Вацлав IV
Венцеслав IV или Вацлав IV Мързеливи (на немски: Wenzel IV; на чешки: Václav IV, * 26 февруари 1361 в Нюрнберг, † 16 август 1419 в замък Венцелсбург, Прага) е крал на Бохемия (1378 – 1419), римско-германски крал (1376 – 1400), курфюрст на Бранденбург (1373 – 1378) и херцог на Люксембург от 1383 г .
Вацлав IV | |
---|---|
Крал на Бохемия, Римско-германски крал | |
![]() Оброчно изображение на Венцеслав IV/детайл/ |
|
Управление | 1378 – 1419 г. |
Наследил | Карел I |
Наследник | Сигизмунд |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Погребан в | Свети Вит |
Други титли |
Римско-германски крал, Курфюрст на Бранденбург, Херцог на Люксембург |
Семейство | |
Династия |
![]() |
Баща | Карл IV |
Майка | Анна Швайдницка |
Бракове |
Йохана Баварска София Баварска |
Герб |
![]() |
Вацлав IV в Общомедия |
УправлениеРедактиране
Неговият баща император Карл IV осигурява на Вацлав през 1373 година титлата курфюрст като маркграф на Бранденбург, а през 1376 година – избирането му за римско-германски крал. При гласуването два от електорските гласове са в ръцете на Люксембургите – (на Карл в качеството му на крал на Бохемия и на самия Вацлав като маркграф на Бранденбург).
Така Вацлав е избран за римско-германски крал на 6 юли 1376 година в Аахен като Венцел I.
Псевдонимът на Вацлав Мързеливи се отдава на неспособността му да се справи с папската схизма, прерогатив на римско-германския крал като потенциален свещен римски император. Освен това трайните му престои в родната Бохемия и нежеланието му да отделя внимание на проблемите отделните имперски германски градове също допринасят за това мнение.
Швабска лига и детрониранеРедактиране
Вацлав дори удостоява градовете с повече свободи на самоуправление, което води до граждански конфликти и сформирането на така наречената Швабска лига. Това обединение на бюргерите съществува и като практически отделна държава за повече от десет години. Дори в Бохемия властта на Вацлав не е безпрекословна – там той има инвеститурни противоречия с клирици, а също така и с чешката аристокрация, водена от Розенбергите. При някои от тези сблъсъци Венцел е бил дори арестуван[1].
Зает в Чехия, Вацлав повече от 10 години не е бил в Германия. От това се възползва Рупрехт Вителсбах, претендиращ за трона на Германия. По повод на неизпълнение на задълженията му като крал на Германия, Венцел е призован на съвета на немската аристокрация през 1400 година, но заради възобновяването на военните действия в Чехия, в които против него отново взема участие Йост, Венцел не отива на съвета. На 20 август 1400 година избирателите го обявяват за сменен заради за пиянство и некомпетентност (неучастие в немските дела и участие в църковния разкол) и избират за римско немски крал Рупрехт III Пфалц.
Крал на БохемияРедактиране
След смъртта на Карл на 29 ноември 1378 година, Вацлав наследява Чехия.
Като крал на Чехия, Вацлав постоянно конфликтува с висшето духовенство на страната, отстоявайки приоритетът на светската власт и се намесва във вътрешно църковните работи, правейки пражкото архиепископство едно от главните си опоненти във вътрешната политика. Аналогични конфликти стават и с представителите на чешката аристокрация.
Убийството през 1393 година на пражкия викарий Ян Непомуцки, изпълнено по заповед на краля, предизвиква въстание, в което против него застава неговия братовчед Йост Моравски, претендиращ за регентство.
През 1417 г. Вацлав отказва на папа Мартин V да поведе кръстоносния поход срещу собствените си бохемски поданици, макар и хусити[2].
Смъртта на Вацлав през 1419 г. и наследяването на короната от Сигизмунд има за пряка последица започването на Хуситските войни – повече от 15 години подложили на разорение чешката земя.
Наследяване и семействоРедактиране
Вацлав IV запазва или предава титлите си предимно на членове на Люксембургите:
- на Сигизмунд фон Люксембург – негов полубрат предава маркграфство Бранденбург след 1400 година;
- Йохан от Гьорлиц – негов полубрат, прави първи (и единствен) херцог на Гьорлиц;
- от Венцел I – свой чичо, получава херцогство Люксембург;
- Йобст и Прокопиус Моравски – негови братовчеди, стават маркграфове на Моравия.
Наследен е като крал на Бохемия от Сигизмунд Люксембургски и като немски крал от Рупрехт, от братовчед му Йобст Моравски като херцог на Люксембург.
БраковеРедактиране
- 1-ви брак: На 29 септември 1370 г. с Йохана Баварска (1362 – 1386), дъщеря на херцог Албрехт I Баварски от династията Вителсбахи, която умира млада. Бракът е бездетен.
- 2-ви брак: На 2 май 1389 г. в Прага за София Баварска (1376 – 1425), дъщеря на херцог Йохан II Баварски от династията Вителсбахи – братовчедка на Йохана. Бракът е бездетен. С нито една от двете Вацлав не успява да си осигури наследници.
Илюстровани ръкописиРедактиране
Венцел е запомнен е като много образован крал. Венцелова библия или Библия на крал Вацлав е шест томно ръкописно илюстровано издание на Стария завет (от книгите на Битие до книга на пророка Йезекиил) на немски език, изпълнено през 1389 – 1400 г. по негова поръчка. Изданието е съдържа богато изпълнени цветни илюстрации и украсени текстове. Намира се в колекцията на Австрийската национална библиотека във Виена.
Ръкописът е представител на стил международна готика.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Lindner, Thomas. Deutsche Geschichte unter den Habsburgern und Luxemburgern. Vol. II. Stuttgart, 1893.
- ↑ Catholic Encyclopedia
Външни препраткиРедактиране
Карел I | → | Крал на Бохемия (1378 – 1419) | → | Сигизмунд |
Ото V (Бавария) | → | Курфюрст на Бранденбург (1373 – 1378) | → | Сигизмунд Люксембургски |
Карел I | → | Римско-германски крал (1376 – 1400) | → | Рупрехт Пфалцки |
Венцел I | → | херцог на Люксембург (1383 – 1388) | → | Йобст Моравски |