Крамолин е село в Северна България. То се намира в община Севлиево, област Габрово.

Крамолин
Общи данни
Население 462 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 44,873 km²
Надм. височина 396 m
Пощ. код 5429
Тел. код 067304
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 39431
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Крамолин
Симеон Генов
(ПЗ)

ГеографияРедактиране

Село Крамолин заема южния склон на хълм в края на Дунавската равнина и в началото на предпланините на Средна Стара планина. Географските му координати са 43°8' северна ширина и 25°5' източна дължина. Надморската височина е 385 м и има около 760 жители.

Селото се намира на 29 км северно от общинския център Севлиево, на границата с общините Летница и Сухиндол; на 40 км източно от Ловеч, на 25 км от най-близката жп гара Павликени, на около 70 км западно от Велико Търново и на 56 км северозаподно от областния център Габрово. Землището на селото заема около 47 хил. дка земя, значителна част от която е обработваема (ниви, лозя, овощни градини), но също така и много гори и пасища. Средната надморска височина е около 400 м, най-високият връх е Стража – 520 м в северозападната част на селото, а най-ниската е 190 м – горите край язовир „Стамболийски“, който отстои на около 6 км югоизточно от селото. Климатът в селото е умереноконтинентален, няма резки температурни колебания и стихии. Пролетта и есента са сравнително топли, а през зимата вали сняг, но не е много сурова. Най-обилни валежи от дъжд има през май, а юли и август са най-горещи. При хубаво време има ясна видимост към Средна Стара планина на юг – от връх Бузлуджа на изток през Шипка, Триглав и Ботев.

Река Мъгъра, която се влива в язовир „Стамболийски“, е прорязала живописен дълбок пролом през скалите, с вирове и водопади.

ИсторияРедактиране

Край селото са разкрити останки от късноантична крепост с църква, функционирала от VI до началото на VII век.[1]

Името на селото се среща в турски регистри още от XV век, а за произхода на името се предполага, че идва от старобългарската дума „крамола“ – свада, война.

Култура и религииРедактиране

В селото има читалище, библиотека, църква, училище и детска градина. Читалище „Напредък“ е отдавнашен културен център с местно значение – през 2007 г. навърши 120 години; с богата библиотека и пет певчески състава: мъжка вокална група, група за стари градски песни, детска вокална група, група за изворен фолклор, група за църковно-славянски песнопения. Активен член на УС на читалището е Борислава Мънкова. В местното Средищно училище от I до VIII клас се обучават децата от четири села на Севлиевска община – Крамолин, Агатово, Малък Вършец и Градище. Селската църква е построена след Освобождението на България върху основите на стара църковна постройка. Реставрирана е през 2004 – 2005 г. В селото живеят християни и мюсюлмани.

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Археологичният обект „Градът“ се намира на 3,5 км югоизточно от селото. Там се открояват останки от крепостни стени, средновековни църкви и болярски замък. Естествената защита на местността е осигурена от 90-метрови отвесни скали, спускащи се към река Мъгър от север. Има достъп само от запад. В подножието на върха са разкрити три пещи за производство на строителна керамика. Археологически проучвания на местността са правени от специалистите в Историческия музей Севлиево през 80-те години на ХХ век. Предполага се, че крепостта е съществувала по времето на Второто българско царство – XII – XIV век. Крепостните съоръжения са градени от добре обработени камъни, споени с бял хоросан. Около останките на едната църква са разкрити останки от християнски некропол с над сто погребения. Има добре запазени стени с височина над три метра, сводове и основи на църкви. От скалния венец се отрива прекрасна гледка към долината на река Мъгър и язовир „Стамболийски“. Обекта се достига лесно по черен път, указан с табели. Има изградено място за пикник с навес и маса с пейки, но наблизо няма водоизточник за питейна вода.
  • В Крамолин фунционира уникален частен музей. Собственикът е събрал сечива, предмети от бита и други старинни вещи от българската история и е превърнал плевнята си в своеобразна изложбена зала. Сам той посреща гостите и разказва за произхода и предназначението на предметите. Може да се посети след предварителна уговорка.
  • Част от землището на село Крамолин попада в района на Деветашкото плато, където се срещат интересни карстови обекти: „Въртопите“ – понори с различна дълбочина, в дъното на които има подземни реки (които се чуват при по-висока вода) се намират сред нивите в посока Горско Сливово. Не са пригодени за туристически посещения.
  • Язовир „Александър Стамболийски“ е местност с много частни вили, почивни станции на фирми, места за риболов, възможности за водни спортове и плаж.
  • Язовир „Бритянов кат“ доскоро е използван за напояване, а сега този микроязовир е зарибен и предоставя възможности за риболов срещу заплащане. Намира се в посока Агатово, отбива се по черен път вдясно през сливовите градини.

Редовни събитияРедактиране

Съборът на селото се провежда ежегодно на Спасовден – обикновено през първите събота и неделя на юни.

ЛичностиРедактиране

В Крамолин са родени:

Местна кухняРедактиране

  • Плакенда – празнична крамолинска баница. Приготвя се по стара рецепта: замесеното тесто с точилка се разстила на синията във формата на кръг с дебелина един пръст. От средата към краищата с угрибката се нарязва на осем парчета, като по средата се оставя цял кръг, голям колкото тепсията, в която ще се пече. Всяко парче поотделно се разточва, слага се масло и сирене и се захлупва върху средния кръг. Накрая баницата се намазва с яйце и се пече.

ИзточнициРедактиране

  1. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 117 – 118.
  2. Ботевият четник