Отваря главното меню

Нестор Траянов (Трайков) Фръчковски е български творец, иконописец от Македония, зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род. Стилът на Нестор и на синовете му се отличава от традиционния на дебърските зографи – той е по-натуралистичен и се доближава до работите на академично обучените художници.[1]

Нестор Траянов
български зограф
Роден
Починал
1919 г. (79 г.)
Подпис Nestor Traykov Signature (vectorized).svg
Нестор Траянов в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Иконата на Свети Георги в църквата „Свети Георги“ в скопското село Блаце

Нестор Траянов е роден в 1840 година в голямата мияшка паланка Галичник, тогава в Османската империя.[2] Баща му е резбарят Траян Негриев. Нестор Траянов учи иконопис при братовчед си Христо Макриев[2] и работи като иконописец 55 години. Негов син е известният български зограф Данаил Несторов, с когото често работи из България и Влашко.[3]

Нестор става самостоятелен майстор към 25-тата си година.[2] Една от първите му икони – на Свети Георги от църквата „Свети Георги“ в скопското село Блаце, подписана „...из руки зограф Нестор из Галичник лета 1866 месец априлия ден 21“, показва начинаещ даровит майстор.[2] Работи често с Михаил Гюрчинов и тайфата му. Заедно работят в старата църква в Гостивар към 1860 година, в „Света Марина“ в Зубовце и в Лешочкия манастир.[4] Нестор работи из Македония докъм 1869 година, когато се мести в Пловдивско с тайфата на Христо Макриев.[2] В 1870 година рисува стенописите в „Свети Димитър“ в Абрашларе, където се подписва „...лета 1869 из руки Нестор Трайкович Дебрали“.[2][5] В 1980 година тези стенописи се демонтирани.[6]

В 1873 – 1874 година с Михаил, Пане и Теофил Гюрчинови работят в Нигрита, Ксанти и Ксантийско, Гюмюрджинско и в „Свети Георги“ в Даръдере.[2][4] Нестор Траянов замества Михаил след смъртта му в 1874 година.[2][4] След това тайфата се мести в Южна България след Освобождението. Присъединяват се към тайфата на Христо Макриев. Христо заедно с Нестор, Исай Макриев и Кузман Макриев рисува в църквите „Свети Георги“ и „Света Петка“ в Пловдив и по околните села.[7][2] Работят в църквите в Куклен и Катуница, Пловдивско.[7] В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в Стара планина. Към тях по това време се присъединява Нестор Траянов, с когото в 1891 година работят големите икони в църквата „Свети Никола“ в Карлово[8][7] и във „Възнесение Господне“ в Михилци, „Света Троица“ в Богаз, „Свети Архангел Михаил“ в Доганджии, в Клисура и Клисурско, Сопот, в „Света Богородица“ в Калофер, в Нова Загора и околните села.[7] Работят в църквата „Света Неделя“ в София, а също така във Сопот, където рисуват иконите за старата църква при метоха,[2] Аджар, Калофер и други.[4] Работят в Баня, Синджирлии и Радилово.[8]

Две години работят в Сливен, където изписват иконите за храма „Свети Никола“ в Клуцохор, подписани единствено от Христо Макриев. Тайфата работи и иконите за „Св. св. Кирил и Методий“ в Блатец, както и за Станимака, Куклен, „Света Фотиния“ във Фердинандово, „Свети Илия“ в Извор и Даръдере.[8]

Нестор Траянов работи в църквата „Свети Никола“ в Лом – иконата на Света Богородица е надписана „Из рука Нестор Трайков Дебрали 1886“.[8] Със сина си Данаил изписва и иконите за „Успение Богородично“.[9][10] От Лом заминава за Влашко в 1886 г. заедно със сина си Данаил и племенника си Овентий Исачев.[8] Среща се с извикалия го за работа във Влашко Йосиф М. Гюрчинов и работи из Влашко до 1894 г.[8] Рисува иконите в село Фънтънеле, разположено срещу Свищов и в „Свети Николай“ в българското село Гаурич, в „Свети Георги“ в Драчя, в Ложе, Александрийско, в Шопия, в Урзикуца, във Вишна, Корабийско и в Занога.[8]

В 1895 г. се връща в България. Рисува иконите за храмовете в Никопол, за „Свети Архангел Михаил“ в Гаврен, в „Света Троица“ в Лозица, в „Свети Димитър“ в Бяла вода, в „Успение Богородично“ в Тръстеник, в махалата Търнето, източно от Роман и в „Свети Иван Рилски“ в Драгомирово.[8]

В 1895 година работи заедно с Кузман Макриев и Макрий Кузманов в „Света Богородица“ в Горна Оряховица.[11] В периода 1893 – 1897 година вече с Данаил Несторов те рисуват иконите и стенописите в църквата „Свети Василий“ в Лясковец.[11][2]

В 1898 – 1899 година работи малки икони и стенописи в свищовските храмове „Св. св. Кирил и Методий“, „Света Троица“ – над 120 празнични икони, „Свето Преображение Господне“ – около 60 празнични икони. В Свищов работи заедно с Данаил Несторов и Георги Исачев и в гробищната църква „Свети Дух“.[8] В същото време рисува и иконите за „Свети Архангел Михаил“ в Бурумлии и в църквата на Разсоха с Георги Исачев.[8]

От 1900 до 1908 година Нестор работи из Плевенско с Данаил Несторов и Овентий Исачев, като понякога им помага и Алексо Василев.[8] Според Асен Василиев „Групата на Нестор Траянов представлява типичен пример на колективно единство и съгласуване на творческите им възгледи и технически възможности“.[8]

В 1908 година Нестор се оттегля от ръководството на тайфата и се оттегля в Галичник. Поддържа българското църковно и просветно дело.[8] В 1917 година Нестор подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[12]

Умира в 1919 година.[8]

ГалерияРедактиране

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Блаже
(ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Негрий Блажев
(1783 — 1843)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Макрий Негриев
(около 1800 — 1859)
 
 
 
 
 
Траян Негриев
(1809/1810 — 1883/1884)
 
 
 
 
 
Гюрчин Негриев
(1811/1812 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Макриев
(1841 — 1893)
 
Исай Макриев
(1843 — 1881)
 
Кузман Макриев
(1844 — 1899)
 
Серафим Макриев
(1845 — 1869)
 
Нестор Траянов
(1841 — 1919)
 
Евтим Траянов
 
Велян Траянов
 
Михаил Гюрчинов
(1839 — 1874)
 
Теофил Гюрчинов
(1845 — 1874)
 
Пане Гюрчинов
(1847 — 1892)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Епифаний Христов
(1860 — 1906)
 
Дамян Христов
 
Апостол Христов
(1877 — 1947)
 
Овентий Исачев
(1862 — 1918)
 
Георги Исачев
(1878 — 1953)
 
Макрий Кузманов
(1864 — 1899)
 
Янко Кузманов
(1878 — ?)
 
Негрий Несторов
(1864 — 1885)
 
Данаил Несторов
(1870 — ?)
 
Йосиф Михайлов
(1865 — 1896)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Исай Георгиев
 
Кирил Георгиев
 
Аспарух Георгиев
 
Кузман Янков
 
 
 
 
 
Никола Данаилов
 
Лазар Данаилов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Пефев
(1899 — 1988)
 
Иван Пефев
 
Христо Дамянов
 
Денко Дамянов
 
Христо Апостолов
(1896 — 1963)
 
Михаил Апостолов
 
Асен Апостолов
 
Кузман Фръчкоски
 
Данаил Фръчковски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Фръчковски
(р. 1957)
 


БележкиРедактиране

  1. Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 16.
  2. а б в г д е ж з и к л Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 222.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 224.
  4. а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 225.
  5. Димова, Добринка. Ето как брезовци празнуват Великден. // Plovdiv Now, 8 април 2014. Посетен на 2 април 2019.
  6. Църквата „Свети Димитър“ в Брезово навършва 170 години. // Българско национално радио, 26 октомври 2013. Посетен на 2 април 2019.
  7. а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 217.
  8. а б в г д е ж з и к л м н о Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 223.
  9. Забележителности. // Общинска администрация Лом. Посетен на 16 декември 2015.
  10. Катедрален храм „Успение Богородично“ – Лом. // Grabo.bg. Посетен на 16 декември 2015.
  11. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 218.
  12. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 606.