Овентий Исачев е български духовник, резбар и зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.[1]

Овентий Исачев
български зограф и духовник
Роден
1862 г.
Починал
18 ноември 1918 г. (56 г.)

Биография

редактиране

Роден е със светското име Методи Исаев (Исачев) Фръчковски в голямата мияшка паланка Галичник в 1862 година.[1] Син е на зографа Исаче Макриев.[1] Заедно си чичо си Кузман Макриев и братовчед си Макрий Кузманов изработва амвона и проскинитариите в катедралната църква „Успение Богородично“ във Варна и тримата работят в някои варненски села.[1][2]

В 1886 година заедно с Нестор Траянов и Данаил Несторов заминава за Влашко, където ги посреща извикалият ги Йосиф Михайлов. Работят във Влашко до 1894 година. Рисуват иконите в „Успение Богородично“ в село Фънтънеле, разположено срещу Свищов и в „Свети Николай“ в българското село Гаурич, в „Свети Николай“ в Драча, в Ложе, Александрийско, в Шопия, в „Свети Георги“ в Урзикуца, във Вишна, Корабийско и в Занога.[3]

През 1895 година се присъединява към тайфата на Кузман Макриев и Епифаний Христов и с нея работи в горнооряховските храмове „Свети Георги“ и „Света Богородица“, а от 1893 до 1897 година и в лясковските „Свети Атанасий“ и „Свети Василий“, чийто стенописи са унищожени от земетресението в 1913 година. В 1898 година рисуват икони за „Света Троица“ в Севлиево. На следната година тайфата на Епифаний Христов работи в „Свети Никола“ в Златарица[4][5] и в „Рождество Богородично“ в Елена, където остават до 1902 година. Рисуват икони в „Успение Богородично“ в Добри дял, в „Свети Димитър“ в Кесарево, в „Свети Георги“ в Беброво, в „Преображение Господне“ в Марян, „Свети Георги“ в Чаир (Камен), в Долна Оряховица. В 1904 година рисуват иконите в катедралния храм „Света Троица“ в Ловеч. След това в 1905 година работят отново в Лясковец, рисуват за църквата „Свети Георги“ в село Върбица, за „Свети Никола“ в Лясковец и за манастира „Свети Николай“ в Арбанаси.[4]

В 1900 година Данаил, подпомаган от Овентий и Алеко, под надзора на Нестор прави иконите за плевенската църква „Света Троица“.[6] От 1900 до 1905 година работи из Плевенско с Нестор Траянов, братовчед си Данаил Несторов и Алексо Василев.[3] Помага на Данаил за стенописите в църквата „Свети Никола“ в Ново село, Видинско.[6]

През 1905 г. Овентий се разболява и все по-трудно рисува. Решава да се запопи и се връща в Македония, където става български екзархийски архиерейски наместник в Галичник.[1][7]

След края на Първата световна война и изтеглянето на българските войски е убит в Галичник от сръбските власти заедно с други свещеници на 18 ноември 1918 година.[1][8][9] Според писмени и устни свидетелства на 5 ноември (18 ноември ст. ст.) 1918 г. сръбският околийски началник капитан Душан повиква отец Овентий в околийското управление и го задържа до вечерта, когато доведат още 3 видни жители на Галичник. Следващата вечер ги извеждат извън града. При висока скала, наречена Големи рид, ги измъчват, бият, а след това ги застрелват.[10]

В 2015 година, по разкази на жители на близкото село Ростуше, монаси от Бигорския манастир откриват останките и с помощта на професионален екип от полицейски служители, лекар и криминални инспектори, изваждат костите на мъчениците. Заедно с тях са открити и дула на пушки, катинар и ключ, няколко копчета и българска монета от 10 стотинки от 1913 година. Експертизата доказва, че датираните на повече от 70 години скелети са на мъже на средна възраст, измъчвани и разстреляни с френски и германски пушки, които в онова време използвала сръбската войска.[10]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Блаже
(ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Негрий Блажев
(1783 — 1843)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Макрий Негриев
(около 1800 — 1859)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Траян Негриев
(1809/1810 — 1883/1884)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гюрчин Негриев
(1811/1812 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Макриев
(1841 — 1893)
 
Серафим Макриев
(1845 — 1869)
 
Исай Макриев
(1843 — 1881)
 
 
 
 
 
Кузман Макриев
(1844 — 1899)
 
Велян Траянов
 
Евтим Траянов
 
Нестор Траянов
(1841 — 1919)
 
 
 
Михаил Гюрчинов
(1839 — 1874)
Теофил Гюрчинов
(1845 — 1874)
 
Пане Гюрчинов
(1847 — 1892)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Епифаний Христов
(1860 — 1906)
 
 
 
 
 
Дамян Христов
 
 
 
 
 
 
 
Апостол Христов
(1877 — 1947)
 
Овентий Исачев
(1862 — 1918)
 
 
 
 
 
Георги Исачев
(1878 — 1953)
 
Макрий Кузманов
(1864 — 1899)
 
Янко Кузманов
(1878 — ?)
 
 
 
Данаил Несторов
(1870 — ?)
 
Негрий Несторов
(1864 — 1885)
 
Йосиф Михайлов
(1865 — 1896)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Пефев
(1899 — 1988)
 
Иван Пефев
 
Христо Дамянов
 
Денко Дамянов
 
Христо Апостолов
(1896 — 1963)
 
Михаил Апостолов
 
Асен Апостолов
 
Исай Георгиев
 
Кирил Георгиев
 
Аспарух Георгиев
 
Кузман Янков
 
Никола Данаилов
 
Лазар Данаилов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кузман Фръчкоски
 
Данаил Фръчковски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Фръчковски
(р. 1957)
 
  1. а б в г д е Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 218.
  2. Голяма енциклопедия България, Том 7. София, БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 2681.
  3. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 223.
  4. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 221.
  5. Храм „Свети Никола“ // Златарица. Посетен на 30 април 2015.
  6. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 224.
  7. Николова, Ваня. Христо Милков: Известни творци и борци за българщината са резбарите и наследниците на Фръчковския род // Радио верига Фокус, 12 февруари 2011. Посетен на 30 април 2015.
  8. Родина, списание на македонската младеж, г. І, бр. 9, 1 март 1927 г.
  9. Трайчевъ, Георги. Книга за мияцитѣ (историко-географски очеркъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1941. с. 167.
  10. а б Карамихалева, Александра. Той е един от хилядите // „Православна младеж“. Посетен на 12 януари 2018.