

Международно сътрудничество

редактиране

Френската гимназия осъществява образователен и културен обмен с франкофонски училища от Европа, сред които Lycee Gerson (Париж), College Claparede Женева, Lycee Jaques Decour Париж, Lycee de Sevres Севър и др. Проекти на училището се ползват с подкрепата на Френския културен институт в София.

Директори

редактиране
  • Надежда Димчева (1963 – 1964)
  • Симеон Симеонов (1965 – 1970)
  • Виолета Боева (1970 – 1977)
  • Иван Коларов (1977 – 1992)
  • Александра Кузманова (1992 – 1995)
  • Асен Кръстев (1996 – 2001)
  • Пенка Малинска (2001 – 2008)
  • Емилия Йорданова Богданова-Иванова (2009 –)

Учители

редактиране

Във Френската гимназия работят опитни и висококвалифицирани преподаватели. Много от тях са автори на учебници и методически помагала, четат лекции и водят упражнения в СУ и други висши училища. Част от преподавателите по френски език са французи. За качествата на преподавателите говори фактът, че почти всички възпитаници на гимназията биват приети за студенти с изпити по предмети, различни от френски език: математика, история, литература, биология, химия.

Паралелки

редактиране
Списък с паралелките, изучаваните езици и профилиращите предмети (от уч. 2023/24 г.)
Клас Профил „Чужди езици“ с изучаване на: Трети и четвърти профилиращ предмет Срок на обучение Източници
А Френски и английски Избираеми два профилиращи предмета 5 години [2]
Б [3]
В [4]
Г Френски и испански [5]
Д [6]
Е [7]
Ж Френски и немски [8]
З Френски и латински Биология и здравно образование;

Химия и опазване на околната среда

[9]

Изявени възпитаници

редактиране
  • Aксиния Mихайлова – поетеса
  • Албена Воденичарова – журналист, директор „Информация, връзки с обществеността и европейска комуникация“, МВнР
  • Ангелина Пискова – журналист, кореспондент на БНР в Брюксел
  • проф. Антоний Тодоров – политолог
  • Аспарух Иванов – актьор
  • Атанас Младенов –  посланик в Италия, Малта и Сан Марино
  • Борис Бонев   – Общтински съветник, един от основателите на гражданската организация „Спаси София“
  • Бойко Ламбовски – журналист и писател
  • Борис Чернев – актьор
  • Бистра Атанасова – професор, Институт по генетика, БАН
  • Валентин Пламенов – писател
  • Васил Грудев – служебен министър на земеделието и храните в правителството на проф. Георги Близнашки
  • Васил Сотиров – поет
  • Вера Петрова – гл. ред. сп. „Бакхус“, управител на Асоциацията на културните мениджъри в България
  • проф. д.ик.н. Владимир Чуков – арабист
  • Георги Александров – журналист, изпълнителен директор на издателство „Егмонт България“
  • Георги Димитров – дипломат, постоянен секретар на МВнР, посланик в Сърбия, външнополитически съветник на президента Георги Първанов
  • Георги Табаков – директор на Българския икономически форум
  • Григорий Недялков – журналист
  • Гриша Атанасов – журналист и преводач, главен редактор на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“
  • проф. Драгомир Драганов – историк, политик
  • Даниел Вачков, историк, професор
  • Даниел Вълчев, юрист и политик
  • Димитър Цанчев – дипломат, постоянен представител на България към ЕС, посланик в Израел, постоянен представител в ООН – Женева, заместник-министър на външните работи,
  • Евгени Стайков – юрист, председател на Софийския апелативен съд (САС)
  • Жак Папаро – директор на фондация „Фридрих Еберт България“
  • проф. Жасмин Попова – посланик в Швеция, преподавател по европейско право
  • проф. Иван Данов – архитект, министър на инвестиционното проектиране
  • Ивайло Калфин – депутат в Европейския парламент, вицепремиер, министър на външните работи (2005 – 2009), министър на труда и социалната политика (2014 – 2016),
  • Иван Христов – посланик в Испания, заместник-министър на външните работи
  • Илияна Йотова – депутат в ЕП, вицепрезидент на България (2017 –)
  • Йоана Буковска – актриса
  • Искрен Пецов – музикант
  • д-р Калин Димитров – археолог, Национален археологически институт с музей; Център за подводна археология, Созопол
  • Карла Рахал – актриса и певица
  • проф. Климент Ходжов – учен
  • Копринка Червенкова – гл. редактор на вестник „Култура“
  • Кънчо Стойчев – социолог, ГАЛЪП
  • проф. д-р Лидия Катрова – стоматолог
  • Крум Зарков  – народен представител в 44-тото, 45-ото, 46-ото и 47-ото народно събрание, министър на правосъдието в служебното правителство на Гълъб Донев.
  • проф. д-р Лъчезар Трайков – лекар
  • Любомир Павлов – собственик на ТВ7
  • Любомир Найденов – преводач, журналист
  • Марин Райков – дипломат, посланик в Париж и Рим, служебен премиер (2013), зам. министър на външните работи
  • Мариета Ангелова – актриса
  • Мартин Ганев – изп. директор на фонд CSIF
  • Мартина Шопова – водеща на „5 по Рихтер“ и „Сутрин в 7“ по ТВ7
  • Мая Георгиева – изп. директор на Първа инвестиционна банка
  • Надежда Михайлова – министър на външните работи (1997 – 2001), депутат в ЕП (2009 – 2014), посланик в Турция
  • Ники Илиев – фотомодел и ТВ водещ
  • д-р Никола Василев – вицепремиер, министър на здравеопазването (1991 – 1992 и 1994 – 1995), зав. клиника в УБ „Майчин дом“, кавалер на Ордена на Почетния легион
  • Николай Милков – дипломат, заместник-министър на външните работи (2004 – 2005); постоянен секретар на МО (2009 – 2013); посланик в Румъния, Канада, Франция и ЮНЕСКО, постоянен представител в НАТО, министър на външните работи в служебното правителство на Гълъб Донев.
  • Николай Теохаров – адвокат
  • Нено Димов – депутат в XL НС, министър на околната среда и водите на България (2017 – 2020)
  • Огнян Димов – ген. директор на ТВ2
  • Огнян Цолов – солист на рок група „Фактор“
  • Орлин Бориславов – продуцент и водещ на радио и ТВ предаването „Микрофон и мишка“
  • Павел Станчев – изп. директор на Нова телевизия
  • Петър Лисицов (Пешо Пърпъла) – музикален журналист
  • Пламен Юруков – председател на СДС
  • Радан Кънев – политик, председател на ДСБ
  • Райна Гаврилова – историчка
  • Ружа Лазарова – писател
  • Румен Захариев – първият дипломиран български експерт-демограф.
  • Румен Янчев – изп. директор на БУЛСТРАД.
  • Рупен Гарабедян – актьор.
  • Светлана Жекова – служебен министър на околната среда и водите в правителството на проф. Георги Близнашки.
  • Сергей Сергеев – волейболист, съдия по волейбол, доктор на технологичните науки.
  • Силвия Лулчева – актриса
  • Слави Бинев – политик, народен представител в XLIII народно събрание, евродепутат (2007 – 2014), спортист и бизнесмен
  • проф. д-р Славка Цанова – Технически университет София
  • Спас Спасов – философ, професор в Университет Монреал
  • Станислав Върбанов – професионален ТВ готвач.
  • Станислав Даскалов – актьор
  • Стефан Иванов – журналист и писател
  • Стефан Командарев – кинорежисьор
  • Стефан Тафров – дипломат, заместник министър на външните работи, посланик в Италия, Великобритания, Франция, постоянен представител на България в ООН, кавалер на Ордена на Почетния легион
  • Стефан Сърчаджиев – актьор
  • Стоян Михалев – музикант
  • Татяна Ваксберг – журналистка
  • Татяна Чонкова – ген. секретар на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи
  • Тодорка Минева – преводач
  • Уляна Пръмова – генерален директор на БНТ
  • Христо Бонински – спортен журналист
  • Катя Тодорова – посланик в Мароко, заместник-министър на външните работи
  • Юрий Борисов – журналист, писател и политик
  • проф. д-р Цекомир Воденичаров – декан на ФОЗ, Медицински университет
  • Георги Трайков – журналист. Дългогодишен заместник главен редактор на вестник „Труд“

Източници

редактиране
  1. ↑ 9 ФРЕНСКА ЕЗИКОВА ГИМНАЗИЯ: Художествена дейност, архив на оригинала от 10 март 2011, https://web.archive.org/web/20110310120212/http://frenskata.info/html_failove/izvuchebna_dejnost.htm, посетен на 14 февруари 2011 
  2. ↑ Учебен план на VIII „а“ клас // Посетен на 1 февруари 2016.
  3. ↑ Учебен план на VIII „б“ клас // Посетен на 1 февруари 2016.
  4. ↑ Учебен план на VIII „в“ клас // Посетен на 1 февруари 2016.
  5. ↑ Учебен план на VIII „г“ клас // Посетен на 1 февруари 2016.
  6. ↑ Учебен план на VIII „д“ клас // Посетен на 1 февруари 2016.
  7. ↑ Учебен план на VIII „е“ клас // Посетен на 1 февруари 2016.
  8. ↑ Учебен план на VIII „ж“ клас // Посетен на 1 февруари 2016.
  9. ↑ Прием VIII клас 2023-2024 // Посетен на 3 юли 2023.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=9-а_френска_езикова_гимназия_„Алфонс_дьо_Ламартин“&oldid=12387811“.