Костанайска област
Костанайска област (на казахски: Қостанай облысы; на руски: Костанайская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 196 001 km² (6-о място по големина в Казахстан, 7,2% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 872 795 души[1] (7-о място по население в Казахстан, 4,75% от нейното население). Административен център град Костанай. Разстояние от Астана до Костанай 704 km.
| Костанайска област Қостанай облысы | |
 | |
 | |
| Страна |  Казахстан |
|---|---|
| Адм. център | Костанай |
| Площ | 196 001 km² |
| Население | 872 795 души (2019) 4,45 души/km² |
| Райони | 16 + 4 |
| Губернатор | Архимед Мохамбетов |
| Официален сайт | www.kostanay.gov.kz |
| Костанайска област в Общомедия | |
Историческа справка редактиране
Най-старият град в Костанайска област е град Костанай утвърден за град през 1883 г. под името Кустанай. Останалите 4 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1939 г. (Житикара, до 1997 г. Джетигара) до 1971 г. (Лисаковск). Кустанайска област е образувана на 29 юли 1936 г. от 11 района от Актюбинска област и 1 район от Карагандинска област. На 23 ноември 1970 г. южните части на областта влизат в състава на новообразуваната Тургайска област, съществувала до 2 юни 1988 г., когато е присъединена към Кустанайска област. През август 1990 г. Тургайска област отново е възстановена. На 17 юни 1997 г. град Кустанай е преименуван на Костанай, в т.ч. и областта на Костанайска област. На същата дата Тургайска област за втори път е разформирована, като областният ѝ център град Аркалък и 2 нейни района преминават към Костанайска област, а 3 района – към Акмолинска област.
Географска характеристика редактиране
Географско положение, граници, големина редактиране
Костанайска област заема северозападната част на Казахстан. На северозапад и север граничи с Оренбургска, Челябинска и Курганска област на Русия, на изток – със Североказахстанска и Акмолинска област, на югоизток – с Карагандинска област и на югозапад – с Актобенска област. В тези си граници заема площ от 196 001 km² (6-о място по големина в Казахстан, 7,2% от нейната площ). Дължина от север на юг 650 km, ширина от запад на изток 400 km.[2][3]
Релеф, полезни изкопаеми редактиране
Костанайска област е разположена в Задуралието, предимно в степната зона, като обхваща почти цялата територия на Тургайското и източните части на Уралското плато с преобладаващи височини 200 – 300 m. Двете плата са със стръмни склонове, разчленени от оврази, судолия и дълбоката долина на река Тобол. Източно от тях, от север на юг се простира Тургайската падина с широките долини на реките Убаган и Тургай и дълга верига от солени езера. Северозападната част на областта е заета от предпланински равнини и крайните югоизточни разклонения на Урал, а североизточната – е наклонената на север Предтургайска равнина (югозападната част на Западносибирската равнина) с височина 120 – 150 m, с плосък релеф и обилие от малки езера. В крайната югоизточна част на областта се простират югозападните разклонения на Казахската хълмиста земя, с редуващи се хълмове, плата и оврази. Тук, на 70 km южно от град Аркалък, на границата с Карагандинска област се намира най-високата точка на областта 492 m ().[2][3]
Недрата на областта са богати на полезни изкопаеми, особено желязна руда (находищата на магнетитови руди – Соколовско, Сарбайско, Качарско и др., кафяви оолитови железни руди – Аятски и Лисоковски железнорудни басейни). Има находища на боксити (Верхнетоболски и Убагански бокситоносни райони), никел, титан. Големи са запасите и от нерудни полезни изкопаеми: азбест (Жетигара), кафяви въглища (езерото Кушмурун) и строителни материали.[2]
Климат редактиране
Климатът е рязко континентален, с продължителна студена и малоснежна зима и горещо и сухо лято. Средна януарска температура от -19 °C на север до -17 °C на юг. Средната юлска температура се колебае от 18 – 19 °C на север до 24,2 °C на юг. Характерни явления през зимата са снежните виелици, а през лятото суховеите и прашните бури. Годишната сума на валежите варира от 300 – 350 mm на север до 220 – 240 mm на юг. Максимумът на валежите е през лятото с резки годишни колебания. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 150 – 175 денонощия на север до 175 – 185 денонощия на юг.[2][3]
Води редактиране
Речната мрежа на областта е рядка. Най-голямата река е Тобол (от басейна Об), която протича през северозападната ѝ част с горното си течение. Нейни основни претоци са: Синтасти, Аят, Уй (леви); Убаган (десен). На юг текат големите реки Тургай и Улъ-Жъланшък. Всичките реки в областта са с предимно снежно подхранване, като през пролетта силно се разливат (90 – 95% от годишния им отток), а през лятото намаляват или частично пресъхват. За задържането на пролетните води са изградени множество малки водохранилища и язовири. В областта има множество сладководни (Алабота, Койбагар, Саръкол, Бозшакол, Тениз и др.) и солени (Кушмурун, Жаксъ-Алакол, Карасор, Саръкопа и др.) езера. Всички те през пролетта увеличават многократно площта си, а през лятото силно намалят, а някои от тях и напълно пресъхват и се превръщат в сори и солончаци.[2][3]
Почви, растителност, животински свят редактиране
В северната част на Костанайска област са развити черноземните почви (над 25% от територията), заети от неразорани участъци с коилово-тревиста степна растителност, редуваща се на север (в пределите на лесостепната област) с брезово-осикови и борови горички. Южно от тях са развити кестеняви почви с типчаково-коилова растителност и малки борови горички върху опесачени почви. По долините на реките има дървесно-храстови формации и речни ливади, а по бреговете на езерата – тръстика. Във връзка със земеделието почти всички райони заети от черноземни и кестеняви почви са разорани. Южните и югоизночните части на областта са заети от пелиново-солянкова и тревисто-пелинова растителност, развита върху кафяви и сиви почви. Покрай реките Тургай и Улъ-Жъланшък се срещат участъци от пясъчни масиви с бархани, а понижените райони са заети от солонци и саксаул. Животинският свят е представен от вълк, лисица, сърна, язовец, зайци, гризачи (лалугер, полска мишка), влечуги (костенурки, гущери, змии), множество видове птици (чучулига, жерав, тетерев, кълвач, бяла и сива яребица и водоплаващи птици покрай реките и езерата).[2][3]
Население редактиране
На 1 януари 2019 г. населението на Костанайска област област е наброявало 872 795 души (4,75% от населението на Казахстан). Гъстота 4,45 души/km².
| Етнически групи | 1989 % | 1999 % | 2007 % | 2019 % |
|---|---|---|---|---|
| руснаци | 43.72 | 42.27 | 41.2 | 40.97 |
| казахи | 22.86 | 30.93 | 34.9 | 40.76 |
| украинци | 14.56 | 12.82 | 11.9 | 8.22 |
| германци | 9.02 | 5.64 | 3.8 | 3.11 |
| беларуси | 2.89 | 2.46 | 1.47 | |
| татари | 2.27 | 1.97 | 1,83 | |
| поляци | 0.23 | 0.21 | ||
| други етноси | 4.46 | 3.70 | 8.2 |
Административно-териториално деление редактиране
В административно-териториално отношение Костанайска област се дели на 16 административни района, 5 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 1 град с районно подчинение и селища от градски тип.
| Административна единица | Площ (km²) |
Население (2019 г.) |
Административен център | Население (2019 г.) |
Разстояние до Костанай (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Град с областно подчинение | ||||||
| 17. Аркалък | 15 887 | 40 803 | гр. Аркалък | 28 248 | 457 | |
| 18. Костанай | 240 | 243 031 | гр. Костанай | 212 607 | - | Улба |
| 19. Лисаковск | 100 | 45 425 | гр. Лисаковск | 36 011 | 112 | Октябърски |
| 20.Рудни | 193 | 143 426 | гр. Рудни | 115 297 | 43 | Горняцки, Качар |
| Административен район | ||||||
| 1.Алтънсарински район | 6400 | 13 846 | с. Убаган | 335 | 45 | |
| 2.Амангелдински район | 22 600 | 16 475 | с. Амангелди | 7306 | 404 | |
| 3.Аулиеколски район | 11 100 | 42 176 | с. Аулиекол | 10 745 | 106 | Кушмурун |
| 4.Денисовски район | 6700 | 18 376 | с. Денисовка | 4576 | 167 | |
| 5.Джангелдински район | 37 600 | 12 251 | с. Тургай | 4603 | 554 | |
| 6.Житикарински район | 7312 | 48 261 | гр. Житикара | 34 736 | 215 | |
| 7.Камистински район | 12 100 | 12 362 | с. Камисти | 4577 | 236 | |
| 8.Карабалъкски район | 6900 | 27 534 | сгт Карабалък | 11 372 | 126 | |
| 9.Карасуски район | 12 800 | 25 258 | с. Карасу | 3554 | 156 | |
| 10.Костанайски район | 7500 | 71 157 | сгт Затоболск | 24 575 | 4 | |
| 11.Мендикарински район | 6610 | 27 279 | с. Боровской | 9422 | 85 | |
| 12.Наурзумски район | 15 200 | 10 766 | с. Караменди | 4625 | 196 | |
| 13.Саръколски район | 6116 | 20 553 | сгт Саръколски | 8981 | 134 | |
| 14.район Баимбет Майлин | 7600 | 24 853 | с. Айет | 3418 | 95 | Тобол |
| 15.Узунколски район | 7157 | 21 060 | с. Узункол | 5870 | 162 | |
| 16.Фьодоровски район | 7200 | 25 543 | с. Фьодоровка | 6459 | 78 |
Външни препратки редактиране
- Официален уебсайт Архив на оригинала от 2008-11-03 в Wayback Machine.
Източници редактиране
- ↑ Численность населения Республики Казахстан по полу в разрезе областей, городов, районов и районных центров и поселков на начало 2019 года // Комитет по статистике Министерства национальной экономики Республики Казахстан. Архивиран от оригинала на 2020-06-13. Посетен на 2019-08-02.
- ↑ а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Кустанайская область, т. 14, стр. 52 – 53
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Тургайская область, т. 26, стр. 326
- ↑ Социално-политическа ситуация в Костанайска област, архив на оригинала от 27 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070927141745/http://www.kisi.kz/old/Parts/IntPol/02-22-02Mustafaev.html, посетен на 5 май 2010