Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Александров.

Александър Панайотов Александров е вторият български космонавт, летял на борда на съветския космически корабСоюз ТМ-5“ заедно с командира на полета Анатолий Яковлевич Соловьов и бординженерa Виктор Петрович Савиних. Мисията продължава от 7 до 17 юни 1988 г.

Александър Александров
български космонавт

Роден
Кариера в космонавтиката
Професия пилот
Звание Генерал майор ВВС
Престой в космоса 9 дни 20 ч 10 мин
Селекция Група Интеркосмос 2(1978)
Мисия Союз ТМ-5
Емблема Soyuz TM-5 mission patch.svg
Александър Александров в Общомедия
Скафандърът на Александър Александров

Александър Александров завършва специалност летец-инженер през 1974 г. До 1978 г. служи в бойните части на Военновъздушните сили като пилот на изтребител-бомбардировач. През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания към Академията на науките на бившия СССР, Москва. Получава научна степен „кандидат на техническите науки“ (сега доктор).

През 1977 г. Александров е избран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“, заедно с първия български космонавт Георги Иванов. На 1 март 1978 г. пристига в Центъра за подготовка на космонавти за преминаване на обща космическа подготовка.[1]

Готви се за космическия полет през 1979 г., при който е дубльор на Георги Иванов. През юни 1988 г. става вторият българин, излетял в Космоса. По време на полета извършва над 50 успешни научни експеримента, включително изпитание на български храни за космонавти. Експериментите са разработени от Института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев. По време на полета е осъществен телемост на космонавтите с Тодор Живков, предаван директно по Българската национална телевизия.

Военен летец първи клас, заслужил летец, летец-космонавт на Република България. През 2002 г. е удостоен с военно звание бригаден генерал, удостоен с орден „Стара планина“. Герой на Съветския съюз. На 13 март 2019 г. „за големите му заслуги за развитието и укрепването на въоръжените сили, за дългогодишната му и безупречна служба и за приноса му за националната сигурност на Република България“ е награден с орден „За военна заслуга“ първа степен.[2]

Военни званияРедактиране

  • бригаден генерал – 2002
  • генерал-майор от резерва – 21 декември 2013 (указ №246/11 декември 2013)[3]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране