Нестор Траянов

Нестор Траянов
	Нестор Траянов
български зограф
Роден	1840 г. Галичник, Османска империя
Починал	1919 г. (79 г.) Галичник, Кралство на сърби, хървати и словенци
Семейство
Подпис
	Нестор Траянов в Общомедия

Нестор Траянов (Трайков) Фръчковски е български творец, иконописец от Македония, зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род. Стилът на Нестор и на синовете му се отличава от традиционния на дебърските зографи – той е по-натуралистичен и се доближава до работите на академично обучените художници.^[1]

Биография редактиране

Иконата на Свети Георги в църквата „Свети Георги“ в скопското село Блаце

Нестор Траянов е роден в 1840 година в голямата мияшка паланка Галичник, тогава в Османската империя.^[2] Баща му е резбарят Траян Негриев. Нестор Траянов учи иконопис при братовчед си Христо Макриев^[2] и работи като иконописец 55 години. Негов син е известният български зограф Данаил Несторов, с когото често работи из България и Влашко.^[3]

Нестор става самостоятелен майстор към 25-ата си година.^[2] Една от първите му икони – на Свети Георги от църквата „Свети Георги“ в скопското село Блаце, подписана „...из руки зограф Нестор из Галичник лета 1866 месец априлия ден 21“, показва начинаещ даровит майстор.^[2] Работи често с Михаил Гюрчинов и тайфата му. Заедно работят в старата църква в Гостивар към 1860 година, в „Света Марина“ в Зубовце и в Лешочкия манастир.^[4] Нестор работи из Македония докъм 1869 година, когато се мести в Пловдивско с тайфата на Христо Макриев.^[2] В 1870 година рисува стенописите в „Свети Димитър“ в Абрашларе, където се подписва „...лета 1869 из руки Нестор Трайкович Дебрали“.^[2]^[5] В 1980 година тези стенописи се демонтирани.^[6]

Около 1874 година Нестор Траянов и Пане Гюрчинов изписват иконостасите в „Света Троица“ в Роглево (1870), „Възнесение Господне“ в Раяц (1870), „Света Троица“ в Мокране (1872) и „Св. св. Петър и Павел“ в Кобишница (1874) в Тимошка Крайна. Тук влизат в конфликст с епископ Евгений Тимошки, който остро осъжда живописта в Мокране, като не отговоряща на модерния вкус. Дебърските майстори пък го обвиняват пред населението, че иска да ги покатоличи и да остави „швабите“ да рисуват икони по църквите.^[7]

„Иисус Христос“ от „Света Троица“ в Мокране, около 1874 г.
„Свети Безсребреници“ от „Възнесение Господне“ в Раяц, около 1874 г.
„Свети Георги и Свети Димитър“ „Св. св. Петър и Павел“ в Кобишница, около 1874 г.

В 1873 – 1874 година с Михаил, Пане и Теофил Гюрчинови работят в Нигрита, Ксанти и Ксантийско, Гюмюрджинско и в „Свети Георги“ в Даръдере.^[2]^[4] Нестор Траянов замества Михаил след смъртта му в 1874 година.^[2]^[4] След това тайфата се мести в Южна България след Освобождението. Присъединяват се към тайфата на Христо Макриев. Христо заедно с Нестор, Исай Макриев и Кузман Макриев рисува в църквите „Свети Георги“ и „Света Петка“ в Пловдив и по околните села.^[8]^[2] Работят в църквите в Куклен и Катуница, Пловдивско.^[8] В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в Стара планина. Към тях по това време се присъединява Нестор Траянов, с когото в 1891 година работят големите икони в църквата „Свети Никола“ в Карлово^[9]^[8] и във „Възнесение Господне“ в Михилци, „Света Троица“ в Богаз, „Свети Архангел Михаил“ в Доганджии, в Клисура и Клисурско, Сопот, в „Света Богородица“ в Калофер, в Нова Загора и околните села.^[8] Работят в църквата „Света Неделя“ в София, а също така във Сопот, където рисуват иконите за старата църква при метоха,^[2] Аджар, Калофер и други.^[4] Работят в Баня, Синджирлии и Радилово.^[9]

Две години работят в Сливен, където изписват иконите за храма „Свети Никола“ в Клуцохор, подписани единствено от Христо Макриев. Тайфата работи и иконите за „Св. св. Кирил и Методий“ в Блатец, както и за Станимака, Куклен, „Света Фотиния“ във Фердинандово, „Свети Илия“ в Извор и Даръдере.^[9]

Нестор Траянов работи в църквата „Свети Никола“ в Лом – иконата на Света Богородица е надписана „Из рука Нестор Трайков Дебрали 1886“.^[9] Със сина си Данаил изписва и иконите за „Успение Богородично“.^[10]^[11] От Лом заминава за Влашко в 1886 г. заедно със сина си Данаил и племенника си Овентий Исачев.^[9] Среща се с извикалия го за работа във Влашко Йосиф М. Гюрчинов и работи из Влашко до 1894 г.^[9] Рисува иконите в село Фънтънеле, разположено срещу Свищов и в „Свети Николай“ в българското село Гаурич, в „Свети Георги“ в Драчя, в Ложе, Александрийско, в Шопия, в Урзикуца, във Вишна, Корабийско и в Занога.^[9]

В 1895 г. се връща в България. Рисува иконите за храмовете в Никопол, за „Свети Архангел Михаил“ в Гаврен, в „Света Троица“ в Лозица, в „Свети Димитър“ в Бяла вода, в „Успение Богородично“ в Тръстеник, в махалата Търнето, източно от Роман и в „Свети Иван Рилски“ в Драгомирово.^[9]

В 1895 година работи заедно с Кузман Макриев и Макрий Кузманов в „Света Богородица“ в Горна Оряховица.^[12] В периода 1893 – 1897 година вече с Данаил Несторов те рисуват иконите и стенописите в църквата „Свети Василий“ в Лясковец.^[12]^[2]

В 1898 – 1899 година работи малки икони и стенописи в свищовските храмове „Св. св. Кирил и Методий“, „Света Троица“ – над 120 празнични икони, „Свето Преображение Господне“ – около 60 празнични икони. В Свищов работи заедно с Данаил Несторов и Георги Исачев и в гробищната църква „Свети Дух“.^[9] В същото време рисува и иконите за „Свети Архангел Михаил“ в Бурумлии и в църквата на Разсоха с Георги Исачев.^[9]

От 1900 до 1908 година Нестор работи из Плевенско с Данаил Несторов и Овентий Исачев, като понякога им помага и Алексо Василев.^[9] Според Асен Василиев „Групата на Нестор Траянов представлява типичен пример на колективно единство и съгласуване на творческите им възгледи и технически възможности“.^[9]

В 1908 година Нестор се оттегля от ръководството на тайфата и се оттегля в Галичник. Поддържа българското църковно и просветно дело.^[9] В 1917 година Нестор подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.^[13]

Умира в 1919 година.^[9]