Северноказахстанска област

Регион в Казахстан

Северноказахстанска област (на казахски: Солтүстік Қазақстан облысы; на руски: Северо-Казахстанская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 97 993 km² (най-малката по големина в Казахстан, 3,6% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 554 517 души[1] (най-малката по население в Казахстан, 3,02% от нейното население). Административен център град Петропавловск. Разстояние от Астана до Петропавловск 491 km.

Северноказахстанска област
Солтүстік Қазақстан облысы
      
Герб
Страна Казахстан
Адм. центърПетропавловск
Площ97 993 km²
Население554 517 души (2019)
5,66 души/km²
Райони13 + 1
ГубернаторКумар Аксакалов
Официален сайтwww.gov.kz/memleket/entities/sko
Северноказахстанска област в Общомедия

Историческа справка редактиране

През 1752 г. на десния бряг на река Ишим е основано военно укрепление, което през 1807 г. е утвърдено за град Петропавловск. Останалите 4 града в областта са признати за такива през 1962 г. (Таинша) и 1969 г. Северноказахстанска област е образувана на 27 юли 1936 г. На 14 октомври 1939 г. 11 района от южната част на областта са отделени и присъединени към новообразуваната Акмолинска област. През 1997 г. Кокчетавска област е закрита и територията ѝ е присъединена към Северноказахстанска област. На 10 април 1999 г. 3 района са предадени на Акмолинска област, в т.ч. и град Кокшетау (бивш Кокчетав), който става областен център на Акмолинска област.

Географска характеристика редактиране

Северноказахстанска област е разположена в най-северната част на Казахстан. На север граничи с Курганска, Тюменска и Омска област на Русия, изток – с Павлодарска област, на юг – с Акмолинска област и на запад – с Костанайска област. В тези си граници заема площ от 97 993 km² (най-малката по големина в Казахстан, 3,6% от нейната площ). Дължина от запад на изток 500 km, ширина от север на юг 300 km.[2][3]

Северноказахстанска област заема южната периферия на Западносибирската равнина, а на юг в пределите ѝ навлизат най-северните разклонения на Казахската хълмиста земя с максимална височина 523 m (53°06′08″ с. ш. 68°19′41″ и. д. / 53.102222° с. ш. 68.328056° и. д.), разположена северно от езерото Имантау. На север и изток в релефа преобладават многочислените езерни понижения, малки степни блюдца, ниски възвишения и ували с малки котловини между тях. Тук надморската височина варира от 115 – 120 m на североизток до 200 m на запад и югозапад. Източната част е заета от Ишимската равнина с височина от 70 до 200 m.[2][3]

Климатът е рязко континентален, с продължителна (над 5 месеца), студена и малоснежна зима и горещо лято с характерни силни и сухи югозападни ветрове. Средна януарска температура от -19,5 °C на север до -16 °C на юг. Средната юлска температура се колебае от 18,8 °C на север до 20 °C на югозапад. Годишната сума на валежите варира от около 230 mm на изток до 300 – 340 mm на север, като 3/4 от тях падат през летния период. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 109 – 129 денонощия на север до 165 – 175 денонощия на югозапад.[2][3]

Речната мрежа в областта е рядка. Всички реки през пролетта силно се разливат, през лятото намаляват и пресъхват частично или напълно. В западната част на областта от юг-югозапад на север-североизток на протежение от 520 km преминава участък от средното течение на река Ишим (от басейна на Об) с притоците си Акан-Бурлък и Иман-Бурлък. В най-източната част протича река Силети с най-долното си течение. В Северноказахстанска област има над 1200 езера, като много от тях през лятото периодично пресъхват. Преобладават сладководните езера (Шагалалътениз, Северен и Южен Как, Акуш, Таранкол, Менгисор и др.), както и множество солени (Атансор, Майлисор, Шалкар, Калмакол, Силетитениз, Теке, Улкен-Карой, Киши-Карой, Калибек, Алабота и др.).[2][3]

Северноказахстанска област попада в пределите на лесостепната и степната зони. В лесостепната зона се обособяват южна лесостеп и бодлива лесостеп. Южната лесостеп заема северните чести на областта и представлява съчетание от брезови и осиково-брезови гори, развити върху сиви горски почви и солоди с тревисто-ливадни степи, развити върху излужени черноземни и ливадно-черноземни почви. Срещат се и множество блата обрасли с тръстика. Бодливата лесостеп заема по-голямата част от територията на областта и е развита върху обикновени черноземи, като голяма част от нея представляват обработваеми земи. Горите заемат около 8% от площта на областта и са предимно брезови. На изток, в затворените котловини и около големите солени езера е развита пелиново-солянково-ливадна растителност. В областта се срещат лос, сибирска сърна, вълк, лисица, заек, гризачи (полска и степна мишка, хамстер, лалугер и др.).[2][3]

Население редактиране

На 1 януари 2019 г. населението на Северноказахстанска област област е наброявало 554 517 души (3,02% от населението на Казахстан). Гъстота 5,86 души/km².[1]

Етнически състав на Северноказахстанска област[4]
Етнически групи 1989 % 1999 % 2006 % 2019[5] %
руснаци 51.49 49.79 48.5 49,53
казахи 22.59 29.57 32.3 35,03
украинци 7.73 6.47 6.3 4,13
германци 9.51 5.67 3.9 3,55
татари 1.80 1.54 2.2 2,17
поляци 2.51 2.58 2.7 2,07
беларуси 2.89 2.46 1.2 0,97
други етноси 2.18 2.11 2.9 2,55

Административно-териториално деление редактиране

В административно-териториално отношение Северноказахстанска област се дели на 13 административни района, 5 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 4 град с районно подчинение, селища от градски тип няма и 2 градски района в град Петропавловск.

 
Административно-териториално деление на Северноказахстанска област
Административно-териториално деление на Северноказахстанска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2019 г.)
Административен център Население
(2019 г.)
Разстояние до Петропавловск
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
14. Петропавловск 225 218 956 гр. Петропавловск 218 956 -
Административен район
1.Аиртаусски район 9620 36 951 с. Саулалкол 9288 293
2.Акжарски район 8040 15 702 с. Талшик 3691 298
3.Аккаински район 4500 18 972 с. Смирново 5718 65
4.Есилски район 5140 22 356 с. Явленка 5630 80
5.Жамбилски район 7470 19 447 с. Пресновка 5725 147
6.Магжана Жумабаевски район 7810 29 924 гр. Булаево 7742 82
7.Кизилжарски район 6150 44 214 с. Бишкул 11 263 15
8.Мамлютски район 4100 17 845 гр. Мамлютка 6866 45
9.район Габит Мусрепов 11 090 40 850 с. Новоишимское 12 028 246
10.Таиншински район 11 430 43 140 гр. Таинша 11 422 147
11.Тимирязевски район 4510 11 290 с. Тимирязево 4415 259
12.Уалихановски район 12 877 16 293 с. Кишкенекол 6814 437
13.Шал акински район 4841 18 577 гр. Сергеевка 7344 165

Външни препратки редактиране

Източници редактиране