Крамолѝн е село в Северна България, община Севлиево, област Габрово.

Крамолин
Общи данни
Население 382 души[1] (15 юни 2020 г.)
8,51 души/km²
Землище 44,873 km²
Надм. височина 396 m
Пощ. код 5429
Тел. код 067304
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 39431
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Крамолин
Симеон Генов
(ПЗ)

ГеографияРедактиране

Село Крамолин се намира на около 13 km северно от град Севлиево, 30 km източно от град Ловеч, 22 km югозападно от град Павликени и 35 km северозападно от центъра на град Габрово. Разположено е в Средния Предбалкан, в Деветашкото плато[2], на около 2,5 km северно от река Мъгъра, течаща на изток в дълбока долина и вливаща се в язовир „Александър Стамболийски“ на около 4 km югоизточно от селото. Преобладаващият наклон на терена е на юг-югоизток, надморската височина в центъра на Крамолин е около 417 m, нараства до около 450 m на север и на запад и 480 m на северозапад, а намалява до около 390 – 400 m на юг и 370 m на югоизток. Върхът на възвишението Мешелика северозападно край селото е с надморска височина 520,4 m, а на възвишението Куклица около 2 km изток-североизточно – 525,2 m.[3]. Климатът е умереноконтинентален, почвите са главно еродирани сиви горски[2].

През Крамолин минават и се пресичат два третокласни пътя:

Най-близката до Крамолин железопътна гара е гарата в Павликени на Главната железопътна линия № 2 София – Варна.

В землището на Крамолин, на около 2,5 km запад-северозападно от селото, има язовир с площ около 22 ha[4], построен на река Кайнарка, ляв приток на река Мъгъра.

В извънселищната територия на селото значителна част от земята е обработваема (ниви, лозя, овощни градини), но също така има и много гори и пасища.

Населението на село Крамолин, наброявало 2026 души при преброяването към 1934 г., намалява до 906 към 1985 г., 695 към 2001 г. и 339 (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.[5]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 399 лица, за 228 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 138 – към „турска“, за 21 – към ромска, за 3 – не се самоопределят и за 9 не е даден отговор.[6]

ИсторияРедактиране

В района на селото са намерени останки от три антични селища и от антична u средновековна крепост[2][7] с църква, функционирала от VI до началото на VII век[8].

Находки от каменни сечива, железни върхове на копия и стрели, бронзови брадвички, съхранявани в Историческия музей в Севлиево, показват, че тези земи са били обитавани от хора още по време на новокаменната, бронзовата и желязната епоха. В землището на селото има тракийски надгробни могили. Многобройни са находките от монети – колективни и единични, от времето на Филип Македонски (359 – 336 г. пр.н.е.), на римските императори Септимий Север (146 – 211 г.), Елагабал, Гордиан, Аврелиан, на българския цар Иван Шишман, на султаните Мустафа ІІІ, Махмуд ІІ, Абдул Меджид и други.[7]

С името Кърамолин (Крамолина) селото се споменава в османотурски документи от 1430 г., като Гърамолин – от 1618 г. и като Карамулин – от 1638 г.[2][7]

Предполага се (професор Н. Ковачев), че името на селото е свързано със старобългарската дума „крамола“ – свада, война, както и че (Йордан Заимов) е свързано с изчезналото лично име Крамолин.[7]

Село Крамолин от чисто християнско и българско при завоюването на България от османските турци, с течение на времето през XV век и по-нататък става смесено българо-турско. Дали е имало колонизация на мюсюлманско население или появата на мюсюлманите е свързана с ислямизация и асимилация на местно християнско население не може да се каже със сигурност поради липса на извори. През XVIII век мюсюлманите добиват числен превес. След чумните епидемии в началото на ХІХ век обаче българите християни отново стават преобладаващата част от населението.[7]

Предполага се, че българската църква в Крамолин се е запазила и продължила да съществува и след османското завоевание.[7] През 1843 г. е построена църква, която поради слабите ѝ основи е съборена и северно от основите ѝ през 1903 г. е построена църквата „Свето Възнесение“.[9]

Архивни документиРедактиране

Във фондовете на Държавния архив Габрово[10] се съхраняват документи от съответни периоди и промени в наименованието на фондообразувателя на/за:

  • Кредитна кооперация „Съгласие“ – с. Крамолин, Габровско; фонд 169K; 1914 – 1944;[11] и фонд 959; 1941 – 1980;[12]
  • Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – с. Крамолин, Габровско; фонд 343; 1945 – 1995;[13]
  • Народно начално училище – с. Крамолин, Габровско; фонд 366K; 1890 – 1944;[14]
  • Народна смесена прогимназия – с. Крамолин, Габровско; фонд 367K; 1907 – 1944;[15]
  • Народно основно училище – с. Крамолин, Габровско; фонд 942; 1931 – 1992;[16]
  • Училище за глухи деца – с. Крамолин, Габровско; фонд 558; 1955 – 1970;[17]
  • Дом за деца и юноши – с. Крамолин, Габровско; фонд 1519; 1970 – 1994;[18]
  • Участъкова здравна служба – с. Крамолин, Габровско; фонд 386K; 1922 – 1944;[19] и фонд 1609; 1942 – 1979;[20]
  • Народно читалище „Напредък“ – с. Крамолин, Габровско; фонд 445K; 1897 – 1944;[21] и фонд 863; 1944 – 1978;[22]
  • Районна лозаро-винарска производителна кооперация „Виненка“ – с. Коевци (с. Крамолин), Габровско; фонд 629K; 1939 – 1945; и фонд 20; 1943 – 1951;[23]
  • Местна земеделско-стопанска задруга – с. Крамолин, Габровско; фонд 739K; 1936 – 1950;[24]
  • Пчеларско дружество „Надежда“ – с. Крамолин, Габровско; фонд 740K; 1912 – 1947;[25]
  • Трудово-производителна кооперация „Георги Димитров“ – с. Крамолин, Габровско; фонд 949; 1947 – 1976;[26]

РелигииРедактиране

В селото се изповядват православно християнство и ислям.

Обществени институцииРедактиране

Село Крамолин към 2020 г. е център на кметство Крамолин.[27][28]

В село Крамолин към 2020 г. има:

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Археологичният обект „Градът“ се намира на 3,5 км югоизточно от селото. Там се открояват останки от крепостни стени, средновековни църкви и болярски замък. Естествената защита на местността е осигурена от 90-метрови отвесни скали, спускащи се към река Мъгър от север. Има достъп само от запад. В подножието на върха са разкрити три пещи за производство на строителна керамика. Археологически проучвания на местността са правени от специалистите в Историческия музей Севлиево през 80-те години на ХХ век. Предполага се, че крепостта е съществувала по времето на Второто българско царство – XII – XIV век. Крепостните съоръжения са градени от добре обработени камъни, споени с бял хоросан. Около останките на едната църква са разкрити останки от християнски некропол с над сто погребения. Има добре запазени стени с височина над три метра, сводове и основи на църкви. От скалния венец се отрива прекрасна гледка към долината на река Мъгър и язовир „Стамболийски“. Обекта се достига лесно по черен път, указан с табели. Има изградено място за пикник с навес и маса с пейки, но наблизо няма водоизточник за питейна вода.
  • В Крамолин фунционира уникален частен музей. Собственикът е събрал сечива, предмети от бита и други старинни вещи от българската история и е превърнал плевнята си в своеобразна изложбена зала. Сам той посреща гостите и разказва за произхода и предназначението на предметите. Може да се посети след предварителна уговорка.
  • Част от землището на село Крамолин попада в района на Деветашкото плато, където се срещат интересни карстови обекти: „Въртопите“ – понори с различна дълбочина, в дъното на които има подземни реки (които се чуват при по-висока вода) се намират сред нивите в посока Горско Сливово. Не са пригодени за туристически посещения.
  • Язовир „Александър Стамболийски“ е местност с много частни вили, почивни станции на фирми, места за риболов, възможности за водни спортове и плаж.
  • Язовир „Бритянов кат“ доскоро е използван за напояване, а сега този микроязовир е зарибен и предоставя възможности за риболов срещу заплащане. Намира се в посока Агатово, отбива се по черен път вдясно през сливовите градини.

Редовни събитияРедактиране

Съборът на селото се провежда ежегодно на Спасовден – обикновено през първите събота и неделя на юни.

ЛичностиРедактиране

В Крамолин са родени:

Местна кухняРедактиране

  • Плакенда – празнична крамолинска баница. Приготвя се по стара рецепта: замесеното тесто с точилка се разстила на синията във формата на кръг с дебелина един пръст. От средата към краищата с угрибката се нарязва на осем парчета, като по средата се оставя цял кръг, голям колкото тепсията, в която ще се пече. Всяко парче поотделно се разточва, слага се масло и сирене и се захлупва върху средния кръг. Накрая баницата се намазва с яйце и се пече.

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. а б в г Енциклопедия "България", том 3, стр. 592, Издателство на БАН, София, 1982 г.
  3. Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-027.jpg
  4. „Агенция по геодезия, картография и кадастър, Кадастрална карта на България, село Крамолин, поземлен имот 39431.108.247, язовир“, архив на оригинала от 8 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180908161738/https://kais.cadastre.bg/bg/Map, посетен 8 септември 2018 
  5. Справка за населението на с. Крамолин, общ. Севлиево, обл. Габрово
  6. Етнически състав на населението на България – 2011 г., община Севлиево, село Крамолин
  7. а б в г д е Блог на Петко Недялков, септември 2015 г.; „Исторически очерци за миналото на селищата от Севлиевска община. Крамолин“
  8. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I–IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 117 – 118.
  9. Фонд № 405К; Църковно настоятелство при църквата „Св. Възнесение“ – с. Крамолин, Габровско (1843 – 1944)
  10. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово, Списък на фондове
  11. Фонд № 169К; Кредитна кооперация „Съгласие“ – с. Крамолин, Габровско (1914 – 1944)
  12. Фонд № 959; Потребителна кооперация „Съгласие“ – с. Крамолин, Габровско (1945 – 1980)
  13. Фонд № 343; Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) – с. Крамолин, Габровско (1945 – 1995)
  14. Фонд № 366К; Народно начално училище – с. Крамолин, Габровско (1890 – 1944)
  15. Фонд № 367К; Народна смесена прогимназия – с. Крамолин, Габровско (1907 – 1944)
  16. Фонд № 942; Народно основно училище – с. Крамолин, Габровско (1944 – )
  17. Фонд № 558; Училище за глухи деца – с. Крамолин, Габровско (1955 – 1970)
  18. Фонд № 1519; Дом за деца и юноши – с. Крамолин, Габровско (1970 – 1994)
  19. Фонд № 386К; Участъкова здравна служба – с. Крамолин, Габровско (1922 – 1944)
  20. Фонд № 1609; Селски здравен участък – с. Крамолин, Габровско (1944 – 2000)
  21. Фонд № 445К; Народно читалище „Напредък“ – с. Крамолин, Габровско (1892 – 1944)
  22. Фонд № 863; Народно читалище „Напредък“ – с. Крамолин, Габровско (1944-)
  23. Фонд № 20; Районна лозаро-винарска кооперация „Виненка“ – с. Крамолин, Габровско (1945 – 1950)
  24. Фонд № 739К; Местна земеделско-стопанска задруга – с. Крамолин, Габровско (1936 – 1944)
  25. Фонд № 740К; Пчеларско дружество „Надежда“ – с. Крамолин, Габровско (1912 – 1944)
  26. Фонд № 949; Трудово-производителна кооперация „Георги Димитров“ – с. Крамолин, Габровско (1951 – 1976)
  27. Справка за събитията за кметство Крамолин
  28. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Габрово, кметство Крамолин
  29. Детайлна информация за читалище „Напредък – 1887“, село Крамолин, община Севлиево, област Габрово
  30. Информационна карта за 2019 г., читалище „Напредък – 1887“, село Крамолин, община Севлиево, област Габрово
  31. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Свети Солунски братя“, село Крамолин, община Севлиево, област Габрово
  32. Българска православна църква, Структура, Епархии, Великотърновска епархия, Храмове, Севлиевска духовна околия, село Крамолин.
  33. Регистър на детските градини в България, област Габрово, община Севлиево, село Крамолин
  34. Български пощи, Пощенски станции, област Габрово, 5429 Крамолин
  35. Ботевият четник