Аниезе Висконти
Аниезе Висконти (на италиански: Agnese Visconti, Agnes, * 1363 в Милано, Синьория Милано, † 7 февруари 1391 в Мантуа) от рода Висконти е чрез женитба господарка на Мантуа.
| Аниезе Висконти | |
|---|---|
| господарка на Мантуа | |
| Управление | 1380 – 1391 |
| Наследил | Алда д’Есте |
| Наследник | Маргерита Малатеста |
| Лични данни | |
| Родена | 1363 година
|
| Починала | 7 февруари 1391 година
|
| Семейство | |
| Династия | Висконти по рождение Гонзага по брак |
| Баща | Бернабò Висконти |
| Майка | Беатриче Реджина дела Скала |
| Брак | Франческо I Гонзага |
| Потомци | Алда |
| Герб | .svg) .svg) |
| Аниезе Висконти в Общомедия | |
ПроизходРедактиране
Тя е дъщеря на Бернабò Висконти (* 1323, † 1385), господар на Милано, и съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (* 1361, † 1404), дъщеря на Мастино II дела Скала, господар на Верона.
Има пет братя и девет сестри:
- Тадеа Висконти (* 1351 в Милано, † 28 септември 1381 в Мюнхен), от 1364 съпруга на Стефан III, херцог на Бавария и майка на Изабела Баварска – съпруга на краля на Франция Шарл VI.
- Верде Висконти (* 1352 в Милано, † 1414), от 23 февруари 1365 г. съпруга на Леополд III, херцог на Австрия
- Марко Висконти (* ноември 1355, † 3 януари 1382 в Милано), господар на Парма (1364 – 1382), от 1367 г. съпруг на Елизабета Баварска
- Лудовико Висконти (* 1355 в Милано, † 28 юли 1404 в Трецо сул'Ада), от 18 април 1381 г. съпруг на Виоланта Висконти, дъщеря на Галеацо II Висконти
- Валентина Висконти (* 12 август 1367 в Милано, † 13 октомври 1393 в Кипър), кралица-консорт на Кипър и титулярна кралица-консорт на Йерусалим, от 1378 г. съпруга на Петър II, граф на Триполи, крал на Кипър и титулярен крал на Йерусалим
- Родолфо Висконти (* 1358 в Милано, † 3 януари 1389 в Трецо сул'Ада), господар на Парма (1364 – 1389)
- Карло Висконти (* ноември 1359 в Милано, † август 1403), от август 1382 г. съпруг на Беатрис д’Арманяк, дъщеря на Жан II д'Арманяк Дебелия
- Антония Висконти (* 1364 в Милано, † 26 март 1405 в Щутгарт), графиня-консорт на Вюртемберг, от 1380 г. съпруга на Еберхард III, граф на Вюртемберг
- Катерина Висконти (* 12 юли 1362 в Милано, † 17 октомври 1404 в Монца), последна господарка консорт на Милано (1385 – 1395) и 1-ва херцогиня консорт на Милано (1395 – 1402), от 15 ноември 1380 г. съпруга на братовчед си Джан Галеацо Висконти, херцог на Милано
- Мадалена Висконти (* 1366 в Милано, † 1404 в Бургхаузен), от 2 септември 1381 г. съпруга на Фридрих, херцог на Бавария
- Джанмастино Висконти (* март 1370 в Милано, † 19 юли 1405 в Бергамо), господар на Бергамо и на Джера д'Ада, съпруг на Клеофа дела Скала, дъщеря на Антонио I дела Скала, господар на Верона
- Лучия Висконти (* 1372 в Милано, † 14 април 1424), от 28 юни 1399 г. съпруга на Фридрих V фон Тюринген, маркграф на Майсен, и от декември 1406 (с пълномощник) съпруга на Едмънд Холанд, ърл на Кент
- Елизабета Висконти (* 1374 в Милано, † 2 февруари 1432 в Мюнхен), херцогиня на Бавария, от 1393 г. съпруга на Ернст, херцог на Бавария
- Англезия Висконти (* 1377 в Милано, † 12 октомври 1439 в Реджо Емилия), кралица-консорт на Кипър, Йерусалим и Армения (ок. 1401 – 1408), от ок. 1401 г. съпруга на Янус дьо Лузинян, крал на Кипър (1398 – 1432), титулярен крал на Йерусалим и Армения, развежда се.
Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща ѝ с пет жени.
Баща ѝ непрекъснато води войни с Папската държава (той е отлъчен от църквата) и е безмилостен тиранин.[1] През 1385 г. е свален от племенника му Джан Галеацо Висконти и по-късно отровен в замъка на Трецо.[2]
БиографияРедактиране
През 1375 г. баща ѝ я обещава за съпруга на сина на Лудовико (Луиджи) II Гонзага – народен капитан на Мантуа. Брачните договори предвиждат зестра от 50 хил. златни скуди и имоти в градовете Парма, Кремона, Бреша и Бергамо. Така Аниезе се омъжва през 1380 г. за Франческо I Гондзага (* 1363 в Мантуа, † 7 март 1407 в Кавриана), капитан на народа на Мантуа. Бракът цели помирението между Милано и Мантуа.[3] Като подарък за сватбата родителите ѝ дават „Книгата на световните истории“ (Libro delle Istorie del Mondo), дело на Джовани ди Бенедето да Комо.[4]
Когато Джан Галеацо Висконти – племенник на баща ѝ Бернабо Висконти прави държавен преврат, той залавя чичо си и синовете му Лудовико и Родолфо и кара да ги хвърлят в замъка на Трецо. Аниезе се обявява за враг на узурпатора си братовчед. Тя също така приютява в Мантуа много милански изгнаници, които се противопоставят на новия господар на Милано.[5]
Аниезе е обвинена в изневяра от съпруга си. Тя е осъдена на смърт и обезглавена в Мантуа на 7 февруари 1391 г., а нейният предполагаем любовник Антонио да Скандиано е обесен. Възможно е обаче зад обвинението в изневяра да стоят прости политически причини. Всъщност Франческо I се жени повторно само две години по-късно за Маргерита Малатеста,[5] сключвайки съюз с господарите на Римини срещу Висконти.[3]
Аниезе и любовникът ѝ са погребани на днешния площад „Пиаца Палоне“,[4] в двора на херцогския дворец, където все още стои плоча, отбелязваща смъртта ѝ.[3]
Брак и потомствоРедактиране
∞ 1380 за Франческо I Гондзага – капитан на народа на Мантуа, от когото има една дъщеря:[3]
- Алда Гондзага (* 1381, † 30 юли 1405), ∞ 1405 за Франческо III да Карара (* 28 юни 1377 в Падуа, † 19 януари 1406 във Венеция), син на Франческо Новело да Карара – господар на Падуа, от която няма деца.
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- Charles Cawley: „Medieval Lands“ "Lords of Milan (Visconti): AGNESE Visconti, Medieval Lands". Medieval Lands Project. Hereford, England: Foundation for Medieval Genealogy. Посетен на 10 март 2021.
- Francesco I, Signore di Mantova, на genealogy.euweb.cz
- Agnese, на genealogy.euweb.cz
- Chi era Costui – Scheda di Agnese Visconti
- Adriana Assini – Agnese Visconti, в Enciclopedia delle donne
БиблиографияРедактиране
- ((it)) Adelaide Murgia, I Gonzaga, Milano, Mondadori, 1972.
- ((fr)) Élisabeth Crouzet-Pavan et Jean-Claude Maire Vigueur, Décapitées, trois femmes dans l'Italie de la Renaissance, Paris, Albin Michel, 2018, p. 428
БележкиРедактиране
- ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
- ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437-438.
- ↑ а б в г Agnese Visconti. // Chi era costui?. Посетен на 10 март 2021.
- ↑ а б Maria Grazia Tolfo. Giovanni di Benedetto da Como. // Dizionario degli artisti viscontei. Посетен на 10 март 2021.
- ↑ а б Francesco I. // Архивиран от оригинала на 27 септември 2007. Посетен на 10 март 2021. Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Agnese Visconti“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |