Линейни кораби тип „Литорио“

Литорио (на италиански: Littorio) са серия италиански линейни кораби от времето на Втората световна война. Всичко от проекта са построени 3 единици: „Литорио“ (на италиански: Littorio), „Виторио Венето“ (на италиански: Vittorio Veneto) и „Рома“ (на италиански: Roma). Линкорът „Имперо“ (на италиански: Impero) остава недостроен.

Линейни кораби тип „Литорио“ Classe Littorio
Линейният кораб „Рома“
Флаг	Италия
Клас и тип	Линейни кораби от типа „Литорио“
Производител	Ansaldo в Генуа и др., Италия
Служба
Заложен	28 октомври 1934 г.
Спуснат на вода	22 август 1937 г.
Влиза в строй	6 май 1940 г.
Изведен от експлоатация	утилизирани/потопен/недостроен
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	40 724 t (стандартна) 45 236 t (пълна)
Дължина	224,1 m (по КВЛ) 240,8 m (максимална)
Ширина	32,9 m
Газене	9,7 m
Броня	главен пояс: 70+280 mm; главна палуба: 90...162 mm; горна палуба: 36 mm; барбети: 250...280 mm; кули ГК: 350...280 mm; кули СК: 280...50 mm; бойна рубка: 350...280 mm
Задвижване	4 парни турбини Belluzzo; 8 парни водотръбни котли Yarrow; 4 гребни винта; 130 000 к.с. (проектна)
Скорост	30 възела (55,56 km/h)
Далечина на плаване	4700 – 4800 морски мили при 14 възела ход
Екипаж	1830 – 1950 души
Въоръжение
Артилерия	3x 381 mm; 4x3 152 mm; 4x1 120 mm Зенитна артилерия: 12x1 90 mm; 8x2 и 4x1 37 mm; 8x2 20 mm (на „Рома“ 14×2)
Самолети	1 катапулт; 3 хидросамолета
Линейни кораби тип „Литорио“ в Общомедия

Конструкция

Корпус

Корпусът има архаичен напречен набор. Има 250 шпангоута. Номерация им върви от кърмовия перпендикуляр към носа. На кърмата шпангоутите имат отрицателни номера. Шпацията е равна на 1 м. По протежение на целия корпус върви двойно дъно, а в пределите на цитаделата то е тройно.

Скуловите килове имат дължина и ширина 48 и 1,2 м съответно.

Брониране

Главният пояс е с височина 4,4 м и по дължината си има наклон навън от 11° и се състои от външен 70-мм хомогенен слой и отстоящ от него на 0,25 м главен – от 280-мм цементирани плочи, които се крепят на 150 мм дъбова подложка. Пространството между поясите е запълнено с бетон на клетки. В дълбочина на корпуса, след 1,4 м върви 36-мм главна бронирана преграда. Още по-близко към диаметралната плоскост се намира втората бронева 25-мм преграда, която има наклон към средата на корпуса. Сумарната хоризонтална защита съставлява 409 мм. Бордът над пояса също е брониран и има дебелина от 70 мм, а в носовия край – 45 мм. По краищата поясът се затваря от траверси с дебелина 210 мм. Броневата палуба е изпълнена от 150 мм плочи на 12 мм подложка над погребите и от 100 мм на 12 мм подложка над енергетичната установка. При бордовете до 36 мм преграда палубата е по-тънка: 100 в района на погребите и 90 мм в района на МКО. Полубакът между траверсите има палуба с дебелина 36 мм на 9 мм подложка.

Бронезащитата на артилерията на главния калибър има своите особености. Цялата броня е круповска цементирана. Челните плочи на кулите на главния калибър са направени с дебелина 380-мм. Останалото брониране на кулите също е от цементирана броня. Задните стени имат дебелина 350 мм, страничните – 200 мм, покрива има дебелина 200 мм в предната и 150 мм в задната част.

Противоторпедната защита, конструкция на генерал Пулиезе, е разчетена да противодейства на взрив на торпедо с тегло на заряда от 350 кг тротила.

Въоръжение

След като не е в състояние да направи 406-мм артсистема, фирмата „Ансалдо“ проектира и разработва 381-мм оръдие с дължина 50 калибра с максимално форсирана балистика и триоръдейната кула „381/50 An 1934“. Също към производството е включена и фирмата „ОТО“ (маркировка „381/50 ОТО 1934“). „Ансалдо“ произвежда всички 381-мм артустановки за „Литорио“ и „Имперо“ и една за „Рома“, а „ОТО“ – двете оставащи за „Рома“ и всички за „Виторио Венето“. Оръдията за „Литорио“ са със скрепена конструкция, а всички останали – лайнировани (т.е. имат лайнер). Оръдията заимстват някои британски стандарти от времето на Първата световна война: ситна нарезка с ход 30 калибра и отварящ се настрани бутален затвор система „Уелин“ с хидравлика. Куполната установка има три независими люлеещи се части с хидравлични спирачки за отката и пневматични накатници, подаването на зарядите от претоваръчно отделение, фиксиран вертикален ъгъл на зареждане, равен на +15°, верижен досилател прибойников тип.

История на службата

• „Литорио“ е заложен на 28 октомври 1934 г., спуснат е на вода на 22 август 1937 г., а влиза в строй през май 1940 г. На 12 ноември 1940 г. линкорът е повреден от три торпеда, пуснати от самолети „Суордфиш“ по времи на рейда на британските самолетоносачи над Таранто. През юни 1942 г., в хода на атаката над малтийски конвой, „Литорио“ още веднъж е торпилиран от английски самолет. През 1943 г. той е преименуван на „Италия“. След капитулацията на Италия, плавайки към Малта, линкорът е повреден от немска управляема бомба. Според условията на Парижкия мирен договор корабът преминава към САЩ. На 1 юни 1948 г. корабът е изключен от списъците на италианския флот. Правителството на САЩ се съгласява за разкомплектоването на линкора за метал в Италия, където той окончателно и е раглобен в Специя към 1955 г.

Линкорът „Виторио Венето“ в поход.

• „Виторио Венето“ е заложен на 28 октомври 1934 г., спуснат е на вода на 25 юли 1937 г., а влиза в строй през април 1940 г. През март 1941 г., по време на боя при нос Матапан, е торпилиран от самолет „Суордфиш“ на британския самолетоносач „Формидейбъл“. Линкорът поема хиляди тона вода, но съумява да избяга от преследвачите. След ремонт е отново торпилиран от подводната лодка „Ърдж“. Според условията на Парижкия мирен договор линкорът подлежи на предаване на Великобритания, правителството на която предлага на италианскотпо да разглоби кораба за метал. В периода 1953 – 1955 г. „Виторио Венето“ е разкомплектован в Специя.
• „Рома“ е заложен на 18 октомври 1938 г., спуснат на 9 юни 1940 г., а влиза в строй през юни 1942 г. На 9 септември 1943 г. е потопен от немската авиация с помощта на тежките управляеми планиращи авиобомби Fritz X. Това е първата в историята употреба на управляеми бомби срещу кораби.
• „Имперо“ е заложен на 14 април 1938 г., спуснат на вода на 15 ноември 1939 г.
• По време на войната СССР води активни преговори по повод предаването на един от линкорите от дадения тип, в качеството на репарация. Предварителни договорености има постигнати, обаче, в следвоенния период, след различни увъртания предаването на кораба е отказано. Вместо нов линкор от типа „Литорио“ Съветския съюз получава остарелия „Джулио Чезаре“.

Оценка на проекта

По адрес на италианските линкори е насочена много критика. Особено към артилерията на главния калибър, която показва в хода на изпитанията и бойната си употреба най-отвратителни резултати – имайки прекрасна бронепробиваемост (отстъпваща може би единствено на „Ямато“ и „Айова“), оръдията на стрелбите демонстрират ужасно ниска точност и кучност. Съществуват различни мнения за причините за тези резултати. Някои специалисти смятат за неудачни както конструкцията (за целите на достигане на максималната дулна енергия, според принципа „тежък снаряд – висока начална скорост“, стволовете са взети, като основа, от оръдия на остарелия към това време съвместен проект на фирмите „Ansaldo“ и английската „Vickers“ от 1914 г. – като те просто са удължени от 40 до 50 калибра, и са снабдени с много мощен 885-кг. снаряд, и по този начин са форсирани до максимума), така и самото качество на производство на стволовете. Някои считат за доста лошо качеството на боеприпасите (особено масовото). На тези линкори в пълна степен е реализирана системата за разнесена бордова защита (главният пояс се състои от „първичен“ 70 мм слой броня – за съдиране на бронебойния накрайник, и 280 мм основна плоча). Дебелината на основните плочи изглежда неголяма, но за сметка на съдирането на бронебойния наконечник това се оказва достатъчно. Към това, това не е последндата защита, тъй като на 1,4 м от основните плочи по дължината на цитаделата се разполага 36-мм бронирана противоосколъчна преграда, и близо към диаметралната плоскост – аналогична втора, с дебелина от 25 мм, разположена под различен ъгъл, спрямо цялото останало брониране. В резултат на това даже при пробиването на двата основни поясни слоя повредите от разрива на бронебойния снаряд, теоретично, се ограничават или от пространството „главен пояс-първа преграда“, или от пространството между самите прегради. Така за нанасянето на кораба на фатални повреди с настилен огън става доста трудна работа, а разположеният над главния и качващ се до нивото на горната палуба 70-мм горен пояс отново „съблича“ и дестабилизира до удар в главната бронепалуба снаряда, летящ по по-остра траектория. Традиционо (за италианците) качествените обводи дават на кораба добра скорост. Вече отбелязаното добро брониране (с изключение на траверсите), включва в себе си и 60-мм бронезащита на цялата носова надстройка, практически изключващо сериозните повреди от фугасни снаряд, и безпрецедентно високо ниво на защитеност на артилерията на средния калибър, и доста добре обмислена система за противоторпедна защита (тръбна, конструкция на Пулиезе), достигаща при мидъла 7,57 м дълбочина. Това са качествата, по които корабите превъзхождат „еднокласниците“. Уви това не може да се каже за хоризонталната защита, която е най-слабата сред „35 000-тонниците“. В интерес на истината и при останалите, освен „Ришельо“ и „Саут Дакота“, хоризонталната защита също е недостатъчна. Несъмнено също се явява като недостатък и предизвиканото от общото изоставане на италианската промишленост в новите технологии: електрозаваряване, оптика, електромеханика и радиолокация.

„Виторио Венето“ в боя при нос Спартивенто.

ПТЗ е по-добра, спрямо всички английски и американски линкори, даже спрямо най-съвършената на типа „Норт Керолайн“. Тя издържа това, което може да издържи и не може да се противопостави на 340 кг торпекс (еквивалент на 510 кг тротил) – за което не е разчетена.

Линейните кораби от типа „Литорио“, сред линкорите от последното поколение, се оказват единствените предназначени за ограничен театър на военни действия.

Сравнителни ТТХ на линкорите постройка 1930 – 1940 години
характеристики	„Кинг Джордж V“	„Бисмарк“	„Литорио“	„Ришельо“	„Норт Керолайн“	„Саут Дакота“	„Айова“	„Ямато“
Страна
Водоизместимост, стандартна/пълна, т	36 727/42 076	41 700/50 900	40 724/45 236	37 832/44 708	37 486/44 379	37 970/44 519	48 425/57 540	63 200/72 810
Артилерия на главния калибър	2×4 и 1×2 – 356-мм/45	4×2 – 380-мм/47	3×3 – 381-мм/50	2×4 – 380-мм/45	3×3 – 406-мм/45	3×3 – 406-мм/45	3×3 – 406-мм/50	3×3 – 460-мм/45
Спомагателна артилерия	8×2 – 133-мм/50	6×2 – 150-мм/55, 8×2 – 105-мм/65	4×3 – 152-мм/55, 12×1 – 90-мм/50	3×3 – 152-мм/55, 6×2 – 100-мм/45	10×2 – 127-мм/38	8×2 – 127-мм/38	10×2 – 127-мм/38	4×3 – 155-мм/60, 6×2 – 127-мм/40
Лека зенитна артилерия	4×8 – 40-мм/40	8×2 – 37-мм, 12×1 – 20-мм	8×2 и 4×1 – 37-мм, 8×2 – 20-мм	4×2 – 37-мм	4×4 – 28-мм	7×4 – 28-мм, 16×1 – 20-мм	15×4 – 40-мм, 60×1 – 20-мм	8×3 – 25-мм
Брониране на борда, мм	356 – 381	320	70 + 280	330	305	310	307	410
Брониране на палубите, мм	127 – 152	50 – 80 + 80 – 95	36 + 102 – 162	150 – 170 + 40	37 + 140	37 + 146 – 154	37 + 153 – 179	35 – 50 + 200 – 230
Брониране на кулите на главния калибър, мм	324 – 149	360 – 130	350 – 150	430 – 195	406 – 249	457 – 300	495 – 260	до 650
Брониране на бойната рубка, мм	76 – 114	220 – 350	260	340	406 – 373	406 – 373	440	до 500
Енергетична установка, к.с.	110 000	138 000	130 000	150 000	121 000	130 000	212 000	150 000
Максимална скорост, възела	28,5	29	30	31,5	27,5	27,5	32,5	27,5

Литература

• Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
• Балакин С. В., Кофман В.Л. Дредноуты. М., 2004. ISBN 5-93848-008-6.
• Малов А., Патянин С. Суперлинкоры Муссолини. Главные неудачники Второй мировой. М., 2010. ISBN 978-5-699-39675-7.
• Титушкин С.И. Линейные корабли типа „Витторио Венето“. СПб., 1995.
• All the world's battleships. 1906 to the present. London, 1996. ISBN 0-85177-691-4.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. London, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
• Sandler S. Battleships. An illustrated history of their impact. Denver, USA, 2004. ISBN 1-85109-410-5.

Външни препратки

• VITTORIO VENETO battleships (1940 – 1942) ((en))
• Линейный корабли типа „Витторио Венето“ ((ru))
• ship.bsu.by Архив на оригинала от 2020-07-03 в Wayback Machine. ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Линейни кораби тип „Литорио“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Литторио““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​