Отваря главното меню

Планински скакач

вид бозайник
(пренасочване от Antidorcas)

Планинският скакач[2] или спрингбок (Antidorcas marsupialis) е неголямо тревопасно животно от семейство Кухороги, подсемейство Антилопи. Обитава Калахари и региона на Южна Африка. Национален символ на Южноафриканската република (ЮАР) не по-късно от 1906 година. Наричат го още спрингбок. Записан е в Червената книга на застрашените видове.

Планински скакач
Springbok etosha.jpg
Antidorcas marsupialis, female (Etosha, 2012).jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Artiodactyla Чифтокопитни
семейство: Bovidae Кухороги
подсемейство: Antilopinae Антилопи
род: Antidorcas Планински скакачи
вид: Antidorcas
marsupialis
Планински
скакач
Научно наименование
Уикивидове Antidorcas marsupialis
Zimmermann, 1780 г.
Разпространение[1]
Springbok Distribution.svg
Планински скакач в Общомедия

Общи сведенияРедактиране

По външни белези наподобява газелата на Томсън. Горната страна на скакача е жълтеникавокафява, а коремната страна е бяла. От двете страни на тялото, от задните до предните крака, минава по една тъмна червенокафява ивица, разделяща горната от коремната страна. Муцуната и гърлото му също са бели. Опашката е къса и бяла и завършва с кафяв пюскюл. Надлъжно на издължената му глава преминава тънка ивица с кафеникав цвят, простираща се от очите почти до устата. И мъжките, и женските носят лирообразни рога, но при мъжките те са по-дебели, груби и дълги (до 48 cm). В случай, че се почувства застрашен, планинският скакач може да скочи на височина над 2 метра, като стяга краката си, събира копитата в една точка, отпуска главата и внезапно извива дъгообразно своя гръб. Така той предупреждава другите обитатели на саваната, включително и останалите планински бегачи, за опасността.

По своето телосложение прилича на газела. За разлика от газелите обаче, планинският скакач има 10 кътника в мандибулата (долната челюст), а газелите имат по 12.

Една от най-забележителните черти на спрингбока е обширната надлъжна кожна гънка на гърба. Кожната гънка започва приблизително в средата на гърба и достига почти до основата на опашката, покриваща ослепително бяла козина, кожата на която е богата на жлези. Когато планинският скакач е в покой, краят на кожната гънка е затворен и не може да се познае по нищо, че гънката съществува.

  • Височина при холката: ок. 75 cm
  • Дължина на тялото: 120 – 142 cm
  • Тегло на мъжките: до 50 kg
  • Тегло на женските: до 37 kg

Ареал, биотоп и численостРедактиране

Както другите представители на подсемейство Антилопови, и планинският скакач обитава засушливите полупустини, покрити с ниска растителност, с камениста или песъчлива грунтова и оредяла храстова растителност. Освен това могат да се срещнат във варовикови котловини и пресъхнали речни корита. Избягват местностите с висока растителност.

Видът е представен в няколко национални парка и резервата. Среща се на територията на ЮАР, Намибия и Ботсвана. Много слабо разпространена е в Ангола.

В резултат на продължителното ловуване на планинския скакач и влошаването на природната му среда, неговата численост е намаляла силно. Изчислено е, че днес общият брой на индивидите от този вид се равнява на около 600 000.

Начин на живот и храненеРедактиране

Храни се с ниска трева, филизи, пъпки и листа. Когато питейната вода е в недостиг, планинският скакач може да издържи без нея като се запасява със сочни листа (напр. на акация) и изровени корени.

Способен е да развие голяма скорост. Когато е застрашен от врага, планинският скакач издава пронизителни звуци, за да алармира за опасността. Нерядко прави подскоци, от което произлиза името му. Живее средно до десет години в диво състояние. Има описан случай, когато в плен е доживял до 19-годишна възраст.

Живее на стада, като през зимата числеността на стадата намалява (5 – 50), за да се увеличи през лятото, когато търси нови пасища. Често към стадата на планинския скакач се присъединяват обикновени бубали, орикси или щрауси. Спрингбокът е активен през по-хладните часови пояси на деня, както и отчасти през нощта.

РазмножаванеРедактиране

Няма точно определен размножителен период и може да роди по всяко време в годината. Чифтосването се обикновено по време на дъждовния сезон. Бременността трае 168 дена, като женската ражда едно малко. Малките се крият първите два дена след раждането. Повечето женските раждат веднъж, а понякога и два пъти годишно (според други източници възпроизводственият цикъл при женските се повтаря на всеки две години). Отбиват малките, когато са на 4-месечна възраст. Женските съзряват полово на 7 – 12 месеца.

Допълнителни сведенияРедактиране

Като национален символ на ЮАР, „планинските скакачи“ е името, с което са наричани спортните представители на тази страна. Тази връзка с планинския скакач обаче се изгубва, понеже антилопата е изобразена на герба на старата Апартейдова система.

ИзточнициРедактиране

  1. IUCN SSC Antelope Specialist Group. Antidorcas marsupialis. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 29 март 2009. (на английски) Database entry includes a brief justification of why this species is of least concern
  2. Безмерното Богатство на Живота. biodiversityday.info, 2010. с. 10/10 GEO 121.

Външни препраткиРедактиране

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.