Андроник Кондостефан
Андроник Кондостефан (на старогръцки: Ἀνδρόνικος Κοντοστέφανος Κομνηνός; на латински: Andronicus Contostephanus Komnenos; * ок. 1132/1133; † сл. лятото 1183) е велик дука, военачалник, адмирал и политик на Византийската империя.[1][2]
| Андроник Кондостефан Ἀνδρόνικος Κοντοστέφανος | |
| византийски военачалник | |
| Роден |
около 1132 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1183 г.
|
| Семейство | |
| Род | Кондостефан |
| Баща | Стефан Кондостефан |
| Майка | Анна Комнина |
| Братя/сестри | Йоан Кондостефан Алексий Кондостефан |
Той е син на панхиперсеваста Стефан Кондостефан (ок. 1107 – 1149) и принцеса Анна Комнина (* 1100), дъщеря на византийския император Йоан II Комнин (1087 – 1143) и Ирина (1088 – 1134). [3] Брат му Йоан е военачалник. Андроник е племенник на императорите Алексий Комнин (1106 – 1142) и Мануил I Комнин (1118 – 1180).[4]
Андроник служи при чичо си Мануил I Комнин. Той командва византийската флота на Пелопонес и Крит [5] Андроник участва в битката при Корфу през 1149 г., в която баща му е убит.[6] Андроник командва византийската войска и побеждава в битката при Сирмиум на 8 юли 1167 г. унгарската войска с командир Дéнес, граф на Бáкс. Така с мирния договор от Белград Унгария е принудена да отстъпи Далмация и Хърватия. През 1169 г. Андроник е командир на флота от 230 кораби и транспортира византийската войска в Египет.[7] Той участва в битката при Дамиета.
През 1176 г. той участва в битката при Мириокефалон против селджуките.
През 1182 г. Андроник Кондостефан оказва подкрепа на Андроник Комнин в борбата срещу властта на Мария Антиохийска, която оглавява регентския съвет на малолетния император Алексий II Комнин след смъртта на Мануил I Комнин. Скоро след като завзема властта, Андроник I Комнин дава воля на своя тираничен характер и започва репресии, целящи да ограничат властта и влиянието на столичната аристокрация. Това става причина Андроник Кондостефан и Андроник Ангел да организират заговор срещу новия император. Съзаклятието е разкрито, Кондостефан и синовете му са арестувани и ослепени.
Литература
редактиране- Kinnamos, John (1976). Deeds of John and Manuel Comnenus. transl. by Charles M. Brand. Columbia University Press.
- Angold, Michael (1997). The Byzantine Empire, 1025 – 1204: A Political History. Longman. ISBN 0-582-29468-1.
- Finlay, George (1877). A History of Greece, Vol. III. Oxford: Clarendon Press.
- Magdalino, Paul (2002). The Empire of Manuel I Komnenos, 1143 – 1180. Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-52653-1.[неработеща препратка]
- Heath, Ian (1995). Byzantine Armies AD 1118 – 1461. Osprey Publishing. ISBN 978-1-85532-347-6.
- Harris, Jonathan (2006). Byzantium and The Crusades. Hambledon & London.
- Phillips, Jonathan (2004). The Fourth Crusade and the Sack of Constantinople. Penguin Group. ISBN 978-0-14-303590-9.
- Treadgold, Warren (1997). A History of the Byzantine State and Society. Stanford University Press. ISBN 0-8047-2630-2.[неработеща препратка]
- Varzos, Konstantinos (1984a). fΗ Γενεαλογία των Κομνηνών[неработеща препратка] [The Genealogy of the Komnenoi] (PDF) (in Greek). A. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki.
Източници
редактиране- ↑ Никита Хониат, „История“ на Византия, Magdalino, p. 13.
- ↑ Цанкова-Петкова, Геновева, Петър Ангелов. Извори за историята на София IV-XIV век. София, Народна просвета, 1980. с. 51.
- ↑ Andronicus Contostephanus, fmg.ac
- ↑ Varzos 1984a, pp. 380 – 381
- ↑ Angold, Michael (1997). The Byzantine Empire, 1025 – 1204: A Political History. Longman. ISBN 0-582-29468-1.
- ↑ Kinnamos, John (1976). Deeds of John and Manuel Comnenus. p. 170., transl. by Charles M. Brand. Columbia University Press.
- ↑ Phillips, Jonathan (2004). The Fourth Crusade and the Sack of Constantinople. Penguin Group. ISBN 978-0-14-303590-9.