Демократи за силна България

(пренасочване от ДСБ)

Демократи за силна България (ДСБ) е националноконсервативна[2] политическа партия в България. Тя е създадена през 2004 г. от група, отделила се от Съюза на демократичните сили (СДС).

Демократи за силна България
АбревиатураДСБ
Ръководител(и)Атанас Атанасов
Основател(и)Иван Костов
Основана30 май 2004 г.
СедалищеСофия, бул. „Витоша“ 18
Членове~15 000[1]
Член наЕНП, ДБ
ИдеологияНационален консерватизъм[2]
Консерватизъм
Проевропеизъм
Полит. позицияцентър-дясно
Група в ЕПЕНП
Цветове     Синьо
Народно събрание
10 / 240
Европарламент
1 / 17
Сайтdsb.bg
Демократи за силна България в Общомедия

Девизът на партията е „За силна България в Обединена Европа“. Символ на партията е изображението на пламтящ факел, издигнат от дясна ръка на тъмносин фон.

История редактиране

 
Пето национално събрание на ДСБ, София, 29 ноември 2008 г.

Иван Костов подава оставка като лидер на Съюза на демократичните сили (СДС) след болезнена загуба на парламентарните избори през юни 2001 г. от Симеон Сакскобургготски и неговото новосъздадено Национално движение „Симеон Втори“. Управлението на ОДС понася тежки обвинения за нарасналата корупция и увеличена безработица, след проведените мащабни икономически реформи по време на четиригодишния си мандат.

С времето, 29 от 51-те депутати на ОДС, включително и Костов, изразяват недоволство от политиката, водена от новия лидер Надежда Михайлова, бивш министър на външните работи в правителството на Костов. След поредната загуба на ОДС на местните избори през 2003 г., и след отказа на Михайлова да поеме отговорността за това и да подаде оставка, групата от 29-те около Костов обявяват решението си да се отделят в отделна парламентарна група и по-късно, на 30 май 2004 г. създават нова политическа сила – ДСБ.

От март 2006 г. ДСБ е приета за асоцииран член на Европейската народна партия (ЕНП) до присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г., когато асоциираното членство автоматично е заменено с действително.

В началото на 2009 г. ДСБ сключва съюз със СДС и двете партии стават основа на Синята коалиция. През 2013 г. е една от партиите, които учредяват Реформаторския блок, като партията е част от новото управление на страната след изборите от 5 октомври 2014 г. ДСБ минава в опозиция през декември 2015 г., след отказа за реформи в съдебната система, а в края на 2016 г. партията окончателно напуска Реформаторския блок.

От 2018 г. ДСБ е част от обединението „Демократична България“.[3]

Лидери редактиране

Иван Костов (2004 – 2013)

Радан Кънев (2013 – 2017)

Атанас Атанасов (2017 –

Позиции по въпроси редактиране

Икономика редактиране

Енергетика редактиране

ДСБ е против изграждането на АЕЦ „Белене“ и газпровода „Южен поток“.

Външна политика редактиране

Подкрепя членството на България в ЕС и НАТО. Не одобрява действията на Руската федерация в Крим и Източна Украйна.

Парламентарна дейност редактиране

На 10 май 2006 г. Иван Костов и група народни представители внасят „Законопроект за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия“. Основна цел на проекта е разкриването на истината, свързана с дейността на тайните служби на комунистическия режим, което е и политически критерий за демократичност във всяка една правова държава. Партията е извънпарламентарна след проведените избори за Народно събрание на 12 май 2013 г., на които получава 2,9% от подадените гласове или 1,48% от имащите право на глас.[4]

Участия в избори редактиране

Парламентарни избори (25 юни 2005 г.) редактиране

При първото си участие в Парламентарни избори в България 2005 ДСБ влиза в парламента, като спечелва 17 депутатски места и заема шесто място сред седемте парламентарни партии.

Партия/коалиция Гласове Процент Депутати
Коалиция за България 1 129 196 + 345 824 31,0% + 13,8% 82 + 34
Национално движение „Симеон Втори“ 725 314 - 1 119 441 19,9% - 19,8% 53 - 67
Новото време 107 758 3,0% -
Движение за права и свободи 467 400 + 127 005 12,8% + 5,3% 34 + 13
Коалиция „Атака“ 296 848 + 296 848 8,2% + 8,2% 21 + 21
Обединени демократични сили 280 323 - 291 886 7,7% + 1,2% 20 - 1
Демократи за силна България 234 788 6,5% 17
Български народен съюз 189 268 5,2% 13
 
Гласуване по райони
Процент по райони
София (23 МИР) 17,88%
София (24 МИР) 17,16%
София (25 МИР) 12,06%
Пловдив 8,58%
Област Смолян 6,90%
Извън България 6,68%
Област Габрово 6,14%
Област Перник 6,13%
Област Варна 6,01%
Област Ловеч 5,91%
Област Стара Загора 5,90%
Област Кюстендил 5,76%
Област Русе 5,72%
Област Велико Търново 5,40%
Област Благоевград 5,37%
Област София 5,06%
Област Плевен 4,58%
Област Бургас 4,58%
Област Пазарджик 4,47%
Област Видин 4,33%
Област Добрич 4,00%
Област Сливен 3,99%
Област Враца 3,92%
Област Пловдив* 3,85%
Област Хасково 3,48%
Област Ямбол 3,44%
Област Монтана 3,33%
Област Търговище 3,30%
Област Шумен 2,47%
Област Разград 1,80%
Област Силистра 1,79%
Област Кърджали 1,13%
Гласове по райони
София (23 МИР) 36 536
София (24 МИР) 29 869
София (25 МИР) 20 693
Пловдив 14 105
Област Варна 13 130
Област Стара Загора 9435
Област Бургас 8683
Област Благоевград 7393
Област Велико Търново 7247
Област Русе 7050
Област Плевен 6470
Област Пловдив* 6027
Област София 5607
Област Пазарджик 5560
Извън България 5026
Област Ловеч 4538
Област Хасково 4452
Област Смолян 4097
Област Габрово 4025
Област Добрич 4002
Област Перник 3839
Област Кюстендил 3762
Област Враца 3685
Област Сливен 3363
Област Видин 2594
Област Търговище 2493
Област Шумен 2468
Област Монтана 2461
Област Ямбол 2324
Област Разград 1430
Област Силистра 1360
Област Кърджали 1064
*: без град Пловдив

Частични местни избори (29 октомври 2005 г.) редактиране

Кандидатът на ДСБ за кмет на София, бившият финансов министър и управител на Българска народна банка Светослав Гаврийски, стига до трето място на първия тур, като получава 60 182 гласа (16,8%).

Избори за президент (22 октомври 2006 г.) редактиране

На проведените Президентски избори в България през 2006 г., ДСБ и други десни партии издигат кандидатурата на Неделчо Беронов, която отпада на първия тур. След тежката загуба, през ноември същата година, депутатът Димитър Абаджиев и ръководителите на общинските организации в Русе и Велико Търново напускат партията.[5]

Избори за Европейски парламент (20 май 2007 г.) редактиране

ДСБ избира кандидатите си след консултации по места. Тяхната подредба в листите се определя на шест регионални събрания, в които участват всички членове на партията. На първо място е класиран временният евродепутат Константин Димитров, следван от народните представители Светослав Малинов и Иван Иванов. На изборите ДСБ получава 4,35% от гласовете и остава без представители в Европарламента.

Местни избори (28 октомври и 4 ноември 2007 г.) редактиране

Това са първите национални местни избори, на които партията участва. Националното ръководство дава на местните организации широк мандат за коалиционна политика и в цялата страна ДСБ е във всевъзможни коалиции. От издигнатите от партията и спечелили изборите кандидати за общински кметове, членове на ДСБ са трима (петима с районните кметове в София) – това са кметът на град Левски Георги Караджов, кметицата на Симеоновград Милена Рангелова и кметицата на Мирково Цветанка Йотина. В София ДСБ създава, заедно със СДС коалиция наречена „Алианс за София“ и издига за кандидат за кмет Мартин Заимов. На изборите той става втори след Бойко Борисов, но до балотаж не се стига, тъй като опонентът му печели с над половината от гласовете още на първия тур. В изборите за районни кметове ДСБ печели на две места – в Лозенец с кандидат Прошко Прошков и в Средец с кандидат Маргарита Гутева. Като цяло ДСБ приема изборите за успешни и частично излиза от кризата след провала на предходните президентски и европейски избори. Партньорството със СДС се очертава като стратегически приоритет на партията.

Избори за Европейски парламент (25 май 2014 г.) редактиране

Местни избори (2015) редактиране

Президентски избори (2016) редактиране

Резултати редактиране

Резултати от избори за национален парламент (Народно събрание) редактиране

Година Гласове брой Разлика Гласове % Разлика % Представители Място в управлението
2005 234 788 - 6,44 % - 17 Парламентарна опозиция
2013 103 638 -131 150 2,93 % + 3,51 % 0 Извънпарламентарна опозиция

Резултати от избори за Европейски парламент редактиране

Година Гласове брой Разлика Гласове % Разлика % Представители Място в управлението
2007 84 350 - 4,35 % - 0 Извънпарламентарна опозиция

Медийни скандали редактиране

През април 2019 г., след съвместно разследване на телевизия Европа и сайтът breaking.bg, е публикувана информация, че главният секретар на ДСБ Емил Мачиков е замесен в имотни измами.[6] Емил Мачиков отговаря с писмо, че изнесеното е манипулация и клевета.[7]

Източници редактиране

Външни препратки редактиране