Абрит
- Тази статия е за селото в Североизточна България. За хълма в Антарктида вижте Абрит (нунатак).
Абрѝт е село в Североизточна България, община Крушари, област Добрич. В негова чест е именуван хълм в Антарктида.
Абрит | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 226 души[1] (15 март 2024 г.) 11,5 души/km² |
Землище | 19.673 km² |
Надм. височина | 181 m |
Пощ. код | 9407 |
Тел. код | ? |
МПС код | ТХ |
ЕКАТТЕ | 00031 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Добрич |
Община – кмет | Крушари Илхан Мюстеджеб (ДПС; 2019) |
География
редактиранеСело Абрит е в Южна Добруджа. Селото е на около 38 km северно от областния център град Добрич и на около 11 km север-североизточно от общинския център село Крушари. Разположено е изтеглено в направление изток-югоизток – запад северозапад от двете страни на леко вдълбания водослив между два срещуположни полегати склона, по който се отвеждат валежните води от склоновете. В селото няма постоянен естествен воден поток. Надморската височина в центъра на селото е около 140 m.
На около 5 km северно и на около 12 km източно от Абрит отстоят участъци от границата с Румъния.
На северозапад Абрит има пътна връзка със село Коритен, а на юг през село Крушари – с град Добрич.
В землището на Абрит има два малки язовира – язовир „Залдапа“ с хотелски комплекс в северната му част и язовир „Абрит“.[2]
Населението на село Абрит, наброявало 552 души при преброяването към 1934 г. и 758 към 1956 г., намалява до 188 (по служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.) към 2023 г.[3]
Етническите групи в селото според преброяването на населението през 2011 г. имат следните численост и дял:[4]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 205 | 100,00 |
Българи | 26 | 12,68 |
Турци | 144 | 70,24 |
Цигани | 35 | 17,07 |
Други | 0 | 0,00 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 0 | 0,00 |
История
редактиранеСело Абрит има преди Освобождението двойно име – Абдул Ехат и Аптаат. То е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г. През периода 1913 – 1940 г. Южна Добруджа е част от територията на Румъния – отнета от България по силата на Букурещкия мирен договор и върната по силата на Крайовската спогодба от 1940 г. Селото е преименувано[5] на Абрит през 1942 г.[6]
Училище в селото (за I - IV отделение) се създава през 1905 г. До 1942 г. то е Частно първоначално училище „Отец Паисий“ в село Аптаат, Добричко, а впоследствие до 1968 г., когато преустановява дейността си – Народно начално училище „Отец Паисий“ – село Абрит.[7][8]
Обществени институции
редактиранеПриродни и културни забележителности
редактиранеПрез лятото на 1906 г. в местността Абтаатското кале между днешните села Абрит и Добрин са открити останки от Античността, първоначално интерпретирани като римско укрепление, построено около извор. Карел Шкорпил от Варненското археологическо дружество погрешно приема, че е разкрит древния Абритус.[11] Едва след идентифицирането на Залдапа тезата на Шкорпил за Абритус е отхвърлена и се приема, че се касае за дори по-древно тракийско селище в Малка Скития, основано от племето обулензи около 8 век пр.н.е.
Близо до днешното село се намират останките на античното селище Залдапа, където са разкрити и останки на пет раннохристиянски църкви, сред които в северния край трикорабна[12] базилика от IV – V век.[13]
Бележки и източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; язовири „Залдапа“ и „Абрит“, село Абрит; към 06.09.2024 г.
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Абрит, общ. Крушари, обл. Добрич
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Вероятно преименувано от румънското наименование Aptaat според данните в Abrit, Dobrici.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. АБРИТ (Абдул Ехат, Аптаат). (Справка към 06 септември 2024.)
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Добрич – 35, фонд 42К „Народно първоначално училище „Отец Паисий“ - с. Абрит, Добричко (1905 - 1944)“; История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Добрич – 35, фонд 841 „Народно начално училище „Отец Паисий“ - с. Абрит, Толбухинско (1944 - 1968)“; История на фондообразувателя
- ↑ Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Абрит
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Добрич, кметство Абрит
- ↑ Годишен отчет на Варненското археологическо дружество - Т. 1 (1907) - стр.7
- ↑ Кораб = неф.
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 177.
Външни препратки
редактиране- ВиаПонтика. „Четирилистна църква от стъкло, мощи на цели мъченически тела – античният Залдапа разкрива тайните си“.
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-008
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-008-2. Актуалност 1985 г. Издание 1991 г.