Адалберт II (Ивреа)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Адалберт.

---

Адалберт II от Ивреа (на италиански: Adalberto II d'Ivrea; * 923/936, † 20/30 април 972/ 975, Отьон, дн. Франция) от династията на Анскаридите е маркграф на Ивреа (965 – 972/975), крал на Италия (950 – 962) заедно с баща си Беренгар II (от 951 г. в опозиция на краля на източните франки Ото I) и антикрал (960 – 961), избран от благородниците на кралството във Верона в опозиция на баща си.

Адалберт II Aubert Ier d'Italie
I. маркграф на Ивреа II. крал на Италия
Роден	923/936
Починал	20/30 април 972/ 975 Отьон, дн. Франция
Погребан	Регенсбург, Федерална република Германия
Управление
Период	I. 965 – 972/975 II. 950 – 961 ( с баща си); 961 – 962 антикрал
Предшественик	I. Гвидо от Ивреа II. Лотар II
Наследник	I. Конрад от Ивреа II. Ото I
Семейство
Род	Иврейска династия
Баща	Беренгар II
Майка	Вила Тосканска
Братя/сестри	Гвидо от Ивреа Конрад от Ивреа Берта Герберга Розала
Съпруга	Герберга дьо Шалон
Деца	Ото Вилхелм Гизла
Адалберт II в Общомедия

Произход

Син е на маркграфа на Ивреа Беренгар II (* ок. 900, † 966) и на съпругата му Вила Тосканска/Арлска (* ок. 910; † сл. 963), дъщеря на графа на Прованс и маркиз на Тоскана Бозон Арлски и на Вила II Бургундска, дъщеря на краля на Бургундия Рудолф I. Има двама братя и три сестриː

• Гвидо (* 940, † 965), маркграф на Ивреа (951 – 965), неженен;
• Конрад (* ок. 938, † 998/1001), маркграф на Милано (957 – 961), маркграф на Ивреа (970 – ок. 990/995), херцог на Сполето и на Камерино, съпруг на Ришилда, дъщеря на Ардуин Глабер;
• Берта († сл. 965), игуменка на „Свети Сикст“ в Пиаченца;
• Герберга/Гилберга (* ок. 945, † 986), графиня на Верчели, маркграфиня на Монферат и първа маркграфиня на Маркграфство Западна Лигурия като съпруга на Алерам Монфератски;
• Розала (* ок. 945, † 1003), графиня на Фландрия като съпруга на Арнулф II и кралица на Франция като съпруга на Робер II Благочестиви.

Биография

На 15 декември 950 г. Адалберт, заедно с баща си Беренгар II е коронасян в Павия за крал на Италия от благородниците на Кралството. Опозицията срещу избора им се обединява около Аделхайд Бургундска, вдовица на крал Лотар II. Според хронистите, които се противопоставят на Адалберт и баща му, тя е била малтретирана и хвърлена в затвора по заповед на Беренгар II, нежелаейки да се омъжи за Адалберт, а богатата й зестра е била конфискувана. През 951 г. тя успява да избяга и през август, с помощта на епископа на Реджо Емилия, да намери убежище в непревземаемия замък Каноса при граф Адалберто Ато, васал на епископа.

През септември 951 г. крал Ото I от Саксония идва в Италия, за да подкрепи правата на Аделхайд, и пристига в Павия, без да срещне съпротива. Докато Адалберт и Беренгар II намират убежище в един от замъците си, Ото I приема титлата „крал на франките и на лангобардите“ в Милано, след като се жени за Аделхайд през октомври и моли папа Агапет II да го короняса за император. След отказа на папата, след като завладява само част от Италианското кралство, Ото I се завръща в Германия през февруари 952 г., оставяйки своя зет – херцога на Лотарингия Конрад да продължи войната срещу Адалберт и Беренгар II. Двамата обаче скоро се споразумяват с Конрад. Така на диетата в Аугсбург през август 952 г. Адалберт и баща му Беренгар II са потвърдени в кралската инвеститура като васали на Ото I, но трябва да отстъпят Веронската марка и Марка Фриули на брат му – херцога на Бавария Хайнрих I, както и Истрия.

Връщайки се в Италия, Адалберт и баща му безуспешно обсаждат граф Адалберт Ато от Каноса в периода 953 – 956 г., виновен за това, че е помогнал на Аделхайд. Беренгар и съпругата му Вила си отмъщават на благородниците и преди всичко на духовниците, които са ги предали.

През 955 г., след смъртта на Хайнрих I от Бавария, докато Ото I е зает да се бие с унгарците, Адалберт и баща му си връщат Веронската марка.

През 956 г. Адалберт се опитва да се противопостави с оръжие на Лиудолф, син на Ото I Саксонски, който идва в Италия с цел енергично да затвърди властта на баща си. Когато през 957 г. Лиудолф умира по време на експедицията и армията му се оттегля, Адалберт започва кампания срещу маркграфа на Сполето, подкрепен от маркграф Хуго от Тоскана, прониквайки и на римска територия. През 959 г., след като установява, че Сполето вече не е лоялен поддръжник, Беренгар II атакува Сполето и изгонва неговия херцог Теобалд II, докато Адалберт разграбва територията на Рим. През 960 г. папа Йоан XII изпраща делегация в Германия, за да поиска помощта на Ото I. През август 961 г. Ото I отново идва в Италия и докато Адалберт се опитва да организира съпротива на север от Верона, Беренгар II, след като подпалва кралския дворец на Павия, бяга и се барикадира в крепостта на Сан Лео. Адалберт, предаден от почти всички графове и епископи, трябва да избяга пред лицето на настъплението на Ото I, който влиза в Павия. Там той, след като официално лишава Адалберт и Беренгар II от кралската титла, е коронясан за крал на Италия, а неговият малък син Ото (останал в Германия) е провъзгласен за съкрал. Ото I продължава към Рим, минавайки през Равена, тъй като Тосканската марка е останала вярна на Адалберт и Беренгар, и на 2 февруари 962 г. е коронясан за император от папа Йоан XII. Връщайки се на север, той атакува маркграфа на Тоскана Хумберт, побеждава го и го изпраща в изгнание. След това атакува Адалберт, барикадиран с братята си Гуидо и Конрад и майка им Вила в района на езерото.

През есента на 962 г. Адалберт бяга във Фресине (дн. Ла Гард Френе) в Южна Франция, което по това време е под властта на сарацините, и оттам достига Корсика. Майка му обаче е принудена да се предаде в замъка Сан Джулио на езерото Орта и й е позволено да се присъедини към съпруга си Беренгар II в Сан Лео. След падането на Сан Лео през 963 г. Беренгар е арестуван и заточен в Бамберг заедно със съпругата си. Адалберт от Корсика влиза в преговори с папа Йоан XII, като предлага съвместни действия срещу Ото. Адалберт идва в Ченточеле (Чивитавекия) и е посрещнат от представителите на папата, след което стига до Рим, където обаче ситуацията е объркана. Когато Ото, който междувременно принуждава Беренгар да се предаде, тръгва срещу града, папата и Адалберт бягат.

Адалберт се завръща в Италия през 965 г., след заминаването на Ото I, и се опитва да подклажда бунт, но между Парма и Пиаченца е победен от херцога на Швабия Бурхард III, изпратен срещу него от император Ото I, и не успява да си върне владението на Маркграфство Ивреа. Маркграфството, по онова време вакантно поради смъртта на брат му Гуидо в битката, пет години по-късно отива в ръцете на другия му брат Конрад, който се е подчинил на Ото I. След битката Адалбер и брат му Конрад бягат.

През 968 г. Адалберт се съюзява с императора на Византия Никифор II Фока във войната, която го изправя срещу Ото I за владението на Пулия. През 969 г., в края на враждебността между двамата императори, Адалберт е принуден да потърси убежище в Бургундия при роднини на жена си, където умира през април между 972 и 975 г.

Брак и потомство

∞ 958/959 за Герберга дьо Шалон († 991), дъщеря на графа на Шалон Ламбер от Отьон, от която има поне един син, както и една дъщеря:

• Ото Вилхелм от Ивреа (* ок. 960/962; † 21 септември 1026, Дижон), чрез брак граф на Макон като Ото I (981) и граф на Невер, граф на Бургундия от 995 г.; ∞ 1. 982 за Ерментруда от Руси († 5 март 1002/1005), дъщеря на граф Райналд от Руси, от която има шест деца 2. 1016 за Аделхайд Анжуйска (* ок. 950, † 1026), дъщеря на граф Фулко II, разведена съпруга на Луи V, крал на Франция, от която няма деца;
• Гизла, ∞; 983 за Анселм I (* 960, † 1020), маркграф на Монферат, от когото има трима сина и една дъщеря;

През 973 г. вдовицата му се омъжва за Одо-Анри (Анри Велики), граф на Невер, Оксер, Отьон, Авалон и Бон и херцог на Бургундия, който осиновява Ото Вилхелм. Тя не му ражда деца.

Източници

• AA.VV., Enciclopedia biografica universale. Treccani edizione 2006.
• AA.VV., I diplomi dei re d'Italia. Ricerche storico-diplomatiche, I.I diplomi di Berengario I, in “Bollettino dell'Istituto storico italiano” 23 (1902), pp. 1–167.
• AA.VV., I diplomi di Ugo e di Lotario, di Berengario II e di Adalberto, Roma 1924.
• AA.VV.,La corona ferrea nell'Europa degli imperi, Ed. Giorgio Mondadori 1995.
• Gina Fasoli, "Adalberto, re d'Italia", Dizionario Biografico degli Italiani, vol. 1 (Rome: Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1960
• L. Schiaparelli, "I diplomi di Ugo e di Lotario, di Berengario II e di Adalbert", Fonti per la Storia d'Italia, 38 (Rome: 1924), с. 291–347

• Arnolfo, Gesta Archiepiscoporum Mediolanensium.
• M.A.Levi, Contributi alla storia dei re d'Italia nel sec. X. , Torino.
• C. W. Previté-Orton, "L'Italia nel X secolo", cap. XXI, vol. II (L'espansione islamica e la nascita dell'Europa feudale) della Storia del Mondo Medievale, 1999, с. 662–701
• Detlev Schwennicke: . 2. Auflage. J. A. Stargardt, Marburg 1984, S. Abb. 59
• Adalberto, в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010
• Adalbèrto (re d'Italia), на sapere.it, De Agostini.
• (EN) Adalbert, в Enciclopedia Britannica

Външни препратки

• Généaloge d'Adalbert I d'Italie
• MARCHESI d'IVREA, Foundation for Medieval Genealogy

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Adalberto II d'Ivrea в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​