Кърлежи

разред паякообразни
(пренасочване от Кърлеж)

Кърлежите (Ixodoidea) са надсемейство малки паякообразни от подклас Акари (Acari). Те са ектадартизиопаразити, хранещи се чрез кръвосмучене от бозайници, птици, а в някои случаи и влечуги и земноводни. Те са важен вектор за разпространението на много инфекциозни болести, като лаймска.

Кърлежи
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
инфрацарство:Първичноустни (Protostomia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
подтип:Хелицерови (Chelicerata)
клас:Паякообразни (Arachnida)
подклас:Акари (Acari)
надразред:Паразитообразни (Parasitiformes)
разред:Кърлежи (Ixodida)
Научно наименование
Leach, 1815
Обхват на вкаменелости
Кърлежи в Общомедия
[ редактиране ]

Всеки кърлеж има четири чифта крачета. Двата чифта предни крачета са снабдени с вендузи, а двата чифта задни крачета — с дълги власинки. У мъжкия кърлеж и на последния чифт крачета също има вендузи, които спомагат за прикрепването му при копулация.

Aceria anthocoptes

Акарът Sarcoptes scabiei var. hominis, сем. Sarcoptidae, група Acaride предизвиква крастата (Scabies). Истинският паразит е женският акар. След оплождането той си пробива малки тунелчета /галерийки/ в най-горния слой на кожата, в който снася по 24 яйца с големина 0,10-0,16 mm. Към третия — седмия ден те се превръщат в ларви, а до 17-ия ден — в нимфи, които вече са способни да пренасят заразата. Това става при спане в общо легло, при полово сношение, чрез бельо и други заразени предмети.

Кръвосмучещите кърлежи обитават тревисто-храстови и горски местности и предпочитат високата влажност. Причакват жертвите си покрай пътеките, по които те се движат. Нападат обикновено сутрин като се ориентират по топлината и излъчваната от гостоприемника миризма (вж. маслена киселина). Впиват се с хоботче в тялото и се пускат, когато се напият с кръв. Този акт е различно продължителен при различните видове кърлежи.

Външни препратки редактиране

Кърлежите са опасни за човека.