Георги Иванов (космонавт)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Иванов.
Георги Иванов Какалов, по-известен като Георги Иванов, е български офицер, генерал-лейтенант. Той е първият български и балкански космонавт. Бил е народен представител в Седмото велико народно събрание (1990 – 1991 г.).
| Георги Иванов | |
|---|---|
| български космонавт | |
 | |
| Роден | |
| Националност | Царство България (1940 – 1946) НРБ (1946 – 1990) България (1990 – ) |
| Награди | Орден „Ленин“ Герой на Съветския съюз Стара планина (2004) Герой на Народна република България Георги Димитров (орден) |
| Кариера в космонавтиката | |
| Професия | пилот |
| Звание | Генерал-лейтенант (2004) |
| Престой в космоса | 1 д. 23 ч. 1 мин. |
| Селекция | Група Интеркосмос-2 (1978) |
| Мисия | Союз-33 |
| Емблема |  |
| Активност | до 12 април 1989 г. |
| Народен представител в: VIII НС IX НС VII ВНС | |
| Подпис | .jpg) |
| Георги Иванов в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Георги Иванов [1] е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г., в семейството на Иван Иванов Какалов и Анастасия Какалова. Баща му е електротехник, който по-късно е ръководител на електроснабдителния район в Ловеч.[2] Родната му къща се намира в архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Фамилното му име Какалов впоследствие е променено поради смешното му значение на руски език. Като ученик се занимава с парашутизъм. Завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“ Ловеч (1958).
Постъпва в Българската армия през 1958 г. Завършва Военното училище в Долна митрополия (1964 г.) със специалност инженер-летец и квалификация пилот, първи клас. Служи в БНА като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. Член на БКП от 1968 г. Защитава дисертация и получава научна степен кандидат на физическите науки през 1984 г. Негов научен ръководител е Димитър Мишев.
Полет в космосаРедактиране
На 1 март 1978 г. e избран за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос[3] Обучава се в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“. На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“ с международен екипаж Командир на полета е Николай Рукавишников.[4]
Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“: сближаването на кораба и орбиталната станция протича със скорост, по-висока от предвидената, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно.[5] Космическият кораб е приземен от двамата космонавти на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 пълни обиколки около Земята. Те прекарват в космоса 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.
Твърди се, че по време на драматичната ситуация командирът Рукавишников получава припадък, докато пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Българският космонавт опровергава тази информация и твърди, че тя е произлязла от объркване и разказ на руснака за тренировка, при която командирът губи съзнание и бордният инженер, в случая – Иванов, поема управлението на мисията.[6]
Анализирайки този сложен и извънреден полет, държавната комисия на СССР стига до извода, че той е дал много важни данни за по-нататъшното развитие на космическите полети.
Спускаемият апарат на космическия кораб „Союз-33“ се пази в Музея на авиацията в авиобазата „Крумово“ край Пловдив.
Любопитен факт за Георги Иванов е неговият световен рекорд, който и до днес не е подобрен. Този рекорд е именно, че по времето на цялата мисия той остава спокоен, пулсът му не повишава нормата, дори когато мисията е прекратена и се налага да кацнат аварийно.
След полетаРедактиране
След промените в България през 1989 г. Георги Иванов преминава в сферата на бизнеса. Основава смесена българо-италианска авиокомпания „Сиджи Ер Карго“, която започва дейността си с нает от Якутия самолет през октомври 1990 г. След прекратяване на италианското участие Георги Иванов заедно с Лилян Тодоров създават авиокомпанията „Ер София“ през 1991 г., която работи с 6 самолета „АН-12“, един „АН-26“ и „АН-24“. През 1998 г. компанията купува на изплащане самолети „ИЛ-76“ и АН-124 „Руслан“.
От 1999 г. „Ер София“ се занимава с изграждането на игрища за голф и хотели. Игрищата, построени в Ихтиман и в Сливен, са включени в Българската федерация по голф.
Георги Иванов е народен представител в Осмото и Деветото народно събрание (1981 – 1990 г.) и в Седмото велико народно събрание (1990 – 1991 г.). От 1981 г. до 1990 г. е кандидат-член на ЦК на БКП.[7] Членува в Националния съвет на ОФ, в управителния съвет на Асоциацията на участниците в космически полети (1985 г.) и в Българското астронавтическо дружество (1988 г.).
На 10 март 2004 г. е удостоен с висше военно звание генерал-лейтенант и награден с орден „Стара планина“ първа степен с мечове за изключителния му принос за развитието на космическите изследвания и по повод 25-годишнината от първия полет на българин в Космоса.[8][9]
Георги Иванов е автор на книгите „Полети“ (1981) и „Време за полети“ (1987).
По случай 35 години от полета на Георги Иванов, известната журналистка и радиоводеща Божана Димитрова, издаде книгата „Разговор с първия космонавт на България“.
НаградиРедактиране
- Звание „Герой на Народна република България“ и орден „Георги Димитров“ (1979 г.).
- Звание „Герой на Съветския съюз“ и орден „Ленин“ (1979 г.).
- Орден „Стара планина“, първа степен, с мечове (2004 г.).
- Звание „Почетен гражданин на Ловеч“ от 29 април 1979 г. за полета с космическия кораб „Съюз 33“.
Военни званияРедактиране
- Лейтенант (1964 г.).
- Старши лейтенант (1967 г.).
- Капитан (1972 г.).
- Майор (1978 г.).
- Подполковник (1979 г.).
- Полковник (1984 г.).
- Генерал-майор (1989 г.).
- Генерал-лейтенант (10 март 2004)
СемействоРедактиране
Със съпругата от първия си брак, Наталия Русанова, имат дъщеря Ани, внучка Радена и правнучка Лея.
С втората си съпруга Лидия имат син Иван, внучка Джулия и внук Георги.
Георги Иванов се занимава със ски, риболов, пчеларство и голф в свободното си време.
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ Специално интервю на Георги Иванов в Международния ден на авиацията и космонавтиката - Българска национална телевизия (bnt.bg)
- ↑ Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 335.
- ↑ www.astronautix.com
- ↑ www.astronautix.com
- ↑ Статия за Георги Иванов на сайта „Космическа енциклопедия“. //
- ↑ Инфарктните мигове на космонавта Георги Иванов. //
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 137
- ↑ Указ № 70 за удостояване на генерал-майор Георги Иванов Иванов – първия летец-космонавт на Република България, с висше военно звание „генерал-лейтенант“
- ↑ Указ № 71 за награждаване на генерал-майор Георги Иванов Иванов – първия летец-космонавт на Република България, с орден „Стара планина“ първа степен с мечове
- Указ на президента на Република България №70 и № 71/10 март 2004 г.
- Почетните граждани на Ловеч, РИМ-Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 73 – 76
- Северняк С., Когато розите стават звезди, Издателство „Народна младеж“, С., 1979
- Димитрова Б., Разговор с първия български космонавт, Демакс АД, С., 2014