Агия Сотира
Агия Сотира или Своляни (на гръцки: Αγία Σωτήρα, до 1927 Σβόλιανη, Своляни[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Горуша, област Западна Македония с 32 жители (2001).
Агия Сотира Αγία Σωτήρα | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Горуша |
Географска област | Горуша |
Надм. височина | 771 m |
Население | 32 души (2001) |
География
редактиранеСелото е разположено на пътя Кожани – Неаполи (Ляпчища) – Коница, високо в югозападните склонове на планината Горуша (Войо). Отдалечено е на 9 километра на изток от Пендалофос (Жупан), като по пътя е свързан с Жупанския мост.
История
редактиранеЕтимология
редактиранеЙордан Заимов смята, че името Σβόλιανη има българска етимология и произлиза от Воляне от сандхи поради свързване с члена της или предлога εις. Сравнимо е с Неволяни.[2]
В Османската империя
редактиранеВ края на XIX век Своляни е село в Жупанска нахия в Анаселишка каза на Османската империя. Централната църква на селото е „Св. св. Константин и Елена“ е от 1867 година,[3] а гробищната „Преображение Господне“ е времето на основаването на селото.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Своляни има 200 жители гърци християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Зволяни е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 40 къщи.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сволиене (Svoliené) има 455 гърци.[7]
Според гръцка статистика от 1904 година в Зволяни (Ζβόλιανη) живеят 200 гърци елинофони християни.[8]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Своляни остава в Гърция. В 1927 година е прекръстено на Агия Сотира.
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 55.
- ↑ Αγίων Κωνσταντίνου & Ελένης Αγ.Σωτήρας // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 28 май 2014 г.
- ↑ Μεταμορφώσεως του Σωτήρος Αγ. Σωτήρας // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-31. Посетен на 28 май 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 274.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.