Антон Кусев

български офицер

Антон Георгиев Кусев е български офицер, полковник от пехотата, изпълняващ длъжността Севлиевски окръжен воински началник през Сръбско-българската война (1913) и командир на 16 пехотен ловчански полк през Балканската война (1913).

Антон Кусев
български офицер
ЗваниеПолковник
Години на служба1881 – 1913
Род войскиПехота
Военно формирование13-a пеша дружина
4-ти пехотен полк
17 пехотен полк
Командвания16 пехотен полк
Битки/войниСръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1924 г. (63 г.)

Биография

редактиране

Антон Кусев е роден на 25 октомври[1] 1860 г. в Прилеп, тогава в Османската империя. Брат е на Владимир Кусев и на Йордан Кусев и племенник на митрополит Методий Кусев. През 1879 година постъпва в Кавалерийското юнкерско училище в Елисаветград, Русия, продължава в Пехотното юнкерско училище в Киев, където завършва през 1881 година.[2] На 6 октомври е произведен в чин подпоручик, а на 30 август 1884 г. в чин поручик. Първоначално служи в Ловчанска № 13 пеша дружина, след което служи в 4-ти пехотен плевенски полк, в чийто състав влиза дружината на 2 октомври 1884 година. На тази служба е до 22 септември 1885 година.

Поручик Антон Кусев взема участие в Сръбско-българската война (1913), като на 22 септември съгласно приказ № 122 по военното ведомство за промени в командния състав на пехотните полкове от управляващия Военното министерство капитан Константин Никифоров е назначен за временно изпълняващ длъжността Севлиевски окръжен воински началник.[3] След войната на 20 август 1886 г. е произведен в чин капитан.

През 1892 г. е произведен в чин майор, от 1899 г. е подполковник и през 1904 г. е произведен в чин полковник. През 1904 г. е назначен за командир на 16 пехотен ловчански полк, на която служба е и в периода от 1907 г. до Балканските войни, като през самата Балканска война (1912 – 1913) командва полка. По време на военната си кариера служи и в 17 пехотен доростолски полк. След края на войните на 14 септември 1913 г. е уволнен от служба.

Полковник Антон Кусев умира на 24 април 1924 година.

Семейство и родословие

редактиране

Полковник Антон Кусев е женен и има 5 деца.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йовче Кусев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кусев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Спиридон Кусев
 
Методий Кусев
(1838 – 1922)
 
Георги Кусев
 
Илия Ачков
 
Ануша Ачкова
(1834 – 1907)
 
Димитър Кусев
 
Константин Кусев
 
Христо Кусев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Антон Кусев
(1860 – 1924)
 
Йордан Кусев
(1862 – 1947)
 
Владимир Кусев
(1867 – 1941)
 
Пантелей Кусев
(1873 – 1926)
 
 
 
 
 
Александър Кусев
 
Данаил Кусев
(1894 – 1978)
 
Георги Кусев
(1860 – 1931)
  1. Според Танчев е роден на 25 декември, което най-вероятно е погрешно
  2. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491.(Цит:ДВ, № 75, 14 октомври 1881; Списък на генералите и офицерите (1903), с. 24; Българската земска войска, с. 550)
  3. Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 41.(Цит: ЦВА, ф. 1, оп. 5, а. е. 74, л. 206)

Източници

редактиране