Аниезе Висконти

Графиня консорт на Мантуа

Аниезе Висконти (на италиански: Agnese Visconti, Agnes, * 1363 в Милано, Синьория Милано, † 7 февруари 1391 в Мантуа) от рода Висконти е чрез женитба господарка на Мантуа.

Аниезе Висконти
господарка на Мантуа
Управление13801391
НаследилАлда д’Есте
НаследникМаргерита Малатеста
Лични данни
Родена
1363 година
Починала
7 февруари 1391 година (28 г.)
Семейство
ДинастияВисконти по рождение
Гонзага по брак
БащаБернабò Висконти
МайкаБеатриче Реджина дела Скала
БракФранческо I Гонзага
ПотомциАлда
ГербArms of the House of Visconti (1277).svg Coat of arms of the House of Gonzaga (1389).svg
Аниезе Висконти в Общомедия

ПроизходРедактиране

Тя е дъщеря на Бернабò Висконти (* 1323, † 1385), господар на Милано, и съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (* 1361, † 1404), дъщеря на Мастино II дела Скала, господар на Верона.

Има пет братя и девет сестри:

Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени.

Баща ѝ непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от църквата) и е безмилостен тиранин.[1] През 1385 г. е свален от племенника му Джан Галеацо Висконти и по-късно отровен в замъка на Трецо.[2]

БиографияРедактиране

През 1375 г. баща ѝ я обещава за съпруга на сина на Лудовико (Луиджи) II Гонзага – народен капитан на Мантуа. Брачните договори предвиждат зестра от 50 хил. златни скуди и имоти в градовете Парма, Кремона, Бреша и Бергамо. Така Аниезе се омъжва през 1380 г. за Франческо I Гондзага (* 1363 в Мантуа, † 7 март 1407 в Кавриана), капитан на народа на Мантуа. Бракът цели помирението между Милано и Мантуа.[3] Като подарък за сватбата родителите ѝ дават „Книгата на световните истории“ (Libro delle Istorie del Mondo), дело на Джовани ди Бенедето да Комо.[4]

Когато Джан Галеацо Висконти – племенник на баща ѝ Бернабо Висконти прави държавен преврат, той залавя чичо си и синовете му Лудовико и Родолфо и кара да ги хвърлят в замъка на Трецо. Аниезе се обявява за враг на узурпатора си братовчед. Тя също така приютява в Мантуа много милански изгнаници, които се противопоставят на новия господар на Милано.[5]

 
Възпоменателна плоча на Аниезе Висконти в Херцогския дворец в Мантуа.

Аниезе е обвинена в изневяра от съпруга си. Тя е осъдена на смърт и обезглавена в Мантуа на 7 февруари 1391 г., а нейният предполагаем любовник Антонио да Скандиано е обесен. Възможно е обаче зад обвинението в изневяра да стоят прости политически причини. Всъщност Франческо I се жени повторно само две години по-късно за Маргерита Малатеста,[5] сключвайки съюз с господарите на Римини срещу Висконти.[3]

Аниезе и любовникът ѝ са погребани на днешния площад „Пиаца Палоне“,[4] в двора на херцогския дворец, където все още стои плоча, отбелязваща смъртта ѝ.[3]

Брак и потомствоРедактиране

∞ 1380 за Франческо I Гондзагакапитан на народа на Мантуа, от когото има една дъщеря:[3]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • ((it)) Adelaide Murgia, I Gonzaga, Milano, Mondadori, 1972.
  • ((fr)) Élisabeth Crouzet-Pavan et Jean-Claude Maire Vigueur, Décapitées, trois femmes dans l'Italie de la Renaissance, Paris, Albin Michel, 2018, p. 428

БележкиРедактиране

  1. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
  2. Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437-438.
  3. а б в г Agnese Visconti. // Chi era costui?. Посетен на 10 март 2021.
  4. а б Maria Grazia Tolfo. Giovanni di Benedetto da Como. // Dizionario degli artisti viscontei. Посетен на 10 март 2021.
  5. а б Francesco I. // Архивиран от оригинала на 27 септември 2007. Посетен на 10 март 2021. Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Agnese Visconti“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​