Акмолинска област
Акмолинска област (на казахски: Ақмола облысы, „Акмола“ означава „Бяла могила“; на руски: Акмолинская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 146 132 km² (9-о място по големина в Казахстан, 5,41% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 738 587 души[1] (10-о място по население в Казахстан, 4,02% от нейното население). Административен център град Кокшетау. Столицата на Казахстан, Астана, е град с републиканско подчинение и неговата площ и население не се броят към площта и населението на Акмолинска област. Разстоянието от нея до Кокшетау е 294 km.
Акмолинска област Ақмола облысы | |
област в Казахстан | |
Страна | Казахстан |
---|---|
Адм. център | Кокшетау |
Площ | 146 132 km² |
Население | 738 587 души (2019) 5,05 души/km² |
Райони | 17 + 2 |
Губернатор | Ермек Маржиклаев |
Официален сайт | akmo.gov.kz |
Акмолинска област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеНай-старите градове в Акмолинска област са Кокшетау, основан през 1824 г. и Атбасар, основан през 1846 г. като казашка станица, преобразуван впоследствие в уезден град и вторично утвърден за град през 1928 г. Останалите 8 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1937 г. (Степняк) до 1966 г. (Державинск).
Акмолинска област е образувана на 14 октомври 1939 г. от части на Карагандинска и Североказахстанска област с административен център град Акмолинск (днешна Астана). На 15 март 1944 г. и 14 септември 1954 г. части от областта са предадени на Кокчетавска област. На 26 декември 1960 г. Акмолинска област е закрита и територията ѝ влиза в състава на новообразувания Целинен край. На 20 март 1961 град Акмолинск е преименуван на Целиноград, а на 24 април 1961 г. е възстановена Акмолинска област, но вече под името Целиноградска област. На 23 ноември 1970 г. 4 района са предадени към новообразуваната Тургайска област, а на 18 юли 1981 г. Тенгизки район е предаден на Карагандинска област. На 6 юли 1992 г. град Целиноград е преименуван на Акмола и същевременно Целиноградска област – на Акмолинска област. На 22 април 1997 г. Тургайска област е закрита и предадените към нея през 1970 г. 4 района са върнати на Акмолинска област. На 10 април 1999 г. 3 района от Североказахстанска област са предадени към Акмолинска област, в т.ч. и град Кокшетау (бивш Кокчетав), който става административен център на областта.
Географска характеристика
редактиранеАкмолинска област е разположена в северната част на Казахстан. На север граничи със Североказахстанска област, на изток – с Павлодарска област, на юг – с Карагандинска област и на запад – с Костанайска област. В тези си граници заема площ от 146 132 km² (9-о място по големина в Казахстан, 5,4% от нейната площ). Дължина от запад на изток 670 km, ширина от север на юг 380 km.[2]
По-голямата част от територията на Акмолинска област се намира в пределите на Казахската хълмиста земя, в горния басейн на река Ишим, с преобладаваща н.в. 300 – 400 m. На изток се издига възвишението Ерментау, в средните части – възвишенията Домбирали (471 m), а в северната част – живописното Кокшетауско възвишение с максимална височина връх Синюха 947 m ( ), разположен на около 15 km северно от град Шчучинск. Югозападната част на областта е заета от Тенгиз-Кургалджинската падина.[2]
Климатът е рязко континентален, засушлив, с горещо и сухо лято (средна юлска температура 19 – 20 °C на север и 22 °C на юг), с пясъчни бури и суховеи и с големи денонощни амплитуди. Зимата е продължителна, студена и малоснежна, със силни ветрове и виелици (средна януарска температура около -18 °C на север и около -16 °C на юг). Годишната сума на валежите варира от 200 – 250 mm на югозапад до 300 – 350 mm на север, а във възвишенията – над 350 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 165 денонощия.[2]
През цялата област от изток на запад, а след това на север протича река Ишим (от басейна на Об) със своите притоци Колутон, Жабай, Терсакан и др. От Казахската хълмиста земя води началото си река Силети, течаща в североизточната част, а в южната – реките Нура и Куланотпес, всичките те завършващи в безотточни езера. Над 90% от годишния им отток преминава през пролетта, като през лятото силно намаляват, а някои пресъхват. За битовото и промишленото водоснабдяване на столицата Астана на река Ишим е изградено голямото Вячеславско водохранилище. В областта има множество езера, предимно солени (Тенгиз, Киякти, Къпшак, Мамай и др.), но има и сладководни (Шчуче, Болшое Чебаче, Боровое, Айдабул, Заренда, Кургалджин, Кожакол, Итемген и др.).[2]
Голяма част от територията на областта попада в зоната на степите и е заета от тъмнокестеняви, често засолени почви, като това са основните райони на неполивно земеделие и разорани целини. На северозапад са развити тревисто-коилови степи върху южни черноземи, които също са разорани и се използват за земеделие. В крайния юг са разположени полупустинните пелиново-коилови степи върху светлокестеняви почви с петна от солонци и солончаци. Заливните тераси на Ишим и други реки са заети от тревисти пасища върху ливадни солонцови почви. Тенгиз-Кургалджинската падина е покрита с пустинна растителност, развита върху солонци и солончаци. По по-високите части на Казахската хълмиста земя има участъци заети от редки борово-брезови гори, развити върху чакълести планински черноземи, които се явяват основни летни пасбища. В степите (в неусвоените за земеделска дейност земи) се срещат гризачи, копитни (в т.ч. антилопа сайга), хищници, птици (в т.ч. дропла), а по бреговете на езерата – водоплаващи птици (в т.ч. фламинго).[2]
Население
редактиранеНа 1 януари 2019 г. населението на Акмолинска област област е наброявало 738 587 души (4,02% от населението на Казахстан). Гъстота 5,05 души/km². Етнически състав: казахи 51,36%, руснаци 32,86%, украинци 4,31%, немци 3,52%, татари 1,78%, беларуси 1,33%, поляци 1,05% и др.[1]
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Акмолинска област се дели на 17 административни района, 10 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение и 8 града с районно подчинение и 13 селища от градски тип. Столицата на Казахстан, Астана, е град с републиканско подчинение и неговата площ и население не се броят към площта и населението на Акмолинска област.
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2019 г.) |
Административен център | Население (2019 г.) |
Разстояние до Кокшетау (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Град с областно подчинение | ||||||
1. Кокшетау | 40 | 145 161 | гр. Кокшетау | 145 161 | - | Станционни |
2. Степногорск | 158 | 45 917 | гр. Степногорск | 45 917 | 224 | Аксу, Бестобе, Шантобе |
Административен район | ||||||
1.Акколски район | 9400 | 25 793 | гр. Аккол | 13 678 | 196 | |
2.Аршалински район | 5847 | 27 404 | сгт Аршали | 5975 | 359 | |
3.Астрахански район | 7400 | 23 615 | с. Астраханка | 4984 | 214 | |
4.Атбасарски район | 10 635 | 48 234 | гр. Атбасар | 28 757 | 199 | |
5.Буландински район | 6400 | 34 331 | гр. Макинск | 17 775 | 107 | |
6.Бурабайски район | 5900 | 75 363 | гр. Шчучинск | 46 777 | 75 | Бурабай |
7.Егиндъколски район | 5400 | 6068 | с. Егиндикол | 2976 | 284 | |
8.Енбекшилдерски район | 11 000 | 14 360 | гр. Степняк | 3508 | 113 | |
9.Ерейментауски район | 17 500 | 26 516 | гр. Ерейментау | 9128 | 372 | |
10.Есилски район | 8000 | 24 237 | гр. Есил | 10 546 | 362 | Красногорски |
11.Жаксински район | 9700 | 19 088 | с. Жакси | 4754 | 295 | |
12.Жаркаински район | 12 100 | 14 110 | гр. Державинск | 6323 | 486 | |
13.Зерендински район | 7800 | 38 682 | с. Зеренда | 6601 | 50 | Айдабул, Алексеевка, Бирлестик |
14.Коргалжински район | 9300 | 8815 | сгт Коргалджински | 4500 | 419 | |
15.Сандиктауски район | 6400 | 18 398 | с. Балкашино | 4458 | 109 | |
16.Целиноградски район | 7888 | 76 891 | с. Акмол | 12 720 | 336 | |
17.Шортандински район | 4700 | 29 504 | сгт Шортанди | 6025 | 225 | Жолъмбет |
Външни препратки
редактиране- Официален уебсайт Архив на оригинала от 2007-12-16 в Wayback Machine.
Източници
редактиране- ↑ а б Численность населения Республики Казахстан по полу в разрезе областей, городов, районов и районных центров и поселков на начало 2019 года // Комитет по статистике Министерства национальной экономики Республики Казахстан. Архивиран от оригинала на 2021-10-20. Посетен на 2019-08-02.
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Целиноградская область (Акмолинская область), т. 28, стр. 475 – 476