Адипинова киселина
Адипиновата киселина е органично съединение с формула HOOC(CH2)4COOH. Тя е карбоксилна киселина, която спада към групата на дикарбоксилните киселини.
| Адипинова киселина | |
|---|---|
  |
|
| SMILES |
|
| StdInChI |
|
|
Данните са при стандартно състояние на материалите (25°C, 100 kPa), освен където е указано другояче. |
|
На външен вид представлява бели кристали. Годишно се произвеждат около 2500 милиона килограма от тях, главно за производство на найлон. Рядко се среща самостоятелно в природата. [1] Въпреки името си (от латински adipis – телесна мазнина) тя не е съставна част на мазнините.
- Температура на кипене: ~ 330оС (1013 hPa)
- Температура на самозапалване: 405оС
- Температура на възпламеняване: 196оС
Съдържание
ПолучаванеРедактиране
Синтезирана е за пръв път през 1902 [2] от тетраметилен бромид. Сега се получава при взаимодействието на циклохексанон с циклохексанол, наречено още „масло КА“ (кетон-алкохол).
БезопасностРедактиране
При допир адипиновата киселина, както и всички карбоксилни киселини, единствено дразнят леко кожата. Въпреки, че е отровна, с ЛД50=3600 mg/kg, тя е отровна само за дребните гризачи. [3]
ПриложениеРедактиране
Освен за производството на найлон, адипиновата киселина се използва и като ароматизатор. Използва се в хранително-вкусовата промишленост е известна като Е355. Влиза в списъка на одобрените от ЕС хранителни добавки.
Може да се използва като антиоксидант и регулатор на киселинността (обикновено се добавя в напитки, карамел и други продукти за поддържане на необходимото рН), в ароматизирани сухи десерти (максимум 1 грам на килограм), в желирани десерти (не повече от 6 г/кг), в смеси на прах за приготвяне на напитки в домашни условия (10 г/кг), в плънки и добавки за хлебни и сладкарски изделия (2 г/кг). Използва се в малки количества заради отровния ѝ ефект.
В електрониката се използва за повишаване на активността (като активатор) на естествения колофон при запояване, както и при производство на флюс.
Адипиновата киселина е едно от основните средства за отстраняване на котлен камък и за излишния материал между керамични плочки.