Аниезе Висконти

Графиня консорт на Мантуа

Аниезе Висконти (на италиански: Agnese Visconti, Agnes; * 1363, Милано, Сеньория Милано; † 7 февруари 1391, Мантуа) от рода Висконти е чрез брак господарка на Мантуа.

Аниезе Висконти
Agnese Visconti
господарка на Мантуа
Родена
1363 г.
Починала
7 февруари 1391 г. (28 г.)
Управление
Период13801391
ПредшественикАлда д’Есте
НаследникМаргерита Малатеста
Герб
Семейство
РодВисконти
БащаБернабо Висконти
МайкаБеатриче Реджина дела Скала
Братя/сестриТадеа Висконти
Верде Висконти
Марко Висконти
Лудовико Висконти
Валентина Висконти
Родолфо Висконти
Карло Висконти
Антония Висконти
Катерина Висконти
Англезия Висконти
Мадалена Висконти
Джанмастино Висконти
Лучия Висконти
Елизабета Висконти
Природени:
Амброджо Висконти
Енрика Висконти
Маргерита Висконти
Есторе Висконти
Изота Висконти (вероятна)
Саграморо Висконти
Донина Висконти
Галеото Виконти
Рикарда Висконти
Паламеде Висконти
Ланчилото Висконти
Соврана Висконти
Джиневра Висконти
Бернарда Висконти
Валентина Висконти
СъпругФранческо I Гонзага
ПартньорАнтонио да Скандиано
ДецаАлда Гонзага
Аниезе Висконти в Общомедия

Произход

редактиране
 
Бернабо Висконти и Беатриче Реджина дела Скала – родителите на Аниезе

Тя е дъщеря на Бернабо Висконти (* 1321 или 1323, † 1385), господар на Бергамо, Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника и съгосподар на Милано, и на съпругата му Беатриче (Реджина) дела Скала (* 1331, † 1384).[1] Нейни дядо и баба по бащина линия са Стефано Висконти, господар на Арона, и Валентина Дория, а по майчина – Мастино II дела Скала[2], господар на Верона и Виченца, господар на Падуа, Парма, Бреша и Лука, и Тадеа да Карара. Има петима братя и девет сестри:

Освен това има шестима полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени. Той непрекъснато води войни с Папската държава (отлъчен е от Църквата) и е безмилостен тиранин.[3] На 6 май 1385 г. Бернабо и двама от братята ѝ – Лудовико и Родолфо са пленени от братовчед им Джан Галеацо Висконти, който иска властта над Сеньория Милано, и са затворени в замъка на Трецо, където умират.[4][5]

Биография

редактиране

През 1375 г. баща ѝ я обещава за съпруга на сина на Лудовико (Луиджи) II ГонзагаФранческо I Гонзага, капитан на народа на Мантуа. Брачните договори предвиждат зестра от 50 хил. златни скуди и имоти в градовете Парма, Кремона, Бреша и Бергамо. Така Аниезе се омъжва през 1380 г. Бракът цели помирението между Милано и Мантуа.[6] Като подарък за сватбата родителите ѝ дават „Книгата на световните истории“ (Libro delle Istorie del Mondo), дело на Джовани ди Бенедето да Комо.[7]

 
Възпоменателна плоча за Аниезе Висконти в Херцогския дворец в Мантуа

Когато Джан Галеацо Висконти – племенник на баща ѝ Бернабо Висконти прави държавен преврат, той залавя чичо си и синовете му Лудовико и Родолфо и кара да ги хвърлят в замъка на Трецо. Аниезе се обявява за враг на узурпатора си братовчед. Тя също така приютява в Мантуа много милански изгнаници, които се противопоставят на новия господар на Милано.[8] 28-годишната Аниезе е обвинена в изневяра от съпруга си. Тя е осъдена на смърт и е обезглавена в Мантуа на 7 февруари 1391 г., а нейният предполагаем любовник Антонио да Скандиано е обесен. Възможно е обаче зад обвинението в изневяра да стоят прости политически причини. Всъщност Франческо I се жени повторно само две години по-късно за Маргарита Малатеста,[8] сключвайки съюз с господарите на Римини срещу Висконти.[6]

Аниезе и любовникът ѝ са погребани на днешния площад „Пиаца Палоне“,[7] в двора на Херцогския дворец, където все още стои плоча, отбелязваща смъртта ѝ.[6]

Брак и потомство

редактиране

∞ 1380 за Франческо I Гондзага (* 1363, Мантуа; † 7 март 1407, Кавриана), капитан на народа на Мантуа, от когото има една дъщеря:[6]

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране

Библиография

редактиране
  • ((it)) Adelaide Murgia, I Gonzaga, Milano, Mondadori, 1972.
  • ((fr)) Élisabeth Crouzet-Pavan et Jean-Claude Maire Vigueur, Décapitées, trois femmes dans l'Italie de la Renaissance, Paris, Albin Michel, 2018, p. 428
  1. #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Anglesia
  2. Rerum Italicarum scriptores, tomus XVI, Petri Azarii Chronicon, Cap. XI, col. 324
  3. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
  4. #ES Storia di Milano ::: I Visconti, Bernabò
  5. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437-438.
  6. а б в г Agnese Visconti // Chi era costui?. Посетен на 10 март 2021.
  7. а б Maria Grazia Tolfo. Giovanni di Benedetto da Como // Dizionario degli artisti viscontei. Посетен на 10 март 2021.
  8. а б Francesco I // Архивиран от оригинала на 27 септември 2007. Посетен на 10 март 2021. Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Agnese Visconti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​