Нестор Траянов
Нестор Траянов (Трайков) Фръчковски е български творец, иконописец от Македония, зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род. Стилът на Нестор и на синовете му се отличава от традиционния на дебърските зографи – той е по-натуралистичен и се доближава до работите на академично обучените художници.[1]
| Нестор Траянов | |
| български зограф | |
| Роден |
1840 г.
|
|---|---|
| Починал | 1919 г.
|
| Подпис | .svg){kind=small} |
| Нестор Траянов в Общомедия | |
Биография
редактиране
Нестор Траянов е роден в 1840 година в голямата мияшка паланка Галичник, тогава в Османската империя.[2] Баща му е резбарят Траян Негриев. Нестор Траянов учи иконопис при братовчед си Христо Макриев[2] и работи като иконописец 55 години. Негов син е известният български зограф Данаил Несторов, с когото често работи из България и Влашко.[3]
Нестор става самостоятелен майстор към 25-ата си година.[2] Една от първите му икони – на Свети Георги от църквата „Свети Георги“ в скопското село Блаце, подписана „...из руки зограф Нестор из Галичник лета 1866 месец априлия ден 21“, показва начинаещ даровит майстор.[2] Работи често с Михаил Гюрчинов и тайфата му. Заедно работят в старата църква в Гостивар към 1860 година, в „Света Марина“ в Зубовце и в Лешочкия манастир.[4] Нестор работи из Македония докъм 1869 година, когато се мести в Пловдивско с тайфата на Христо Макриев.[2] В 1870 година рисува стенописите в „Свети Димитър“ в Абрашларе, където се подписва „...лета 1869 из руки Нестор Трайкович Дебрали“.[2][5] В 1980 година тези стенописи се демонтирани.[6]
Около 1874 година Нестор Траянов и Пане Гюрчинов изписват иконостасите в „Света Троица“ в Роглево (1870 - 1873), „Възнесение Господне“ в Раяц (1870), „Света Троица“ в Мокране (1872) и „Св. св. Петър и Павел“ в Кобишница (1874) в Тимошка Крайна. Тук влизат в конфликст с епископ Евгений Тимошки, който остро осъжда живописта в Мокране, като не отговоряща на модерния вкус. Дебърските майстори пък го обвиняват пред населението, че иска да ги покатоличи и да остави „швабите“ да рисуват икони по църквите.[7] Дебърските майстори носят в североизточна Сърбия левантинската барокова иконописна традиция и програмното разбиране на православния иконостас като отворена структура.[8]
-
„Иисус Христос“ от „Света Троица“ в Мокране, около 1874 г. -
„Свети Безсребреници“ от „Възнесение Господне“ в Раяц, около 1874 г. -
„Свети Георги и Свети Димитър“ от „Св. св. Петър и Павел“ в Кобишница, около 1874 г.
В 1873 – 1874 година с Михаил, Пане и Теофил Гюрчинови работят в Нигрита, Ксанти и Ксантийско, Гюмюрджинско и в „Свети Георги“ в Даръдере.[2][4] Нестор Траянов замества Михаил след смъртта му в 1874 година.[2][4] След това тайфата се мести в Южна България след Освобождението. Присъединяват се към тайфата на Христо Макриев. Христо заедно с Нестор, Исай Макриев и Кузман Макриев рисува в църквите „Свети Георги“ и „Света Петка“ в Пловдив и по околните села.[9][2] Работят в църквите в Куклен и Катуница, Пловдивско.[9] В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в Стара планина. Към тях по това време се присъединява Нестор Траянов, с когото в 1891 година работят големите икони в църквата „Свети Никола“ в Карлово[10][9] и във „Възнесение Господне“ в Михилци, „Света Троица“ в Богаз, „Свети Архангел Михаил“ в Доганджии, в Клисура и Клисурско, Сопот, в „Успение Богородично“ в Калофер, в Нова Загора и околните села.[9] Работят в църквата „Света Неделя“ в София, а също така във Сопот, където рисуват иконите за старата църква при метоха,[2] Аджар, Калофер и други.[4] Работят в Баня, Синджирлии и Радилово.[10]
Две години работят в Сливен, където изписват иконите за храма „Свети Никола“ в Клуцохор, подписани единствено от Христо Макриев. Тайфата работи и иконите за „Св. св. Кирил и Методий“ в Блатец, както и за Станимака, Куклен, „Св. св. Константин и Елена“ във Фердинандово, „Свети Илия“ в Извор и Даръдере.[10]
Нестор Траянов работи в църквата „Свети Никола“ в Лом – иконата на Света Богородица е надписана „Из рука Нестор Трайков Дебрали 1886“.[10] Със сина си Данаил изписва и иконите за „Успение Богородично“.[11][12] От Лом заминава за Влашко в 1886 година заедно със сина си Данаил и племенника си Овентий Исачев.[10] Среща се с извикалия го за работа във Влашко Йосиф М. Гюрчинов и работи из Влашко до 1894 година.[10] Рисува иконите в „Успение Богородично“ в село Фънтънеле, разположено срещу Свищов и в „Свети Николай“ в българското село Гаурич, в „Свети Николай“ в Драча, в Ложе, Александрийско, в Шопия, в „Свети Георги“ в Урзикуца, във Вишна, Корабийско и в Занога.[10]
В 1895 година се връща в България. Рисува иконите за храмовете в Никопол, за „Свети Архангел Михаил“ в Гаврен, в „Света Троица“ в Лозица, в „Свети Димитър“ в Бяла вода, в „Успение Богородично“ в Тръстеник, в махалата Търнето, източно от Роман и в „Свети Иван Рилски“ в Драгомирово.[10]
В 1895 година работи заедно с Кузман Макриев и Макрий Кузманов в „Света Богородица“ в Горна Оряховица.[13] В периода 1893 – 1897 година вече с Данаил Несторов те рисуват иконите и стенописите в църквата „Свети Василий“ в Лясковец.[13][2]
В 1898 – 1899 година работи малки икони и стенописи в свищовските храмове „Св. св. Кирил и Методий“, „Света Троица“ – над 120 празнични икони, „Свето Преображение Господне“ – около 60 празнични икони. В Свищов работи заедно с Данаил Несторов и Георги Исачев и в гробищната църква „Свети Дух“.[10] В същото време рисува и иконите за „Свети Архангел Михаил“ в Бурумлии и в църквата на Разсоха с Георги Исачев.[10]
От 1900 до 1908 година Нестор работи из Плевенско с Данаил Несторов и Овентий Исачев, като понякога им помага и Алексо Василев.[10] Според Асен Василиев „Групата на Нестор Траянов представлява типичен пример на колективно единство и съгласуване на творческите им възгледи и технически възможности“.[10]
В 1908 година Нестор се оттегля от ръководството на тайфата и се оттегля в Галичник. Поддържа българското църковно и просветно дело.[10] В 1917 година Нестор подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[14]
Умира в 1919 година.[10]
- Икони от „Свети Георги“ в Златоград
-
„Свети Георги“ -
„Свети Йоан Кръстител“ -
„Св. св. Кирил и Методий“
Родословие
редактиране| Блаже (ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Негрий Блажев (1783 — 1843) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Макрий Негриев (около 1800 — 1859) | Траян Негриев (1809/1810 — 1883/1884) | Гюрчин Негриев (1811/1812 — ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Макриев (1841 — 1893) | Серафим Макриев (1845 — 1869) | Исай Макриев (1843 — 1881) | Кузман Макриев (1844 — 1899) | Велян Траянов | Евтим Траянов | Нестор Траянов (1841 — 1919) | Михаил Гюрчинов (1839 — 1874) | Теофил Гюрчинов (1845 — 1874) | Пане Гюрчинов (1847 — 1892) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Епифаний Христов (1860 — 1906) | Дамян Христов | Апостол Христов (1877 — 1947) | Овентий Исачев (1862 — 1918) | Георги Исачев (1878 — 1953) | Макрий Кузманов (1864 — 1899) | Янко Кузманов (1878 — ?) | Данаил Несторов (1870 — ?) | Негрий Несторов (1864 — 1885) | Йосиф Михайлов (1865 — 1896) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Пефев (1899 — 1988) | Иван Пефев | Христо Дамянов | Денко Дамянов | Христо Апостолов (1896 — 1963) | Михаил Апостолов | Асен Апостолов | Исай Георгиев | Кирил Георгиев | Аспарух Георгиев | Кузман Янков | Никола Данаилов | Лазар Данаилов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кузман Фръчкоски | Данаил Фръчковски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Любомир Фръчковски (р. 1957) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Гергова, Иванка, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 16.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 222.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 224.
- ↑ а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 225.
- ↑ Димова, Добринка. Ето как брезовци празнуват Великден // Plovdiv Now, 8 април 2014. Посетен на 2 април 2019.
- ↑ Църквата „Свети Димитър“ в Брезово навършва 170 години // Българско национално радио, 26 октомври 2013. Посетен на 2 април 2019.
- ↑ Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 22. (на сръбски)
- ↑ Даутовић, Вук. Црква Свете Тројице у Рогљеву // Макуљевић, Ненад (Ур.). Сакрална топографија Неготинске Крајине. Неготин, Музеј Крајине, 2012. с. 226. Посетен на 31 октомври 2024 г. (на сръбски)
- ↑ а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 217.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 223.
- ↑ Забележителности // Общинска администрация Лом. Посетен на 16 декември 2015.[неработеща препратка]
- ↑ Катедрален храм „Успение Богородично“ – Лом // Grabo.bg. Посетен на 16 декември 2015.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 218.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 606.