Зебу

подвид бозайник
(пренасочване от Bos taurus indicus)

Зебу (Bos primigenius indicus), познат още като „гърбаво говедо“ от семейството на едрия рогат добитък. За разлика от останалите представители на едрия рогат добитък като крави, бизони и якове, зебу е много добре приспособено за живот към тропически климат.

Зебу
Bos taurus indicus (cropped).jpg
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Dipnotetrapodomorpha
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Чифтокопитни (Artiodactyla)
семейство:Кухороги (Bovidae)
род:Говеда (Bos)
вид:Тур (B. primigenius)
подвид:Зебу (B. p. indicus)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Синоними
  • Bos indicus
  • Bos indicus gudali
  • Bos taurus indicus
Зебу в Общомедия
[ редактиране ]

Зебу е преживно животно, чийто родоначалник се предполага, че е турът.[1] Живее в тропическа Азия, откъдето е било пренесено в Европа и оттам в цяла Африка и на Мадагаскар. Индийското зебу е опитомено още в най-стари времена. Характерна особеност на това животно е гърбът в областта на холката. Подобно на камилата зебу има една или две месести гърбици, които служат като хранително и водно депо. Те достигат до 5 - 8 kg, което се равнява на около 3% от общата им маса. При биците гърбицата е развита по-силно. Главата на зебуто е дълга и тясна, с изпъкнало чело. Ушите са увиснали, шията е голяма. Краката са средно дълги и право поставени. Рогата са различни по големина и форма. Цветът на космената покривка е различен, но най-често се срещат черна, сива, червена и пъстра. Животните имат плътна и тлъста кожа, която отделя силно миришеща лой (сало). Тя отблъсква кърлежите, преносители на пироплазмидози.

РазпространениеРедактиране

Зебуто се развъжда в Индия и Африка, в тропическите и субтропическите области на Америка, в Близкия изток.

Жителите на Азербайджан ласкаво наричат зебуто „кърмачка“. Млечността на кравите зебу не е висока, но животните са много издръжливи, и по-добре от говедата се приспособяват към разнообразни климатични условия. През зимата хранят зебу с различни смески и комбинирани фуражи. А когато тревата едва що се покаже изпод снега, откарват животните на пасищата.

В Куба се отглежда кубинско зебу.[2] При кръстосването му с местни сиви и червени степни говеда се получават хибриди — рекордьори по отношение на жизненост и пригодност към местните условия.

Добри резултати са получени от такива кръстоски и в стопанството „Аскания Нова“ в бившия СССР. Хибридите тежат 400 – 450 kg, млеконадоят от най-добрите животни е 3000 – 3500 литра при масленост 4,2 – 4,5%.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране