Отваря главното меню

Алексо Василев е български зограф от Дебърската художествена школа.[1]

Алексо Василев
български зограф
Роден
Починал
1914 г. (60 г.)

БиографияРедактиране

Роден е в 1854 година в голямата мияшка паланка Галичник.[1][2] Ученик е на Христо Макриев.[2] Заедно с Кузман Макриев работят из серските села.[2] С Кузман Макриев и Епифаний Христов работят в църквата „Успение Богородично“ в Дебър.[1]

Към 1880 година с Никола Янев и Евгений Попкузманов рисува църквата „Свети Спас“ в село Кътина.[2][3] На западната стена отвътре има надпис „Кой исписалъ църквата Никола Ѧновъ Евгениѧ п. КȢзмановъ Алексо Василовъ Дебрели: о: с: Галичникъ“. Със стенописи са покрити стените, таванът и куполите. Дело на Никола Янев са изображенията в южния певник – светците Георги, Теодор Стратилат, Тарах, Сергий, Никита и Меркурий с Христос Вседържител над тях в купола, евангелисти и пророци. Останалите стенописи са дело на Алексо Василев и Евгений Попкузманов. На южната стена са светците Пантелеймон, Трифон, Стилиян, Теопемп, Агапий, Константин и Елена, на северната – Сава, Антоний, Козма и Дамян, Никита, Артемий и Прокопий, Петър Александрийски с Христос, а на западната – Йосиф, Йон, Дамаскин, Пахомий, ангел, Арсений Нови, Симеон Дивногорец, Взятие Илино, Анастас и Марина. Фигурите са с обикновен колорит и излъчват суровост. Като величина са по-големи от естествената и са несъразмерни и разкривени.[3]

В 1885 – 1886 година работи в Балей, Раковица и в „Свети Георги“ в Шеф, Видинско с Данаил Несторов.[4][2] В 1887 година е в „Свети Георги“ в Призрен заедно с Кузман Макриев.[2] В 1899 - 1900 година рисува олтарните икони за „Св. св. Константин и Елена“ във Враца.[2] На Алеко Василев са някои от иконите от „Света Петка Самарджийска“ в София, като тези на Свети Спиридон и Света Петка, пренесени в новата „Света Параскева“, „Света Троица“ в Драгалевци и църквата „Свети Никола“ в Рила (1892), където изрисува и стенописите, а на иконата на Христос се подписва „Изъ рȢки Алекси Василевъ“.[2] На Алексо Василев са и стенописите в „Свети Спас“, която е съборена през Втората световна война, и в притвора на „Света Петка Самарджийска“, също съборен.[2]

В 1891 – 1892 година работи в Плевенско.[2] От 1900 до 1908 година работи из Плевенско с Нестор Траянов, Данаил Несторов и Овентий Исачев.[5] В 1900 година Данаил, подпомаган от Овентий и Алеко, под надзора на Нестор прави иконите за плевенската църква „Света Троица“.[4]

Синът му Георги Алексов, роден в 1886 година, учи при него и също работи като зограф.[2]

БележкиРедактиране

  1. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 218.
  2. а б в г д е ж з и к л Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 225.
  3. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 229.
  4. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 224.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 223.