Отваря главното меню

Александър Стамболийски (язовир)

язовир в България
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Александър Стамболийски.

„Александър Стамболийски“ (до 19 юни 1953 г. „Росица“[1]) е първият голям язовир в България, построен по време на бригадирското движение през 1954 г.

„Александър Стамболийски“
(бивш „Росица“)
Aleksandar Stamboliyski E12.jpg
Стената на язовира
Местоположение
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.1076° с. ш. 25.13° и. д.
Местоположение в България
Местоположение Област Габрово
Област Велико Търново
Построен 1940 – 1954
Язовирна стена
Вид каменно-зидана
Височина 66 m
Ширина корона 300 m
Езеро
Дължина 18 km
Площ 17 km²
Воден обем 205 500 000 m3
Приток река Росица
Водосборен басейн 1478 km²
„Александър Стамболийски“
(бивш „Росица“)
в Общомедия

Съдържание

МестоположениеРедактиране

Разположен е на територията на областите Габрово (Община Севлиево) и Велико Търново (Община Сухиндол). Отстои на 13 km от Сухиндол, на 18 km от Павликени, на 33 km от Севлиево и на 50 km от Велико Търново. Общата му дължина от началото му при село Кормянско до изградената язовирна стена до с. Горско Косово е 18 km.

При построяването му са прихванати водите на реките Росица и Видима. Изграден е на мястото на някогашното село Бара, чиито жители са преселени. Днес при спадане водите на язовира могат да се видят на дъното му следи от някогашните постройки, както и стърчащият кръст на църквата.

СтроителствоРедактиране

Язовирната стена е строена по германски проект отпреди Втората световна война. Строежът започва през 1940 и завършва в края на 1954 г.

Съществуват сериозни твърдения, че това е единствената по мащаба си зидана стена в България. Стената е от каменно-зидан тип със стоманобетонен екран откъм водната страна с височина от основата 66 метра, дължината по короната ѝ е 300 m.

По време на строителството при трудови злополуки загиват 103 души.

Общи данниРедактиране

Водосборната област на язовира е 1478 km2. Водохранилището му разполага с:

  • завирен обем – 205.5 млн. m3;
  • полезен обем – 200 млн. m3;
  • най-високо водно ниво – 190.75 m;
  • най-високо работно водно ниво – 185 m;
  • най-ниско работно водно ниво – 164 m;
  • обща залята площ – 17 km2.

Язовирът напоява около 400 km2 обработваеми земи в Дунавската равнина („Росишка напоителна система“). Под язовирната стена е изградена ВЕЦ „Росица“ (7000 kW), по главния напоителен канал – ВЕЦ „Росица ІІ“ (2500 kW), а при село Михалци – ВЕЦ „Росица ІІІ“ (243 kW).

Освен основната река Росица в язовира се вливат отляво реките Крапец и Магъра, а отдясно – река Каракайнак.

Покрай северния му бряг на протежение от около 6 km между селата Крамолин и Горско Косово преминава участък от Републикански път III-3011 от Държавната пътна мрежа.

Рибно богатствоРедактиране

Бабушка, бибан, бял амур, бяла риба, каракуда, костур, кротушка, морунаш, распер, скобар, слънчева риба, сом, уклей, червеноперка, шаран, щипок, щука и др.

БележкиРедактиране

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 17.

Външни препраткиРедактиране