Отваря главното меню
Тази статия се отнася за заболяването. За медицинския симптом вижте Анорексия (симптом)

Анорексия нервоза (на латински: Anorexia nervosa) е заболяване, при което индексът на телесната маса става 18,5 или по-нисък.[1]

Анорексия нервоза
Anorexia case 1900.jpg
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 F50.0, F50.1
МКБ-9 307.1
Анорексия нервоза в Общомедия

Заболяването се развива на психическа основа. При болните от анорексия нервоза се наблюдава понижено тегло, нереалистична представа за външния вид, натрапчив страх от напълняване, контролиране на теглото чрез доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерна употреба на разхлабителни и диуретици. В медиите, а понякога дори в научната литература заболяването е наричано само анорексия, което технически не е съвсем правилно, защото анорексия (от гръцки: an – „липса на“ и orexis – „апетит“) е медицински симптом (понижен апетит, липса на апетит). То е типично предимно за младите жени и често е резултат от налаганите в медиите представи за идеалната жена[2].

Съдържание

Симптоми и особеностиРедактиране

Най-характерни симптоми на заболяването са:

  • индекс на телесната маса 18,5 или по-нисък;[1]
  • отказ да се поддържа тегло в рамките на медицински определените параметри за здравословно тегло;
  • натрапчив страх от напълняване;
  • нереалистична представа и необоснована самооценка за външния вид, отказ да се признае тревожно ниското тегло за проблем;
  • при жени във фертилна възраст (след започване на менструацията и преди настъпване на менопаузата) отсъствие на три последователни менструации;
  • наличие на други хранителни смущения.

Макар и не задължително свързани с наличието на анорексия невроза, някои особености са често срещани при това заболяване.[3]

ПсихологичниРедактиране

  • Нереалистична представа за външния вид.
  • Самооценка, която се основава най-вече на теглото.
  • Натрапчиви мисли за храна и собственото тегло.
  • Перфекционизъм, повишена критичност към себе си.

ЕмоционалниРедактиране

Социални и междуличностниРедактиране

  • Влошаващи се резултати в работата или в училище, макар че при някои болни това не се наблюдава, вследствие на тенденциите им към перфекционизъм.
  • Прекъсване на контакти с приятели и връстници.
  • Влошаване на отношенията в семейството.

Не при всеки болен от анорексия невроза е задължително да се наблюдават всички симптоми.

ПоведенческиРедактиране

  • Ограничение на храната, често отказ да се приемат определени храни (твърде калорични, богати на мазнини).
  • Прекомерни физически упражнения.
  • Пазене в тайна на особеностите в хранителния и физическия режим.
  • Нерядко самонараняване, опити за самоубийство, злоупотреба със забранени вещества.

ФизическиРедактиране

Развитие на заболяванетоРедактиране

В миналото неправилно се е считало, че прекомерното и безразборно спазване на диети води до анорексия. Установено е обаче, че анорексия нервоза е психическо заболяване, което не е следствие, а причина за хранителните аномалии. Много често преди да започнат „регулиране“ на храната, при анорексиците е налице силно повишена тревожност. Проблемите най-често са свързани със семейната сфера, интимния живот, неудовлетворителното отношение на приятели и връстници. Обикновено се появяват натрапчиви мисли, че ако отслабнат, ще се случат определени неща, например: ще бъдат по-щастливи, ще са по-харесвани, животът им ще се промени в положителна насока. Ограничителният режим, който болните възприемат, може да включва някои от следните елементи или съчетание от тях – строга диета, доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерни физически упражнения, злоупотреба с диуретици и др. Следвайки подобен режим, те стават целенасочени и устремени, като в резултат започват методично да свалят килограми. Често преди задълбочаването на тревожните симптоми, болните от анорексия получават положителни отзиви за външния си вид от приятели и познати, което затвърждава убеждението им, че възприетият от тях режим им помага да бъдат по-щастливи. Спазването на режима ги кара да се чувстват силни, като контролират високата тревожност, провокирала развитието на заболяването. Характерна е повишена критичност към себе си.

Придържането към нездравословния начин на живот, възприет от болните от анорексия, може да доведе до летален изход. Анорексия нервоза се счита за психическо заболяване, водещо до висока смъртност. Броят на случаите на самоубийство при болните е завишен в сравнение с останалата част от населението, като наличието на анорексия нервоза се счита за основна причина за акта довел до смъртта[4].

Профилактика и лечениеРедактиране

Причините да се развие анорексия нервоза са строго индивидуални и трябва да се разглеждат по този начин. Проблемът е, че близките забелязват развитието на болестта доста късно, защото болните от анорексия добре се прикриват. Когато стане ясно, че е налице анорексия нервоза, обикновено нещата са извън контрол и се налага спешно настаняване в болница, с цел физическо оцеляване на пациента, а не реално лекуване на анорексията.

Много важно е да се знае, че анорексия нервоза предхожда диетите, а не е резултат от тях. В момента, в който се установи, че даден човек е болен от анорексия нервоза, трябва веднага да се пристъпи към лечение и то да бъде комплексно. Условията за добро лечение са много, но като начало трябва да се потърси психолог и диетолог, а когато става въпрос за болнично настаняване и интернист. Нито едно от тези звена не може да бъде пропускано. Лечението е много продължително и доста трудно както за болния, така и за тези, които са около него.

Ако болният от анорексия нервоза не преодолее успешно кризата, е възможно анорексията да се хронифицира. Става въпрос за начин на мислене и поведение, начин на реагиране на проблемна ситуация, които ще се активизират наново. Това налага доста дълго лечение, което в началото е по-интензивно, а по-късно се редуцира и постепенно изчезва. Родителите и близките на пациенти с диагностицирана анорексия нервоза трябва да бъдат сигурни, че лечението няма да бъде доброволно, независимо от това какво ги убеждава болният – посещенията при психотерапевта и диетата трябва да се контролират много строго. Съществуват и други форми на лечение, които се прилагат в клиники в много страни, които са в рамките на 1 месец, рядко повече, където болният от анорексия е между други като него и лечението протича комплексно през целия ден.

До сега анорексия е лекувана успешно в Детско-юношеска психиатрия към Александровска болница в София.

ИзточнициРедактиране

  1. а б WHO. Physical status: the use and interpretation of anthropometry. Report of a WHO Expert Committee. WHO Technical Report Series 854. Geneva: World Health Organization, 1995.
  2. Tiggemann M and Pickering AS. (1996) Role of television in adolescent women's body dissatisfaction and drive for thinness Int J Eat Disord, Sep;20(2):199 – 203.
  3. Lask B, and Bryant-Waugh, R (eds) (2000) Anorexia Nervosa and Related Eating Disorders in Childhood and Adolescence. Hove: Psychology Press. ISBN 0-86377-804-6.
  4. Pompili M, Mancinelli I, Girardi P, Ruberto A, Tatarelli R. (2004) Suicide in anorexia nervosa: a meta-analysis. Int J Eat Disord, 36 (1), 99 – 103. PMID 15185278
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anorexia nevrosa“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.