90 mm/50 Mod. 1938/1939
90 mm/50 Mod. 1938/1939 e корабно зенитно оръдие с калибър 90 mm разработено и произвеждано в Италия. Състои на въоръжение в Кралските ВМС на Италия. Оръдието е проектирано от компанията Ansaldo, също така се произвежда по лиценз от компанията OTO. Разликите между моделите са незначителни. Най-съвършеното зенитно оръдие в италианския флот в периода на Втората световна война. Използва се на линейните кораби от типа „Андреа Дория“ и „Литорио“[1]. Като цяло, се показва недостатъчно ефективно, като средство за ПВО на линкорите. На базата на това оръдие е разработено 90 mm/53 зенитно оръдие за сухопътните войски и частите на ПВО, състоящо на въоръжение до началото на 1950-те години.
| 90 mm/55 корабно зенитно оръдие Mod. 1938/1939 90 mm/50 Mod. 1938/1939 | |
 | |
| История на производството | |
|---|---|
| Разработено | 1938 г. |
| Страна на производство |  Италия |
| Производител | Gio. Ansaldo & C.и OTO |
| История на службата | |
| Години на експлоатация | от 1940 г. |
| На въоръжение в |  Италия Кралски ВМС на Италия |
| Войни и конфликти | Втора световна война |
| Характеристики на оръдието | |
| Калибър, mm | 90 |
| Дължина на ствола, mm/калибра | 4500/50 |
| Тип затвор | Клинов-хоризонтален |
| Маса на оръдието със затвора, kg | 1960 |
| Маса на снаряда, kg | 10,1 |
| Начална скорост на снаряда, m/s | 860 |
| Принцип на зареждане | Унитарно зареждане |
| Скорострелност, изстрела/минута | 12[1] |
| Характеристики на артилерийската установка | |
| Обща маса на АУ, kg | 19 072 |
| Ъгъл на вертикално насочване на ствола, ° | -5°/+75° |
| Ъгъл на завъртане, ° | -120°/+120° |
| Максимална далечина на стрелбата, m | 13 000 (при +45°) |
| Досегаемост по височина, m | 10 800 |
Конструкция редактиране
90 mm зенитно оръдие се разработва от компанията Ansaldo в края на 1930-те години за замяна на стандартното среднокалибрено зенитно оръдие на флота 100 mm/47 OTO Mod. 1928, което вече не съответства на изискванията на новото време, особено по скорострелност и скорост на насочване. Първите образци на оръдието са готови към 1938 г. и през същата година са поставени на броненосния крайцер „Сан Джорджо“. Изпитанията преминават доста удовлетворително и е решено тези оръдия да се поставя на модернизируемите линкори „Андреа Дориа“ и най-новите линкори „Литорио“. Освен това е планирано с тях да се въоръжат и планираните за строеж леки крайцери от типа „Констанцо Чано“.
Източници редактиране
- ↑ а б Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4. с. 342.
Литература редактиране
- Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
- Малов А., Патянин С. Суперлинкоры Муссолини. Главные неудачники Второй мировой. М., «Яуза», „Коллекция“. ЭКСМО, 2010. ISBN 978-5-699-39675-7.
Външни препратки редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 90 mm/50 Mod. 1938/1939 в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |