Вацлав IV

Вацлав IV
	Крал на Бохемия, Римско-германски крал
	Оброчно изображение на Венцеслав IV/детайл/
Лични данни
Управление	1378 – 1419 г.
Други титли	Римско-германски крал, ; Курфюрст на Бранденбург, ; Херцог на Люксембург
Роден	26 февруари 1361 г. Нюрнберг
Починал	16 август 1419 г. (58 г.) Прага
Погребан в	Свети Вит
Предшественик	Карел I
Наследник	Сигизмунд
Семейство
Династия	Люксембурги
Баща	Карл IV
Майка	Анна Швайдницка
Бракове	Йохана Баварска ; София Баварска
Герб
	Вацлав IV в Общомедия

Венцеслав IV или Вацлав IV Мързеливи (на немски: Wenzel IV; на чешки: Václav IV, * 26 февруари 1361 в Нюрнберг, † 16 август 1419 в замък Венцелсбург, Прага) е крал на Бохемия (1378 – 1419), римско-германски крал (1376 – 1400), курфюрст на Бранденбург (1373 – 1378) и херцог на Люксембург от 1383 г .

УправлениеРедактиране

Неговият баща император Карл IV осигурява на Вацлав през 1373 година титлата курфюрст като маркграф на Бранденбург, а през 1376 година – избирането му за римско-германски крал. При гласуването два от електорските гласове са в ръцете на Люксембургите – (на Карл в качеството му на крал на Бохемия и на самия Вацлав като маркграф на Бранденбург).

Така Вацлав е избран за римско-германски крал на 6 юли 1376 година в Аахен като Венцел I.

Псевдонимът на Вацлав Мързеливи се отдава на неспособността му да се справи с папската схизма, прерогатив на римско-германския крал като потенциален свещен римски император. Освен това трайните му престои в родната Бохемия и нежеланието му да отделя внимание на проблемите отделните имперски германски градове също допринасят за това мнение.

Швабска лига и детрониранеРедактиране

Вацлав дори удостоява градовете с повече свободи на самоуправление, което води до граждански конфликти и сформирането на така наречената Швабска лига. Това обединение на бюргерите съществува и като практически отделна държава за повече от десет години. Дори в Бохемия властта на Вацлав не е безпрекословна – там той има инвеститурни противоречия с клирици, а също така и с чешката аристокрация, водена от Розенбергите.При някои от тези сблъсъци Венцел е бил дори арестуван^[1].

Зает в Чехия, Вацлав повече от 10 години не е бил в Германия. От това се възползва Рупрехт Вителсбах, претендиращ за трона на Германия. По повод на неизпълнение на задълженията му като крал на Германия, Венцел е призован на съвета на немската аристокрация през 1400 година, но заради възобновяването на военните действия в Чехия, в които против него отново взема участие Йост, Венцел не отива на съвета. На 20 август 1400 година избирателите го обявяват за сменен заради за пиянство и некомпетентност (неучастие в немските дела и участие в църковния разкол) и избират за римско немски крал Рупрехт III Пфалц.

Крал на БохемияРедактиране

След смъртта на Карл на 29 ноември 1378 година, Вацлав наследява Чехия.

бюст в катедрала свети Вит

Като крал на Чехия, Вацлав постоянно конфликтува с висшето духовенство на страната, отстоявайки приоритетът на светската власт и се намесва във вътрешно църковните работи, правейки пражското архиепископство едно от главните си опоненти във вътрешната политика. Аналогични конфликти стават и с представителите на чешската аристокрация.

Убийството през 1393 година на пражския викарий Ян Непомуцки, изпълнено по заповед на краля, предизвиква въстание, в което против него застава неговия братовчед Йост Моравски, претендиращ за регентство.

През 1417 г. Вацлав отказва на папа Мартин V да поведе кръстоносния поход срещу собствените си бохемски поданици, макар и хусити^[2].

Смъртта на Вацлав през 1419 г. и наследяването на короната от Сигизмунд има за пряка последица започването на Хуситските войни – повече от 15 години подложили на разорение чешката земя.

Наследяване и семействоРедактиране

Вацлав IV запазва или предава титлите си предимно на членове на Люксембургите:

на Сигизмунд фон Люксембург – негов полубрат предава маркграфство Бранденбург след 1400 година;
Йохан от Гьорлиц – негов полубрат, прави първи (и единствен) херцог на Гьорлиц;
от Венцел I – свой чичо, получава херцогство Люксембург;
Йобст и Прокопиус Моравски – негови братовчеди, стават маркграфове на Моравия.

Страница от Венцеловата Библия

Наследен е като крал на Бохемия от Сигизмунд Люксембургски и като немски крал от Рупрехт, от братовчед му Йобст Моравски като херцог на Люксембург.

БраковеРедактиране

1-ви брак: На 29 септември 1370 г. с Йохана Баварска (1362 – 1386), дъщеря на херцог Албрехт I Баварски от династията Вителсбахи, която умира млада. Бракът е бездетен.

2-ви брак: На 2 май 1389 г. в Прага за София Баварска (1376 – 1425), дъщеря на херцог Йохан II Баварски от династията Вителсбахи – братовчедка на Йохана. Бракът е бездетен. С нито една от двете Вацлав не успява да си осигури наследници.

Илюстровани ръкописиРедактиране

Венцел е запомнен е като много образован крал. Венцелова библия или Библия на крал Вацлав е шест томно ръкописно илюстровано издание на Стария завет (от книгите на Битие до книга на пророка Йезекиил) на немски език, изпълнено през 1389 – 1400 г. по негова поръчка. Изданието е съдържа богато изпълнени цветни илюстрации и украсени текстове. Намира се в колекцията на Австрийската национална библиотека във Виена.

Ръкописът е представител на стил международна готика.