Акмолинска област (на казахски: Ақмола облысы, „Акмола“ означава „Бяла могила“; на руски: Акмолинская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 146 132 km² (9-о място по големина в Казахстан, 5,41% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 738 587 души[1] (10-о място по население в Казахстан, 4,02% от нейното население). Административен център град Кокшетау. Столицата на Казахстан, Астана, е град с републиканско подчинение и неговата площ и население не се броят към площта и населението на Акмолинска област. Разстоянието от нея до Кокшетау е 294 km.

Акмолинска област
Ақмола облысы
област в Казахстан
      
Герб
Страна Казахстан
Адм. центърКокшетау
Площ146 132 km²
Население738 587 души (2019)
5,05 души/km²
Райони17 + 2
ГубернаторЕрмек Маржиклаев
Официален сайтakmo.gov.kz
Акмолинска област в Общомедия

Историческа справка

редактиране

Най-старите градове в Акмолинска област са Кокшетау, основан през 1824 г. и Атбасар, основан през 1846 г. като казашка станица, преобразуван впоследствие в уезден град и вторично утвърден за град през 1928 г. Останалите 8 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1937 г. (Степняк) до 1966 г. (Державинск).

Акмолинска област е образувана на 14 октомври 1939 г. от части на Карагандинска и Североказахстанска област с административен център град Акмолинск (днешна Астана). На 15 март 1944 г. и 14 септември 1954 г. части от областта са предадени на Кокчетавска област. На 26 декември 1960 г. Акмолинска област е закрита и територията ѝ влиза в състава на новообразувания Целинен край. На 20 март 1961 град Акмолинск е преименуван на Целиноград, а на 24 април 1961 г. е възстановена Акмолинска област, но вече под името Целиноградска област. На 23 ноември 1970 г. 4 района са предадени към новообразуваната Тургайска област, а на 18 юли 1981 г. Тенгизки район е предаден на Карагандинска област. На 6 юли 1992 г. град Целиноград е преименуван на Акмола и същевременно Целиноградска област – на Акмолинска област. На 22 април 1997 г. Тургайска област е закрита и предадените към нея през 1970 г. 4 района са върнати на Акмолинска област. На 10 април 1999 г. 3 района от Североказахстанска област са предадени към Акмолинска област, в т.ч. и град Кокшетау (бивш Кокчетав), който става административен център на областта.

Географска характеристика

редактиране

Акмолинска област е разположена в северната част на Казахстан. На север граничи със Североказахстанска област, на изток – с Павлодарска област, на юг – с Карагандинска област и на запад – с Костанайска област. В тези си граници заема площ от 146 132 km² (9-о място по големина в Казахстан, 5,4% от нейната площ). Дължина от запад на изток 670 km, ширина от север на юг 380 km.[2]

По-голямата част от територията на Акмолинска област се намира в пределите на Казахската хълмиста земя, в горния басейн на река Ишим, с преобладаваща н.в. 300 – 400 m. На изток се издига възвишението Ерментау, в средните части – възвишенията Домбирали (471 m), а в северната част – живописното Кокшетауско възвишение с максимална височина връх Синюха 947 m (53°05′16″ с. ш. 70°12′42″ и. д. / 53.087778° с. ш. 70.211667° и. д.), разположен на около 15 km северно от град Шчучинск. Югозападната част на областта е заета от Тенгиз-Кургалджинската падина.[2]

Климатът е рязко континентален, засушлив, с горещо и сухо лято (средна юлска температура 19 – 20 °C на север и 22 °C на юг), с пясъчни бури и суховеи и с големи денонощни амплитуди. Зимата е продължителна, студена и малоснежна, със силни ветрове и виелици (средна януарска температура около -18 °C на север и около -16 °C на юг). Годишната сума на валежите варира от 200 – 250 mm на югозапад до 300 – 350 mm на север, а във възвишенията – над 350 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 165 денонощия.[2]

През цялата област от изток на запад, а след това на север протича река Ишим (от басейна на Об) със своите притоци Колутон, Жабай, Терсакан и др. От Казахската хълмиста земя води началото си река Силети, течаща в североизточната част, а в южната – реките Нура и Куланотпес, всичките те завършващи в безотточни езера. Над 90% от годишния им отток преминава през пролетта, като през лятото силно намаляват, а някои пресъхват. За битовото и промишленото водоснабдяване на столицата Астана на река Ишим е изградено голямото Вячеславско водохранилище. В областта има множество езера, предимно солени (Тенгиз, Киякти, Къпшак, Мамай и др.), но има и сладководни (Шчуче, Болшое Чебаче, Боровое, Айдабул, Заренда, Кургалджин, Кожакол, Итемген и др.).[2]

Голяма част от територията на областта попада в зоната на степите и е заета от тъмнокестеняви, често засолени почви, като това са основните райони на неполивно земеделие и разорани целини. На северозапад са развити тревисто-коилови степи върху южни черноземи, които също са разорани и се използват за земеделие. В крайния юг са разположени полупустинните пелиново-коилови степи върху светлокестеняви почви с петна от солонци и солончаци. Заливните тераси на Ишим и други реки са заети от тревисти пасища върху ливадни солонцови почви. Тенгиз-Кургалджинската падина е покрита с пустинна растителност, развита върху солонци и солончаци. По по-високите части на Казахската хълмиста земя има участъци заети от редки борово-брезови гори, развити върху чакълести планински черноземи, които се явяват основни летни пасбища. В степите (в неусвоените за земеделска дейност земи) се срещат гризачи, копитни (в т.ч. антилопа сайга), хищници, птици (в т.ч. дропла), а по бреговете на езерата – водоплаващи птици (в т.ч. фламинго).[2]

Население

редактиране

На 1 януари 2019 г. населението на Акмолинска област област е наброявало 738 587 души (4,02% от населението на Казахстан). Гъстота 5,05 души/km². Етнически състав: казахи 51,36%, руснаци 32,86%, украинци 4,31%, немци 3,52%, татари 1,78%, беларуси 1,33%, поляци 1,05% и др.[1]

Административно-териториално деление

редактиране

В административно-териториално отношение Акмолинска област се дели на 17 административни района, 10 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение и 8 града с районно подчинение и 13 селища от градски тип. Столицата на Казахстан, Астана, е град с републиканско подчинение и неговата площ и население не се броят към площта и населението на Акмолинска област.

 
Административно-териториално деление на Акмолинска област
Административно-териториално деление на Акмолинска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2019 г.)
Административен център Население
(2019 г.)
Разстояние до Кокшетау
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1. Кокшетау 40 145 161 гр. Кокшетау 145 161 - Станционни
2. Степногорск 158 45 917 гр. Степногорск 45 917 224 Аксу, Бестобе, Шантобе
Административен район
1.Акколски район 9400 25 793 гр. Аккол 13 678 196
2.Аршалински район 5847 27 404 сгт Аршали 5975 359
3.Астрахански район 7400 23 615 с. Астраханка 4984 214
4.Атбасарски район 10 635 48 234 гр. Атбасар 28 757 199
5.Буландински район 6400 34 331 гр. Макинск 17 775 107
6.Бурабайски район 5900 75 363 гр. Шчучинск 46 777 75 Бурабай
7.Егиндъколски район 5400 6068 с. Егиндикол 2976 284
8.Енбекшилдерски район 11 000 14 360 гр. Степняк 3508 113
9.Ерейментауски район 17 500 26 516 гр. Ерейментау 9128 372
10.Есилски район 8000 24 237 гр. Есил 10 546 362 Красногорски
11.Жаксински район 9700 19 088 с. Жакси 4754 295
12.Жаркаински район 12 100 14 110 гр. Державинск 6323 486
13.Зерендински район 7800 38 682 с. Зеренда 6601 50 Айдабул, Алексеевка, Бирлестик
14.Коргалжински район 9300 8815 сгт Коргалджински 4500 419
15.Сандиктауски район 6400 18 398 с. Балкашино 4458 109
16.Целиноградски район 7888 76 891 с. Акмол 12 720 336
17.Шортандински район 4700 29 504 сгт Шортанди 6025 225 Жолъмбет

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране