Албрехт I Баварски (на немски: Albrecht I. von Bayern; * 25 юли 1336, Мюнхен; † 16 декември 1404, Хага) от династията Вителсбахи, е херцог на Щраубинг-Холандия, граф на графство Холандия, Зеландия и Хенегау също господар на Фризия.

Албрехт I Баварски
Albrecht
2-ри херцог на Бавария-Щраубинг
Роден
Починал
ПогребанХага, Нидерландия
Управление
Период1347 – 1404
ПредшественикЛудвиг IV Баварски
НаследникВилхелм II
Други титлиграф на Холандия, Зеландия и Хенегау
господар на Фризия
Герб
Семейство
РодВителсбахи
БащаЛудвиг IV (Свещена Римска империя)
МайкаМаргарета I
Братя/сестриБеатриса Баварска (1344–1359)
Елизабета Баварска (1329 – 1402)
Матилда Баварска (1313 – 1346)
Лудвиг VI (Бавария)
Лудвиг V (Бавария)
Стефан II (Бавария)
Ото V (Бавария)
Вилхелм I (Бавария)
СъпругаМаргарета от Лигнитц-Бриг (19 юли 1353)
Маргарета фон Клеве (1375–1411) (30 март 1394)
ДецаЙохан III (Бавария)
Йохана София Баварска
Албрехт II (Бавария)
Вилхелм II (Бавария)
Маргарита Баварска (1363 – 1423)
Йохана Баварска (1362 – 1386)
Катарина Баварска
Албрехт I Баварски в Общомедия

Албрехт организира през 1385 г. двойната сватба от Камбре, на която участват повече от 20 000 гости.

Произход и родство

редактиране

Той е третият син на император Лудвиг IV Баварски от втората му съпруга Маргарета Холандска. Брат е на Лудвиг VI Римлянина, Ото V и Вилхелм I. Полубрат е на Лудвиг V, Стефан II от първия брак на баща му с Беатрикс от Силезия-Глогау.

Управление

редактиране

След смъртта на баща му († 1347 г.), Албрехт наследява и управлява Бавария съвместно с петте си братя до 1349 година. Вителсбахските земи са разделени чрез Ландсбергския договор през 1349 г. между братята, които решават да разделят наследството. В резултат на това от 1349 до 1353 година, Стефан, Вилхелм и Албрехт получават съвместно управлението на Херцогство Долна Бавария. През 1353 г. Албрехт чрез Регенсбургския договор (до смъртта си 1389 формално заедно с умствено разболелия се Вилхелм I) е херцог на Щраубинг-Холандия.

Лудвиг Римлянина се отказва от наследството на майка си – нидерландските графства, за сметка на по-малките си братя Вилхелм I и Албрехт I, понеже се надява чрез женитбата си с дъщерята на крал Казимир III от Полша, да получи полската корона. По-късно не успява да спечели наследствени искания от Албрехт I.

Албрехт се отказва от нидерландската част от наследството в полза на брат си Вилхелм, който влиза в конфликт с майка си. В Нидерландия се образуват две партии: поддържаща Вилхелм и поддържаща Маргарита. Към 1354 година Вилхелм побеждава, а през 1356 година умира Маргарита, в резултат на което Вилхелм става пълноправен граф на Холандия, Зеландия и Хенегау. От 1357 година у него възникват признаци на безумие и в 1358 година е затворен под ключ, така остава до края на дните си. Албрехт отначало става регент на неговите земи, а после встъпва във владение в качеството наследник след смъртта на бездетния си брат през 1388 година.

Албрехт има много любовници. През една септемврийска нощ на 1392 година, фаворитката му Алайда е убита в Хага. В отговор, Албрехт започва да преследва заговорниците с огън и меч, покорявайки замък след замък. Даже неговият собствен син Вилхелм не се чувства в безопасност, и се премества в Хенегау.

Въпреки че си построява дворец в Щраубинг, той управлява от 1358 г. най-вече в Хага.

През 1385 г. Албрехт организира двойната сватба в Камбре. Неговото владение е осигурено чрез тримата му сина: Вилхелм, който трябва да поеме нидерландските графства, Албрехт II, който е предвиден да наследи Щраубинг, и Йохан, който да бъде княжески епископ на Лиеж.

Албрехт управлява почти 50 години. Албрехт е погребан в дворцовата капела в Хага до първата му съпруга Маргарета от Лигнитц-Бриг.

На 19 юли 1353 г. в Пасау сключва брак с Маргарета от Лигниц-Бриг (1342 – 1386), дъщеря на херцог Лудвиг I от Лигниц-Бриг и внучка на бохемския крал Венцел II. Имат седем деца:[1][2]

След смъртта на първата му съпруга през 1386 г., Албрехт се жени на 30 март 1394 г. в Кьолн за Маргарета от Клеве (* ок. 1375; † 14 май 1411). С нея няма деца.

Литература

редактиране
  • Michaela Bleicher. Das Herzogtum Niederbayern-Straubing in den Hussitenkriegen. Kriegsalltag und Kriegsführung im Spiegel der Landschreiberrechnungen. Regensburg, Dissertation, 2006. с. 31 – 42.
  • Laetitia Boehm. Das Haus Wittelsbach in den Niederlanden. Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte. Т. Band 44. 1981. с. 93 – 130, insbesondere S. 111 – 115.
  • 650 Jahre Herzogtum Niederbayern-Straubing-Holland. Vortragsreihe des Historischen Vereins für Straubing und Umgebung. Straubing, Historischer Verein für Straubing und Umgebung, 2005. ISBN 3-00-014600-8. с. 7 – 39, 91 – 126.
  • Dorit-Maria Krenn, Joachim Wild. „fürste in der ferne“. Das Herzogtum Niederbayern-Straubing-Holland 1353 – 1425. Augsburg, Haus der Bayerischen Geschichte, 2003. ISBN 3-927233-86-2. с. 5 – 29, 32 – 34, 42 – 44. Hefte zur bayerischen Geschichte und Kultur, Band 28
  • Dorit-Maria Krenn. Albrecht I. von Straubing-Holland. Straubinger! 23 kurze Porträts. Straubing, Attenkofer, 2007. ISBN 3-936511-39-X. с. 14 – 18.
  • Hans Patze. Die Wittelsbacher in der mittelalterlichen Politik Europas. Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte. Т. Band 44. 1981. с. 33 – 79, insbesondere S. 70 – 72.
  • Joachim Wild. Die Herzöge von Straubing und Ingolstadt. Residenzstädte auf Zeit. 2. Die Herrscher Bayerns. 25 historische Portraits von Tassilo III. bis Ludwig III. München, C. H. Beck, 2006. ISBN 3-406-54468-1. с. 118 – 129, insbesondere S. 119 – 121.
  • Joachim Wild. Holland. Die Wittelsbacher an der Nordsee (1346 – 1436). Bayern mitten in Europa. Vom Frühmittelalter bis ins 20. Jahrhundert. München, C. H. Beck, 2005. ISBN 3-406-52898-8. с. 92 – 106, insbesondere S. 95 – 103.
  • Edmund von Oefele: Albrecht I., Pfalzgraf bei Rhein. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 230 f.
  • Hans Rall: Albrecht I., Herzog von Bayern. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 155 f.

Източници

редактиране
  1. ALBRECHT von Bayern, fmg.ac
  2. Wittelsbach 9, genealogy.euweb.cz

Външни препратки

редактиране